Според една легенда акупунктурата била измислена от китаец с нетърпимо главоболие. Един ден главата го боляла толкова силно, че залитайки мъчително по пътя си, сритал някакъв камък с палеца на крака си. Изревал от болка, но после смаяно установил, че главоболието му изчезнало като с магия. Ясно е, че от този ден епизодът с ритането на камъка се повтарял. После се преминало към бодване с игла по големия пръст. И по други места…
Номерът с ритането на камъка и до ден днешен успешно се прилага от специалистите по обществени комуникации. По доста различен начин, но със същия търсен ефект. Тоест, ако в определена зона на общественото тяло протича болезнен процес, целенасочено се предизвиква болка в друга зона. Първата е потисната бързо и никой вече не и обръща внимание. За втората ще мислим по-нататък. То, по общественото тяло, зони колкото искаш.
Този принцип на социално баламосване блестящо е разказан в романа на Лари Бейнхарт „Американски герой“, откъдето идва и онзи незабравим филм с Дъстин Хофман и Робърт де Ниро „Да разлаем кучетата“ с измислената война в Албания, която кара всички да забравят сексуалните забежки на президента…
Война ли казах?! Да сте чували или чели в последните три дни в медиите нещо за страшния Ковид или смешния Барселонагейт!
Разликата е там, че тук и днес войната е и болезнено истинска. Дали, ритайки (образно казано, разбира се) Украйна, президентът Путин ще излекува хроничните главоболия на Русия, ще стане ясно скоро. Но отдавна ясно е и друго. Ритниците се повтарят с ритмична последователност – шут в Грузия, шут в Сирия, шут в… И тази акупунктура по руски изглежда върши работа във вътрешно политически план. Разбира се, съчетана с прилагането на широк набор от други оздравителни терапии на народната (КГБ) медицина.
В снемането на геополитическата анамнеза, оправдаваща руската оперативна намеса в Украйна, Путин разлисти историята. На избрани от него страници. И в своята реч пред телевизионните камери преподаде урок по история на света. За собственото си разбиране за историята.
Много интересно. Казват, че историята се пише от победителите. По важно е, обаче от кого се чете. И как се разбира прочетеното. И още по-важно. Защо се чете на тази страница, а друга остава неразлистена, непрочетена, подмината. Фатално подмината…
Чудно е защо днес никой не говори за първата Кримска война от 1853 година. А поводи за сравнение има – и то не малко.
Отново всичко тръгва от Русия – по заповед на императора Николай I – в началото на юли руската армия навлиза във Влашко и Молдова (да си го кажем, спорни откъм влияние територии), васални княжества на Османската империя.
Следва провалена дипломация и преговори (нищо ново, нали) официално започва Кримската война. Първата. Бързо е сформирана европейска антируска коалиция (звучи познато), подкрепяща Османската империя. Театърът на бойните действия се измества основно в Крим.
Войната се затяга. Императорът умира. Синът му Александър II подписва Парижкия договор от 1856. Русия губи влияние и престиж. Губи войната.
По-късно точно резултатите от тази война ще дадат основание за формиране на важен, твърде важен извод.
Когато Русия печели войни, във вътрешнополитически аспект настъпват трудни времена. А управленската арогантност задължително излиза и зад границите и.
Всички знаем до какво доведе тоталната победа на тоталитарния СССР във Втората световна война.
Полезно е Русия да губи войни.
За самата нея е полезно. Че и за другите. Да припомним ли, че генерал-полковник Борис Громов бе последният руски военен, напуснал Афганистан на 15 февруари 1989 г. А Берлинската стена падна точно девет месеца по-късно.
Ето как военното поражение на СССР освободи Източна Европа от тоталитарната безизходица. Но нека отново се върнем към уроците на историята от Кримския полуостров.
Само пет години след края на Кримската война – през 1861 г. в Русия е отменено крепостното право – състояние, което до този момент е определяло свръхсилата като една от най-изоставащите в икономическо отношение държави. Започват и други реформи. Загубила навън, Русия се вглежда в себе си и търси нови пътища.
Провалът на Русия в Първата Кримска война бе поука!
На 27 февруари 2014 г. маскирани руски войски без отличителни знаци превзеха Върховния съвет (парламента) на Крим и завладяха стратегически обекти в Крим, което доведе до избирането на проруско правителство и обявяването на независимостта на Крим. Кратка, победоносна за Русия война
Успехът на Русия във Втората Кримска война не доведе до никакви поуки. Нито за Русия, нито за Европа.
Ето как, отново през февруари осем години по-късно започна наистина съдбоносната Трета (но не световна) Кримска война.
Дано тя е полезна за Русия…
На изображението: Картината „Атаката на леката бригада“, драматичен епизод от Кримската война от 1853 г., запомнен и с едноименното стихотворение на Алфред Тенисън
