Туристическите битки това лято далеч не са български патент. Напротив, картата на протестите е вече толкова голяма и спокойно можем да кажем, че се намираме в лятото на туристическото недоволство. Което може и да е интересно съвпадение, защото 2017-та година се оказа международна година на устойчивия туризъм за развитие. Общото мърморене идва от непрестанно нарастващите обеми туристи, които поставят под напрежение градската среда, цените на имотите и качеството на живот на местните хора. Срещу това неудобството обаче стоят приходите от туризъм, които са ключови за много градове и региони. Затова и навсякъде тези протести раждат спорове, които трябва да балансират двете. Ако обаче актуалните тенденции се запазят, тяхната острота единствено ще нараства.
Само през четирите месеца на тази година, общият брой на международните туристи е над 369 милиона. Това е с 6% повече от миналата година или над 21 милиона нарастване. Точно с 6% е и увеличението на туристите в рамките на Европа, което повечето анализатори оценяват като положително на фона на напрегнатата 2016-та. По-важни от конкретните данни са обаче дълбоките тенденции. И те сочат нарастване. Например, непрестанно разширяващата се средна класа в Азия е голям източник на растеж и това ще продължи десетилетия. Пътуванията до западна Европа продължават там да се считат за престижно изживяване, неразделна част от начина на живот на новите потребители. Това няма да се промени скоро, нито икономически, нито културно. В Европа пък навлиза поколението на millennials, което не просто обича на пътува повече, а и целият му начин на живот е обърнат към подобни изживявания. Добрата новина е, че, според различни изследвания, тези хора имат по-етично и щадящо отношение към средата. Така или иначе, общият поток на туристи ще се увеличава и сегашните протести видимо подсказват, че трябва да се търсят решения.
Шумните протести обаче далеч не са единственото, което се случва в различните градове, засегнати от недоволството срещу непрестанно нарастващите тълпи от туристи. Приемат се конкретни мерки. Във Венеция бяха въведени глоби за тези, които си правят пикник в паркове и други обществени места, както и срещу разхождащите се по бански. Изхвърлянето на боклуци, уриниране и скокове в каналите ще ви струват между 25 и 500 евро. В Рим, пиенето по улиците нощно време вече също е забранено, супермаркетите не могат да продават алкохол след 10 вечерта, а в баровете спират да го сервират в 2 след полунощ. В Милано наскоро забраниха селфи стиковете, използването на стъклени бутилки и малките камиони за храна. В Барселона има мораториум върху строежа на нови хотели, а в Майорка и Ибиса погнаха местните Airbnb. Вълната от недоволство стигна и Хърватска, където на остров Хвар въведоха глоби от 700 евро за пиене на публични места и разходки без тениска на гърба. В Дубровник пък ограничават броя на пристигащите с крузлайнери ткуристи, които буквално задръстват града. Въобще, картата с мерките срещу прекомерния туризъм непрестанно се уплътнява.
Очаквано, част от недоволството е свързано с политически позиции и опортюнизъм. В Испания много от протестите се осъществяват от по-крайни леви групи, а в Барселона това е крило на Popular Unity Candidacy. Някои от атаките са доста притеснителни като наскоро бе атакуван туристически автобус с предимно деца в района на стадиона „Ноу Камп“. За мнозина безконтролният туризъм е олицетворение на нео-либералния ред и трябва да бъде силно ограничен, независимо от финансовите приходи. Немалка част от недоволството обаче е обърната към местната корупция, която продължава да съществува в туристическия сектор. Например, на испанския остров Ланзароте преди няколко години бяха построени луксозни хотели, независимо от съществуващите забрани за ново строителство. В Санта Круз де Тенерифе пък имаше огромен скандал след далавери между общински съветници и хотелиери, които приключиха с множество съдебни процеси и присъди за общи над 30 години. Малко са обаче данните точно колко и кои от местните подкрепят протестите. Едно проучване именно в Барселона сочи, че те са под 20%. Независимо от броят им обаче, проблем очевидно има и ще е интересно да се види как той ще бъде решаван. Досегашните действия подсказват, че фокусът няма да бъде единствено върху шума. Както на някои други места.
