Преди време колективно се ядосахме на един чех, който представи страната ни като инсталация на тоалетна, от онези ориенталските, „стъпка – дупка“. Много се нервирахме, защото на всичкото отгоре ни „излагаше пред чужденците“ в сърцето на Европа, Брюксел. Това беше във времената, когато ние самите не го правехме още достатъчно добре, но и те отминаха. Вече сме напълно способни да си го правим сами, достатъчно често успяваме. Както и да е, малцина тогава обърнаха внимание, че човекът просто това бе запомнил като най-странно от посещенията си в страната през онези соц години, когато наистина на повечето места тоалетните изглеждаха така. Както и да е. Тези дни обаче нашата преливаща от абсурди реалност сама роди един подобен знаков образ, който още по-цялостно я отразява и обобщава. Става въпрос за уж ремонтираната тоалетна в едно варненско училище, поставена като фон на този текст. За нея поне не можем да обвиним абсолютно никой извън нашата територия, култура или социална реалност. Тя си е изцяло местен продукт.
Случката е отблъскваща на няколко ниво, повечето, за съжаление, достатъчно познати за всички ни. Всеки, който има деца на училищна възраст е запознат с проблемът, който аз за себе си наричам „тоалетен терор“. Една от моите точки на пречупване във вярата в клишето за това „колко обичаме децата в тази държава“ се случи преди години именно в това отношение. Никаква родителска активност не успя да промени хигиенните практики и много от децата в училището години наред заобикаляха тоалетните и получиха блиц урок по публична (не)хигиена. Може би от тази гледна точка не е особена изненада, че някой се чувства ОК да направи такива тоалетна за децата (става въпрос за тази на снимката), както и че най-различни други хора по институции са ОК да приемат тази подигравка и да я одобрят. В крайна сметка, това няма да е някаква новина, дори напротив някой може да каже, че надграждането на „стъпка – дупка“ по този начин си е сериозен цивилизационен скок. В нашето конкретно училище темата за тоалетните беше „затапвана“ от другите родители с аргументи от типа „трай си бе, пак добре че има къде да учат…..“.
Еднакво отвратително е, че в едно общество, в което „толкова обичаме децата“ толкова хора и институции нямат проблем да крадат директно от инвестициите в тяхното бъдеще. Разбира се, и тук няма особено новина в случката. През годините какви ли не неща се чуха, кражби от детските закуски, от ремонти, схеми с учебници, наистина какво ли не. Затова и надали този пореден случай е в състояние да ни каже нещо ново. Но поне трябва да ни послужи като повод да престанем с глупавите самозалъгвания, че децата ни са обект на някакъв невиждан национален консенсус и споделена ценност, която е по-важна от всички останали. Защото всички знаем колко обичаме да се пъчим с тези глупави приказки, за децата, за културната ни отлика от „студените западняци“ и прочее щуротии. Такъв консенсус в България не съществува и миризливите тоалетни, откраднатите закуски и подигравателните ремонти са предостатъчни аргументи за това.
Вече не прави и особено впечатление, че с европейски фондове се злоупотребява по този начин. Това също не е новина, от измислените къщички за туризъм, през чешмички, през пътища, през откраднатите ябълки и банани за закуска в училищата, сега вече и през тоалетни. Скоро с пари от ЕС ще си купуваме линейки за „Бърза помощ“, моля се поне там да не прекалят с кражбата. Постепенно обаче започва да изплува и вероятността накрая да хвърлим в тоалетната и самото членство в ЕС. Защото за какво ни е то всъщност? Нали вече виждаме само бежанци, гейове, пари, които местните феодали директно си слагат в джоба, при това все по-нагло. Виждаме само лошите западни транспортни фирми, които искат да накарат нашите шофьори да работят като хора с някакви нормални права и условия, виждаме разни хора, които започнаха да питат – „ама, верно, за какво ни е този европейски пазар“?! Ако пък направим това безумие, тогава вече наистина тоалетната може с пълно основание да бъде коронясана като наш национален символ
