След заболяване от варицела състоянието на едно петгодишно момче се влошава. То е прието в бургаската болница с тежки усложнения. Тъй като защитните сили на организма са паднали драстично, в левия му крак се развива септичен процес.
Животът на детето е в опасност, но изведнъж се случва чудо! По разпореждане на премиера в оставка, в Бургас е изпратен военен самолет, който да транспортира момченцето в столичния институт „Пирогов“.
На борда на „Спартан“-а вече има екип от Военномедицинска академия, а в „Пирогов“ то е поето от водещи специалисти на спешната болница. Моментално е вкарано в противошокова зала, направени са му и допълнителни прегледи и изследвания, след които ще се вземе решение дали да бъде оперирано. Междувременно лекарите успокояват: „Веднага започнахме ударно лечение.“
Забележителното в случая е, че до този обрат се стига след едно телефонно позвъняване. Известна журналистка се обажда на шефката на правителствения пресцентър и само след три минути премиерът разпорежда в Бургас да бъде изпратен хеликоптер. По-късно се взима решение от „Враждебна“ да отлети самолет, вероятно заради метеорологичните условия, но тъй или иначе детето е спасено. А в крайна сметка това е важното, нали така?
Да, няма и капка съмнение, че всички участници в тази история са проявили истинско благородство. На първо място – известната журналистка, която дори не е познавала родителите на детето, но е взела болката им присърце. Следват шефката на правителствения пресцентър и премиерът, който откликва на секундата. Да не забравяме също екипажа на самолета, екипа на ВМА и лекарите в „Пирогов“, благодарение на които, да повторя, детето е спасено.
От какво обаче, да потретя, е спасено, при положение че е било няколко дни на лечение? При това не у дома или пък в някое затънало в преспите село, а в МБАЛ – Бургас?!
Сам по себе си този факт описва красноречиво равнището на медицинската помощ в голяма болница в голям български град, а оттам нататък отговаря и на въпроса за случващото се в малките болнични заведения в по-затънтени селища. Но има и друго: ако журналистката не беше научила за драмата по някакви свои канали, по-лошото – ако не познаваше шефката на правителствения пресцентър, за да й позвъни, със сигурност нямаше да бъде проведена никаква спасителна операция. И най-лошото: нямаше дори да разберем за тежкото състояние на едно петгодишно момченце, което можеше да доведе до фаталния му край.
Впрочем в същия ден, когато детето е било транспортирано в „Пирогов“, друго дете почина в адски мъки в град Русе. Става дума за едногодишния Дилян Христов, който страдаше от тумор на гръбначния стълб. Въпреки хирургичната намеса, туморът прогресираше и лекарите препоръчаха операция в чужбина; бебето премина и през тежки химиотерапии в Пловдив. Накрая родителите просто взеха решение да си приберат детето в Русе и да го гледат в домашни условия, само на обезболяващи…
Ако едно дете може да бъде спасено единствено в София, и то след намесата на премиера, това означава, че така наречената здравна политика на така наречената ни държава е напълно катастрофирала. Означава още, че т.нар. реформа на т.нар. министър д-р Петър Москов е била всичко друго, но не и грижа за пациентите. Не че не го знаехме, просто този случай го прави вече и очевадно, та затова няма как да въздъхнем с облекчение от щастливата (дано!) развръзка. Тя е само едно изключение, което се дължи на поредица от случайности. Или, още по-точно казано – на чист късмет.
Ей такъв късмет през 2010 г. извади и актьорът Христо Мутафчиев, който получи инсулт и по нареждане на Бойко Борисов също беше транспортиран от Бургас в София с правителствения „Фалкон“. Мутафчиев обаче е не само популярно лице, ами и виден почитател на премиера, докато родителите на спасеното момче са „обикновени“ хора, хора „без връзки“. Близко до ума, че още хиляди такива родителите търсят начини да помогнат на децата си, но нямат този шанс, което прави подобна практика още по-порочна и цинична. Излиза, че трябва да си или известен, или за теб да се обади някой известен човек, за да ти обърнат внимание, иначе си напълно обречен.
Не знам какви санкции трябва да има за бургаските лекари, които са оставили в крака на детето да се развие сепсис, след което „ударното лечение“ да започне чак в „Пирогов“. Знам обаче, че такива трябва да има – било за некадърност, било за престъпно нехайство. А най-неприятното е, че в същата МБАЛ –Бургас през юни миналата година се бориха за живота на Митьо Очите, като директорът на болницата почти през час даваше пресконференция за състоянието на простреляния наркобос. В битката за неговото спасяване се включиха съдови и коремни хирурзи, ортопеди и уролози, изразходвани бяха всички запаси на болницата от кръв. Само за три дни през тялото на Очите бяха преминали 80 сака кръв и плазма, а на широката общественост се обясняваше, че за докторите там нямало значение кой лежи на операционната маса – важен бил човешкият живот…
Така е, разбира се, само дето не е работа на премиера да праща хеликоптери и самолети, камо ли да си прави PR от това. Но му беше работа точно обратното – да направи тъй, щото да не се налага изпращането им до тежко болни, които се лекуват в държавните болници. Иначе мерси, както се казва, за благородството, което не е нищо повече от признание за провал.
