Поредни протести и пореден абсурд! Седмици наред различни асоциации в земеделието протестираха пред прозорците на министерството на земеделието и министерски съвет. Най-активна бе асоциацията на производителите на плодове и зеленчуци, но сред недоволните бяха и други подсектори, например производителите на биопродукти, които също имаха различни поводи за недоволство. Не беше трудно да се предположи, че рано или късно ще получат някакъв жест от властта. Надали вече има човек в страната, който да не знае как да получи отстъпки от Борисов и неговото правителство. В интерес на истината, земеделският министър се опита да се скатае и да разводни нещата, но накрая бе принуден да направи крачка назад. Имитираха някакви разговори, но беше ясно, че нищо няма да излезе. В крайна сметка се взе най-безумното решение, Порожанов покани протестиращите да си назначат заместник-министър. Дори измисли име на позицията: „ресорен заместник министър за плодове и зеленчуци.“ Сега всички тръпнем в очакване да видим кой ще определят протестиращите.
Абсурдите в изпълнителната власт стават безконтролни. Дори самата мисъл за подобно решение вече издава тежък управленски разпад. Вместо да тръгнат по пътеката на нормалния политически процес на диалог, формулиране на компромисни решения и тяхното прилагане, двете страни стигат до извода, че единственото решение е корпоративно представителство. Приема се, че просто не съществуват административни механизми за решения и само човек от бранша може да реши проблемите. Тази политическа логика на представителство е отхвърлена преди повече от век! Тук обаче историята се връща с лекота, в абсурди. Всъщност, всичко това предполага, че реално проблемите на нито една социална или корпоративна група не могат да бъдат решени от административната система. Никой не познава достатъчно добре съответния бранш, интереси, политики и затова трябва да се излъчи съответен представител. Очевидно е, че по тази логика сега всички други подсектори трябва да се наредят под прозорците на министерството на земеделието и да поискат същото: заместник-министър на овцевъдите, или на житните посеви, на другите животновъди, на едрите и дребните земевладелци и т.н., докъдето можете да разчлените на подсектори селското стопанство и горите.
Лекотата, с която се случват подобни безумия в България е стряскаща. В този случай, сякаш и „двете страни на барикадата“ не разбират какво точно правят и как подменят целия съвременен модел на управление и въобще колко абсурдно е по този принцип да бъде структурирана изпълнителната власт. Мотивите на Порожанов са ясни – премиерът не обича протести, не търпи дълго време шумотевици около отделните министри, обещава се всичко само и само да се прекрати протеста. Пък и предстои предизборна кампания, която още отсега не върви добре за ГЕРБ, така че никой от управляващата партия не иска допълнителни проблеми. По-странна е мотивацията на протестиращите в случая. Те очевидно смятат, че ако имат „човек вътре“ в министерството ще си решат проблемите. Да, някои дребни казуси сигурно ще разрешат, но толкова. Един измежду няколко заместник-министри много трудно ще се пребори с инерцията или нежеланието за промяна в политиките, които не им харесват. Самият министър може да стопира много неща, а други да ги блокира на ниво министерски съвет или с аргумента „финансовият не дава“, не е много труден този политически номер. Самите протестиращи явно не разбират напълно и това, че сега вече много трудно ще могат отново да излязат на улицата. Защото „си имат заместник-министър“.
Погледнато от друг ъгъл обаче, случващото се е логично. Цялото общество знае, че от години различни бизнесмени и лобита си назначават министри и заместник-министри. Много често дори шефовете на дирекции в министерствата са назначения на партии и различни хора с влияние. До голяма степен те си управляват спокойно и без въобще да се съобразяват с обществения интерес. Примерите за това дълги години бяха в медиите, преди те да започнат да изчезват. Така погледнато, стигаме до една абсурдна ситуация. В отвлечената държава, единственият начин да се конструира някакво представителство е този. Не искате промени на политики, не дискутирате, не разговаряте с обществото. Просто излъчвате ваш представител и се надявате, че сте по-шумни и убедителни, за да го вкарате във властта. Пък веднъж вътре, „каквото сабя покаже“, все ще е по-добре от това да ви ходят по главата разни протежета на олигарси. Така поне имате някакъв шанс. Разбира се, това няма нищо общо с нормалното управление, с функционирането на съвременна европейска държава. Но кой ли пък още си мисли, че сме такава…
