Да оставим настрана думички като сегрегация и дискриминация, за живота ни става дума.
„Не записваме деца от ромски произход“ – това написа една директорка на училище в Благоевград в обява, че записванията на ученици продължават.
Да си против ромите в България е като да си против снега в Аляска. Снегът пет пари не дава дали си за или против него, той съществува. Ромите са тук. Като абсолютна число не са повече, отколкото в Румъния, но като съотношение в населението са най-много в Европа. Какво искаме ние да направим, как искаме да живеем – с тях или над тях? Може и да ви се иска да сте над тях, но има една единствена възможност – с тях. Една популярна теория предлага, когато искаме да разберем някакво действие дали има плодотворен или унищожителен ефект, да си го представим в по-голям мащаб. Ето, представяме си го във възможно най-голям мащаб: всички училища по подобие на благоевградското пускат съобщения, че не записват за ученици деца от ромски произход.
Какво ще стане? Ромските деца няма да ходят на училище, ще останат „безграмотни“, както казват самите роми. Ще играят на воля в гетата като малки, ще ги мъкнат със себе си майките и бащите, докато ровят в контейнерите за смет, после ще се намери някой хитрец да ги впрегне в просия. На някаква възраст момичетата ще станат проститутки, а момчетата ще поемат по пътеките на престъпността като крадци, сутеньори, лихвари, изнасилвачи, убийци на баби по селата. Възможност да работят те няма да имат, защото работа за неграмотни хора трудно се намира. Снегът ще вали не само в гетата, а навсякъде – по улиците, в домовете ни. Това ли искаме, така ли искаме да живеем?
Да отидем още няколко години напред. По чисто демографски причини съотношение между роми и българи ще продължава да се променя в полза на ромите. Ще дойде ден, в който пазарът на труда ще зависи от ромите, от тяхната грамотност и квалификация. Не много време след това и пенсиите на всички ще зависят от ромите. Ако ромите са грамотни, квалифицирани и с трудови навици пенсиите ще бъдат едни, ако са неграмотни, безработни и социално безпомощни – други или никакви пенсии. Това ли искаме?
Не вярвам, че го искаме. Искаме нормалното: всички да работим, на социалната система да тежат все по-малко социално слаби хора, престъпността да намалява, гетата да се превръщат в нормални квартали, а не в източник на зарази и криминални опасности. Само че това може да стане по един начин: децата от гетата трябва да ходят на училище. Това е първото условие, всички останали са след това и са въпрос на време. „Това не са циганите от едно време – казва една позната, – сега по улицата ходят едни намръщени, готови на бой младежи със зли погледи, откъде се взеха?“ Ами пак оттам се взеха, откъдето се вземаха преди време ходещите на училище и на работа роми. Това е първото поколение илитерати, първата реколта на неграмотността. И ако техните деца не се записват в училище, ще станат поне като тях или още по-безнадеждни и готови на всичко. Министерство на образованието, не увъртайте! Не отбивайте с номера, че ще проучите въпроса! Произнесете се категорично и заповедно – всяко дете, което иска да учи, трябва да може да учи. Преди няколко години си казахме, че ромите трябва да учат – ако се налага и насила. Дойде време, в което трябва да се каже на българите, че трябва да свикнат децата им да са редом с ромчета, защото така или иначе ще са редом с тях в живота и по-добре е всички да са грамотни и работещи. Снегът не избира къде да пада, г-жо директор на благоевградското училище, която сте решила да чистофайничите днес и да замърсявате утрето.
