„Любовта – какъв добър дух! Любовта – какъв подъл дявол!
Любовта е единственият зъл ангел, известен в природата!“
Понесен на нейните криле, президентът Румен Радев най-сетне стъпи на руска земя. Но, също като в първата комедия на Шекспир*, той си мислеше едно, а се получи нещо съвсем друго…
Единствената новина от кратката му среща с премиера Медведев се състоеше в това, че Кремъл очаква с нетърпение визитата на Бойко Борисов. Идеята на Радев за „Български поток“ пък беше коментирана с неприкрит присмех в предаването „Взгляд“, защото по същество дублира проекта „Южен поток“. За сметка на това президентът Путин демонстрира видимо пренебрежение, посрещайки го в лятната си резиденция в Сочи, след което остави своя гост да говори около пет минути пред медиите. Въпроси изобщо не бяха допуснати, за да се затвърди усещането за нещо незначително. Дори домакинът побърза да се ръкува с Радев и да си тръгне, без да изслуша превода на изказването му. Само в началото каза, че посещението е хубав знак за възобновяване на пълноценните отношения. И най-неприятното – държавната агенция ТАСС изчерпа темата на разговорите, съобщавайки как руският президентът отбелязал, че след няколко дни Русия ще има удоволствието да приеме министър-председателя на България и „с него ще продължим тази дискусия“.
Очевидно и Медведев, и Путин разчитат най-вече на „дискусията“ с българския премиер, планирана, доколкото се разбра, на 30 май. И няма как да е иначе, тъй като единствено с Борисов могат да се обсъждат конкретни икономически теми. Колкото и Румен Радев да уверява, че „първата крачка вече е направена“, очевидно домакините не приемат твърде сериозно тежестта, която той си придава. Доста унизителна ситуация, при това за втори път, ако си припомним и поведението на руския патриарх при гостуването му у нас. Тогава Кирил господарски се накара на българския държавен глава, че сме имали неблагоразумението да благодарим и на други народи за нашето освобождение. Връщането му в Москва пък бе ознаменувано с публикувано видео от срещата между двамата, умишлено създаващо впечатлението как руснакът държи сметка на Радев, докато последният мълчи. Отгоре на всичко офанзивата продължи с телевизионни предавания и „анкети“ сред руски свещеници, в които се лееше откровена гавра с „треторазредната европейска държава“ – обстоятелство, което изискваше адекватна държавна позиция.
Когато през октомври 2017 г. беше в Полша, президентът ни още не знаеше какъв тон ще му държи Негово Светейшество, и то в почти десетминутен монолог. Радев даже рискува силно да подразни поляците с призива си „в перспектива да се търсят решения, които да водят към устойчив мир с всички възможни средства на дипломацията“. Той се хвърли на амбразурата, без ни най-малко да подозира, че едва пет месеца по-късно ще получи „благодарност“ под формата на надменно отношение. Радев обаче продължи да засвидетелства любовта си, воден от светлия пример на един от предшествениците си – Георги Първанов, който по едно време се фукаше с „големия шлем“ от енергийни проекти с Русия. Само дето преди 10 години Първанов успя да доведе Путин в България, за което настоящият български президент засега единствено си мечтае. Във всеки случай руският му колега не дал отговор на подновената покана да дойде „в годината, когато отбелязваме 140 години от Освобождението“, което силно разклаща уверението на Радев, че е постигнал същински пробив в Москва.
Впрочем тази му мечта може и леко да се е изпарила, след като държавният ни глава беше оставен да пие кафе на самотек в заведение зад Кремъл. Вярно, не съвсем на самотек, а в компанията на съпругата си, но надали това е достатъчно да подкрепи думите му, че посещението е „пробив, защото възобновява диалога между България и Русия на най-високо ниво след продължително прекъсване“. Проявеното към него отношение е обидно, то издава нещо по-лошо от пренебрежение, защото прозира едно имперско презрение. И е наистина учудващо по какви причини Радев толкова държи да се хареса на руснаците и да им изпраща сигнали като котарака Леополд. „Ребята, давайте жить дружно!“, призоваваше Леополд в съветския мультфильм, но по всичко личи, че в реалния живот ребятата са решили да демонстрират високомерие към българското си другарче. Най-вероятно защото, първо, е политически неопитно, и, второ, няма правомощията да взема решения. Обстоятелството, че му се играе с тях като равен, съвсем не променя факта, че не е. И е тъжно, че не го допускат на игрището, та то, горкото, е принудено да подсмърча отстрани над димящата чашка с кафе…
Борисов чакат в Москва, за Борисов копнеят! За него е запазена горещата прегръдка, която обещава отприщаване на емоциите под формата на атомни централи, газови потоци и нефтопроводи. Жалко само, че в афиша на Большой театър не видях „Напразните усилия на любовта“, а колко на място щяха да изглеждат думите на Бойе, благородникът от свитата на Принцесата:
„Сега, сега! Ще бъдат предрешени
като московци. И при туй решени
сред танци нежни и беседи леки
в любов да се признаят, като всеки
успее да познае свойта мила —
макар лице зад маска да е скрила —
по дара, който пратил й е той!“
Даровете, както се досещате, ще са на висока цена. Буквално и преносно. И да му мислим ние, понеже в крайна сметка тъкмо ние ще я платим.
*Оригиналното заглавие на комедията е „Love’s Labour’s Lost“. Името на Пън в оригинала е Dull (тъп, бавен, бавносхващащ), а на Кратун — Costard (вид едра ябълка; ост. „тиква“).
