Тези дни италианският комик и водещ политик, Бепе Грило, предложи да бъдат създадени граждански съдилища (избор чрез лотария), които да решават кои новини са измислени и кои не. Чудатата идея е реакция пък на друга, не по-малко дискутирана. Шефът на анти-тръстовата агенция, Джовани Питруцела, предлага специална държавна структура, която да надзирава онлайн съдържанието и да коригира най-измислените твърдения. Грило страстно обясни, че всъщност големите новинарски агенции и сайтове са най-опасни, защото „пазят статуквото“. Дълги години тенденциите, които доведоха до пълния хаос и наводнението от откровени измишльотини, както и тяхното използване за най-различни политически цели бяха игнорирани. Например, в западна Европа никой не се интересуваше особено от оттеглянето на по-сериозните инвеститори в медиите на източна и централна Европа или пък завръщането на руското влияние в тях. Троловете станаха норма и вече са навсякъде. Измислянето на новини е също повсеместно.
Сега е ред на нелепите реакции на дълго игнорирания проблем. По-разумните хора очаквано се насочват към стандартни регулаторни институции тип СЕМ, но няма яснота как точно те могат да се противопоставят на явлението. Преди няколко десетилетия пък мнозина ентусиасти на „откритата, делиберативна публична сфера“ разчитаха на просветена само-регулация, която би следвало да се справя с всякакви отклонения. Имаше и вълна от харти и собствени стандарти, генерирани вътре в самите медийни общности, но и тяхната съдба не бе по-различна. Отмирането на големите имена в журналистиката и публицистиката или поне тяхното постепенно маргинализиране допълнително отслабва възможностите за успех на подобни усилия. Около нас и по света може и да са останали уважавани гласове и медийни институции, но повече отвсякога това няма особено значение за случващото се в света на писаното слово и информацията.
Оплакването на Грило от измислените новини е доста иронично. Мнозина обвиняват точно него в поддържането на мрежа от сайтове, които ретранслират „информацията“, генерирана от руския „Спутник“. И това си личи. Както отбеляза лондонския „Таймс“, новият кмет на Рим (от неговата партия) обяви, че новогодишните тържества преди няколко дни са най-впечатляващите от дълго време. И общината публикува снимка от миналата година. От доста време е ясно, че виртуалната реалност е новото „естествено състояние“, по подобие на това, за което пишеха политическите философи преди векове. Хаотично пространство, в което по-силния и хитрия доминира; в което този, които не спазва правилата имат предимство. Няма съгласие, норми и институции, които да налагат ред, има „война на всеки срещу всеки“. С това изключение, че някои наивни лидери и държави си мислеха, че ще имат удобството да я пропуснат. Събитията ги понаучиха на други неща. Няма обаче никакви изгледи подобно състояние да се промени през идните години, това е „новото нормално“, както вече е прието да се казва.
Подобна безпомощност тепърва ще ражда несъстоятелни идеи, пред които единственото ограничение ще идва от въображението на изричащите ги. Истина чрез гражданско жури е последната и със сигурност ще бъде в унисон с популистката истерия на деня. Можем да отидем и по-далеч. Фактите и истината да произлизат от гласуване, от баланса на мненията. Факт е това, което каже мнозинството. Нещо като онази фраза на Слави Трифонов за зелените гащи. „Нека хората да се произнесат“. Нима има линия, която ограничава суверенитета на народа, „правото на хората да решат“?! И без това, както твърдеше един доскорошен британски политик, „вече никой не вярва на експертите“. Защо тогава да се доверяваме на някой да прави изводи върху факти, които може и да не са верни? Нека хората ги проверят, потвърдят. В крайна сметка, народът е прав. Аз например твърдя, че навън е зима, но пък вие може да сте на друго мнение. Затова, гласувайте. Пък да видим кой каза истината.
