Кратка история на едно рецидивиращото престъпление
През 2018 г. Валери Симеонов предложи да се ограничи рекламата на хазарта. Разумно предложение, въпреки съмненията върху мотивите му. България е сред първите пет страни по хазартна зависимост според една класация на Блумбърг от преди няколко години. Колкото по-беден е един народ, толкова повече се хвърля на игрите на щастието. В САЩ например е доказано, че най-бедните семейства, тези с годишен доход под $10 хил., харчат 3 пъти повече за лотарийни билети от семействата с $50 хил. доход. Като най-хазартно зависими сред българите се очертават пенсиите. 23.6% от всички комарджии били на възраст над 60 г., докато тези между 40-49 г. били само 18.6%.
Предложението на Симеонов постави в деликатна ситуация депутатите от ГЕРБ и БСП в комисията по бюджет и финанси. Те (партиите им) не искаха да приемат предложението, но пък и не можеха публично да го откажат. Всички виждаха как търкането на талончета взема епидемични размери. Затова постъпиха по пилатовски. Пратиха предложението в ЕК за нотификация. От финансовото министерство им дали становище, че уж имало евродиректива, която задължава кабинета да съгласува всеки проект, свързан с изпълнението на някакъв европейски регламент. Дрън-дрън, та пляс. Регламент за хазарта няма. Обаче така на практика ограничаването на рекламата на хазарта се отложи за неограничено време. Номерът беше пробван с предложението за въвеждането на измервателни уреди за производителите на алкохол и цигари. И до днес още чакаме „нотификацията“ и по двата въпроса.
Предложението на Валери се натъкна на яростна съпротива от най-различни посоки. Хазартното лоби се оказа по-мощно от очакваното. Това КРИБ, БФС, футболни клубове, Асоциацията на радио- и телевизионни оператори и още, и още, ревнаха като дете, дето му дърпат нянката. А артистът Захари Бахаров в нарочен клип призовава политиците да не отнемат “мечтите на хората”, заради което във Фейсбук набързо го прекръстиха на Хонорари Бахаров…
Най-абсурдна обаче беше позицията на СЕМ. Членовете на държавния медиен регулатор се обединиха около мнението, че забраната на рекламата на хазарт по телевизията ще ограничи “конституционно установеното право да се доставя и получава информация” и “ще влезе в колизия с европейската директива“.
Конституционното право на информация! Не стига че продажни, ами и тъпи!
Валери Симеонов го каза точно – става дума за силни финансови интереси: “В едно изречение мога да ги определя като три милиарда интереси.”
Срещу такива интереси не само Валери, но и Борисов е безсилен. Само една сила може да пребори големите пари – още по-големите пари. Всъщност, случаят май е точно такъв. Добре информирани източници допуснаха, че зад предложението на Валери се крие Пеефски.
През 2017 г. Тихомир Безлов от ЦИД обясни, че България е начело в хазартните игри в Европа. Оборотът в хазартния пазар за 2016 г. достигнал близо 3 млрд. лв. Срещу което хазната е получила мизерните 177 млн. лв. (Ако хазартът се облагаше с 15% върху оборота, държавата трябваше да получи 450 млн. лв.!) „От години, разправя Безлов, хазартното лоби в България успява да опази бизнеса си от плащане на по-високи данъци… Моята хипотеза е, че плащат на хора…“
Да, доколкото депутатите са хора…
През 2018 година явно Пеефски все още не беше достатъчно силен, за да наложи на Борисов промените в Закона за хазарта. Но нещата бързо се променят. В края на 2019 и началото на 2020 година Валери Симеонов поднови атаката си към лотарията. Но този път и премиерът Борисов беше „убеден“ да подкрепи промените.
На 29 януари 2020 г. бюджетната комисия в НС одобри законопроекта на Валери Симеонов, с който се предлага организирането на лотарии да стане държавен монопол. Таш… Пардон, майтап! Прие го на доверие, без дебати. Защото, както обясни Мента Стоянова, нямаше с кого да се дебатира. Представителите на ДКХ не дошли, защото били арестувани!
С това ерата на Божков в хазарта изглежда приключва. И започва, както всички подозират, ерата на Пеефски. Корпулентният бизнесмен и неговата не по-малко корпулентна майка се връщат към корените, към началото си. Ако помните, те захлебиха първо от тотото, когато царят направи мама шеф н БСТ. То чак ера няма да е. Пеефски е специалист по съсипване на бизнеси в рекордно кратки срокове.
Времето ще покаже кой печели от поредните промени в Закона за хазарта. Но това, което се вижда още сега, е, че Валери Симеонов е само маша. Зад тази кардинална промяна застана и премиерът Борисов, и прокуратурата. Премиерът отрече промените в ЗХ да целят прехвърлянето на хазартния бизнес на друг играч, както твърди Васил Божков. ГЕРБ, обясни той, ще подкрепи проекта, но при гаранции, че само държавата ще организира хазартни игри и тази дейност няма да се преотдава.
Но, както всички знаем, гаранционният срок на премиерската дума е ден до пладне.
Изказването на премиера вероятно беше предизвикано от нетактичността на Валери Симеонов, който в изказване в парламента издаде четата, като даде за пример лотарията в Австрия. Всъщност, примерът на австрийците е посочен и в мотивите на вносителите на законопроекта – „C прoмeнитe ДП БCТ щe имa привилeгирoвaнo пoлoжeниe, кaктo e в Aвcтрия и някoи oт cкaндинaвcкитe и бaлтийcкитe държaви.“
„Досега в телевизионните си интервюта Валери Симеонов настояваше, че монополът над лотариите трябва да е единствено и само държавен. Ала ненадейно от парламентарната трибуна той направи многозначителна пауза, давайки пример с Австрия, където лотариите също са държавен монопол, но се използват услугите на частен оператор. Не е трудно да отгатнем, познавайки родната ситуация, “кой” ще е този оператор“, написа Тони Николов в Портал Култура.
За да няма недоразумения, да си помислите, че става дума за някой друг, ще го назова директно – Пеефски. Натам водят следите. Ама какви следи само! И кьорав индианец може да ги следва.
Между нас да си остане, но тази история ми дава нова увереност, че не стоя напразно на брега на Перловската река. Май реката в скоро време ще ми се отблагодари за търпението… Васил Божков – Черепа е динозавър от времето на „Магурата“ оцелял цели 30 години, надживял олигарси като Илия Павлов и Емил Кюлев. Та на мястото на Пеефски не бих започвал дебела книга.
Другото, което е ясно още от сега, е, че, за да се отнеме лиценза на Божков, Комисията по хазарта трябва да предяви официално претенциите си за невнесени над 200 млн. такси и данъци. (Които междувременно пораснаха в устата на Гешев до над 500 млн.) Интересно как ще стане това, след като същата комисия в продължение на 5 години е позволявала фирмата “Ню Геймс”, чрез която оперира “Националната лотария”, да декларира и внася значително занижена сума. Дали МФ, принципал на ДКХ, и лично министърът са знаели за това? Според Божков няма как Горанов да не е знаел. И според всеки здравомислещ е така.
„Промените в закона за хазарта вероятно ще бъдат атакувани пред Конституционния съд. И 99,99% КС ще ги отмени и ще ги обяви за противоконституционни, коментира проф. Огнян Герджиков. – Чисто юридически няма възможност тази дейност да бъде одържавена. Защото чл. 18, ал. 4 от конституцията казва кои дейности са държавен монопол … Хазартът не е включен. Извън тези лимитативно изброени дейности, които са държавен монопол, не може държавата да слага ръка, след като съответните дружества, които са взели лиценз по действащата правна уредба, развиват тази дейност.“
Но докато се разбере, че не може, хазартният бизнес на Божков ще се е споминал.
„Златният век“ на Васил Божков настъпи с идването на Симеон Сакскобургготски на власт. От 2001 г. на Божков
му потръгна. Не че дотогава не му вървеше, но при царя направи качествен скок. Първият законопроект, който мнозинството на НДСВ прие, беше именно за хазарта. Данъкът беше свален на 8% за тотото и Еврофутбол и 12% за лотарията. По-късно от публикуваните от «Уикилийкс» грами на американската амбасада се потвърди, че по царско „царят е царувал, а Васил Божков кадрувал”. Говореше се тогава, че той е най-добре парламентарно представеният бизнесмен с група от около 30 депутати.
През 2006 г. зам.-финансовият министър Кадиев предложи да се премахне това недоразумение с различната ставка и тотото и лотарията да се облагат с еднакъв данък от 10%. Но министърът на финансите Орешарски беше против. И написа писмо до председателя на бюджетна комисия Петър Димитров, в което поиска да се запази старият режим от 8 % и 12 % от оборота. В крайна сметка депутати на БСП подкрепиха предложението на Кадиев и данъкът стана 10%. Но на Кадиев му се наложи да напусне МФ.
През 2007 г., в следствие на усиленото лобиране на Ментата, Орешарски, Милен Велчев и др., кабинетът „Станишев” внесе предложение, което по нахалството си остава ненадминато: 10% върху печалбата. Не върху оборота, а върху печалбата! Която печалба може да я има, но историята показва, че по-вероятно няма да я има… Дори и червените депутати скочиха пред тази наглост и я спряха.
Георги Кадиев написа в блога си: „Не се хващайте на тезата на Йордан Цонев… Това е възможно най-лошият вариант за държавата и най-добрия за хазартните оператори. Няма никаква система за контрол на изплатените печалби. Те не се декларират от играчите, нито се облагат. Какво ви гарантира, че само след година няма да се окаже, че изплатените печалби са 99 % от приходите? Тогава и с 80 % корпоративен данък да облагате, както е в Германия, полза никаква…”
През 2009 г. се игра следващият рунд от мача. Правителството на ГЕРБ неочаквано възприе предложението на Синята коалиция и данъкът на хазарта скочи от 10% върху оборота на 15%. Костов много настояваше. И нищо, че е Костов, аз тогава като един застанах зад него…
През 2011 г. Дянков обяви война на нелегалния хазарт в интернет, който въртял 1 млрд. лв. и, естествено, подяждал печалбите на босовете. Държавната комисия по хазарта изготви нов закон. „Въпреки заявените благородни намерения, от проектозакона прозира едно открито защитаване и бетониране интересите на големите играчи на пазара за сметка на малките, които или трябва да фалират, или да бъдат погълнати/обединени. Евентуално навлизане на пазара от нови играчи, било то местни или чужди, ще изисква огромна начална инвестиция, 5-годишен опит и в някои случаи – вече направени сериозни инвестиции и открити работни места“, писаха икономистите от ИПИ.
През 2013 г. Данчо Ментата и Пламен Орешарски, тогава премиер, подеха поредната лобистка кампания в полза на хазарта. Тия двамата, колчем се докопат до властта, почват да правят поправки в Закона за хазарта. В полза на хазартните босове естествено. Бос по-точно.
„За 9 месеца този кабинет („Орешарски“) три пъти разглеждаше и поправяше закона за хазарта. Анализатори считат, че се създава монопол на „определено лице” в тази област. Вицепремиерката Даниела Бобева също е била съпричастна към олигарха – в борда на тамън две сруктури“, писа Григор Лилов.
Ментата като председател на Комисията по бюджет и финанси и депутатът от БСП Петър Кънев предлагаха промяна в начина на облагане на хазарта. От 15% върху събраните залози да стане 20%, но само върху печалбата. В. „Сега”: „БСП и ДПС се канят да направят данъчни подаръци на хазартния бизнес. Проектозакон предвижда налогът върху повечето видове игри на късмета да падне близо 3 пъти.” „Труд“: „Намаляват четири пъти данъка върху хазарта.”
То бива, бива, но бивол курбан не бива!
Данчо Ментата и другите менти ни омайваваха как с новите промени през 2014 г. ще се вдигнат приходите от данъка за хазартните игри от 120 млн. 135 млн. лв. Дрън-дрън! Промените в данъчното законодателство за хазарта рядко са имали нещо общо с грижата за приходите на хазната. Истината е, че всички промени досега са били лобистки!
Но Кадиев се разсмърдя и номерът не мина. Обаче в суматохата депутатите „пропуснаха” да запишат, че бинго зали, томболи и лотарийни игри се облагат с 15% върху всички събрани залози, както останалият хазарт. „Стандарт”: „Невинно недоглеждане в новоприетия Закон за хазарта освобождава бинго залите, организаторите на томболи и лотарийни игри от специфичния данък върху хазарта у нас. Те ще плащат само корпоративен данък от 10% върху печалбата, но не и налога от 15% върху всички събрани залози.“
Като имаме предвид, че законът се подготви под ръководството на големия финансист Йордан Цонев – Ментата, ние сме напълно убеден, че става дума за невинен пропуск и за нищо друго!
Гледам си бележките от време оно и виждам, че освен това лотариите са извадени от опеката на НАП и дадени на контрол от ДКЗ, който контрол щял да се извършва по справки, подавани от фирмите. Но за неверни справки няма предвидена наказателна отговорност.
На 30.01.2020 г. министър Горанов заяви, че АДФИ е установила грешки в прилагането на закона от страна на Комисията по хазарта, довели до стотици милиони невнесени такси за организиране на хазартни игри.
Години наред Държавната комисия за хазарта, ръководена от Огнемир Митев и Александър Георгиев, не е забелязала, че държавната лотария и частната лотария плащат коренно различна такса за един и същи вид хазартна игра. Държавната плаща 15% върху залозите (тоест върху стойността на продадените лотарийни билети), а частната – 20% върху “таксите и комисионите за участие”, тоест върху значително занижена сума. Според Божков и неговите юристи и счетоводители, които работели „научно“, възможност за това им давал чл. 30 ал. 3 от Закон за хазарта.
Васил Божков: „Законът дава две възможности: по-широка база и следва по-нисък данък, по-тясна база с по-висок данък. Ние смятахме, защото работим научно, че при по-тясна база е по-добре за компанията. Но, всеки един билет, за всяка една игра е разписано от комисията какъв данък да плащаме.“
Както казваше колегата Зошченко, господин законът винаги се е отнасял почтително към парите…
И така да обобщим. Промените в данъчното законодателство за хазарта рядко са имали нещо общо с грижата за приходите на хазната. Всички промени досега са били лобистки! Обслужвали са интересите на големите в този бизнес, главно на Васил Божков! Медии, партии, депутати, министри, премиери – всички грижливо „завиваха краката на спонсорчето“ да не настине. Грижеха се да печели повече, охраняваха негласно установения му му монопол. И така в престъпната връзка с политиката и политиците се роди и порасна огромният за страната ни бизнес на Божков. И съвсем логично ще стане жертва на същата престъпна връзка. Цялата тази история е бандитска саморазправа и няма нищо общо със законите и правовата държава.
