У нас конституцията става важна, само когато не искаме да направим нещо. Когато искаме, намираме начин конституцията да не ни пречи. Сега никой не иска да направи служебно правителство. И се позовава на конституцията. А ето какво казва тя:
Чл. 99. 1/ Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
2/ Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
3/ Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока на предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
4/ Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
5/ Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори.
7/ В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.
Хайде сега да видим – с разума си, не с емоциите, ироничните си заложби и други персонални тежнения, – какво от всичко това президентът Росен Плевнелиев не направи. Направи всичко, което е записано в конституцията, при това през цялото време обясняваше защо прави тази стъпка и каква ще е следващата. Остана му да направи последното – да състави и назначи служебно правителство.
Само че конституцията не казва в какъв срок след изчерпването на парламентарната процедура е длъжен да стори това. Предполага се, че в срока, в който все още изпълнява длъжността на президент. И тъй като се задават празнични ваканции, и тъй като служебен кабинет не се събира за ден, може да се случи така, че да имаме служебен министерски съвет на 20 януари. Законно би било. Ще обвиняват Плевнелиев в протакане, но няма как да го обвинят, че нарушава конституцията.
Следващият ден, 21 януари е почивен, на 22 януари Румен Радев встъпва в длъжност и – какво? – съобщава състава на друг служебен кабинет, както вече оповести. Всичко това вече беше наречено от президента Плевнелиев и от именити коментатори смешно. Ами не, изобщо не е смешно. Страшно е. То показва, че през цялото това време всеки си е правил някакви дребни свои сметки, разгадавал е сметките на другия и се е опитвал да ги обърка. Плевнелиев предложи да назначи посочен от Радев кабинет, Радев не си казва кабинета докато не встъпи в длъжност. На ваш номер – наш номер.
А през това време българската публика – която никой не слага в сметките дори на излагацията, защото всеки се притеснява, че ще сме смешни пред света, но не и пред народа – си задава смислени въпроси: Какво всъщност пречи на Росен Плевнелиев да назначи служебен кабинет? Наистина ли е загрижен за приемствеността във властта, или удължава управлението на кабинета Борисов? Като предлага на Румен Радев да назначи посочен от него служебен кабинет, защо го прави? За да демонстрира благородство? Или защото е наясно, че и Радев не е готов със свой кабинет и така прехвърля на бъдещия президент отговорността за удълженото управление на Бойко Борисов? На какво основание бъдещият президент Румен Радев ще назначи свой служебен кабинет, ако вече има назначен от Росен Плевнелиев?
На никакво. Няма такова основание. Този капан беше заложен от сегашните управляващи и новият стопанин на президентството влиза в него с бодър марш. От такъв капан се излиза само като се направи неочакваният, непредвиденият ход. А той можеше да бъде следният: Румен Радев във възможно най-кратък срок да се възползва от лукавата покана и да предложи на Плевнелиев да назначи посочен от него служебен кабинет. Само че като четем дребнавото упражнение в ироничност, наречено „Дългото сбогуване“, което съветващите Румен Радев експерти са написали от негово име, виждаме, че те не са способни на такива широки жестове, които да елиминират с искреността си всяка заложена кукичка. Обкръжението на Радев явно се опитва да бъде по-хитро от хитрите. Излишно е, ние вече сме в театъра на крайните хитрости, в който само наивната искреност може да победи, защото никой не я предвижда, никой не я очаква.
И не знам защо подозирам, че ако Румен Радев вземаше решенията си сам, насаме със своята съвест и представа за чест, щеше да налучква правилните решения. „Експертната“ перфидност вече успя да му донесе разочарования у избирателите и съмнения, че той няма да бъде онзи обединител на нацията, за когото са гласували. От бъдещия президент се очакваше да менажира единството на нацията, но засега от екипа му идват само знаци за менажиране на отмъщението. Така „експертите“ около Радев на практика работят за бъдещата победа на Бойко Борисов на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Когато има „на ваш номер – наш номер“ това винаги преминава в „с нашите камъни – по нашите глави“.
