Лятото на 2020-та. След окончателния си фалит БНТ вече няма право на рекламни приходи и е изцяло на държавна издръжка. За всеки случай получава приходи и от Фонд „Радио и телевизия“, а за целта гражданите плащат такса на обществената телевизия. Самите те са задължени да гледат БНТ по 6 часа на ден, а през останалите 6 часа да са на плажовете на „Слънчев бряг“. Но не си мислете, че нямат избор – гражданите могат да гледат БНТ от 8 до 14 ч., а после да ходят на плаж, или от 14 до 20 ч., като преди това са ходили на плаж. А на плажа също имат избор: да ползват чадър и шезлонг, или обратното – шезлонг и чадър. Всеки опитал да се удави в морето, за да не се възползва от удобствата, предлагани от българските хотелиери, е длъжен да полага общественополезен труд. В светлите часове налива бетон за изграждането на изкуствени острови в Черно море или за новото пристанище на Ахмед Доган, а през нощта гледа повторението на публицистичното предаване „Още от деня“. То, както и всички останали предавания, се води от генералния директор, но не за да се спестят финансови средства, а за да не стане някоя инфекция.
Ето как изглежда „Още от деня“ в началото на юли 2020 г.:
Първите 25 минути тече директно излъчване от Фейсбук профила на премиера. Той кара джип, на който се е накачулил целият Министерски съвет, и обяснява, че ТОЛ системата е печатница за пари. Тя, разбира се, още не е въведена, защото превозвачите са протестирали, но важното е лаф да тече. После премиерът подкарва мотокар, където се обръща към операторката на возилото: „Мога да те возя и на джипката, чакай, да не избегаш, ей“. (Така е свикнал да се обръща към Тереза Мей.) И операторката обаче се разхилва игриво, също като Мей. След посещението в завода, който е открил за тринайсти път, министър-председателят се качва на влак. Радва се като дете на приспивното „тадуф, тадуф“, но се сеща, че трябва да прескочи и до Брюксел, за да поговори на „ти“ с новата шефка на Еврокомисията, с онова сложното име Урсула фон Н`амсикоя. Там здраво я поема в обятията си, шепнейки в ухото й, че ако излезе в отпуск, Лиляна Павлова може да я замества, в краен случай – Кристалина Георгиева. Урсула намира сили да се усмихне, все пак тя е родила 7 деца.
Прякото излъчване приключва, в студиото вече седи професорка от БАН, която се води политически психолог. Следва кратко интервю.
Водещ: Как ще коментирате визитата на премиера в Брюксел?
Професорката от БАН: Ние участваме равнопоставено в европейските процеси напоследък и заслугата за това е на премиера и ГЕРБ! Те са по-близо до Европа в момента и това е видимо за всички!
Водещ: Тоест говорим за равнопоставеност в европейските процеси напоследък? И не мислите ли, че заслугата за това е на премиера и ГЕРБ?
Професорката от БАН: Да, и не само напоследък, впрочем! Те са по-близо до Европа и това е видимо за всички!
„Още от деня“ приключва и идва ред на „Стани беден“, което се излъчва на мястото на закритото шоу „Стани богат“. Целта на новата игра е да събере още средства за издръжката на БНТ, а ако ТОЛ системата никога не бъде въведена, един ден да се използва като печатница за пари. Според правилата й участниците трябва да загубят минимум 500 лв., върху които се начислява и 20% ДДС. Поводи за притеснение обаче няма – въпросите са изключително трудни, поради което в училищата се изучават още между първи и седми клас.
Въпрос за 50 лв., т.е. за 1-ви клас: „Летели две камили – едната рижа, другата наляво. Колко тежи един килограм асфалт, ако таралежът е на 5 години?“
Участникът мълчи, но бързо му се подава следващ въпрос, за 100 лв., който е бил изучаван в 4-ти клас: „Щом синекдоха, перифраза, евфемизъм, хипербола, мейозис и литота са метонимични тропи, по какво си приличат с еукариотните едноклетъчни организми, които имат ектодерма, ендодерма и мезодерма, а непотребните вещества в клетката се събират в системата от канали на протонефридите по формулата S = VoT +/- at на втора степен върху две, за да изчислим часа, деня и годината, в която Волфганг Амадеус Моцарт е щял да умре, ако не беше умрял през 1791 г.?“
Участникът безмълвно вади от джоба си бяла кърпичка и портфейла си. Първо енергично попива сълзите си с кърпичката, а след като я развява пред водещия в знак, че се предава, бърка в портфейла и вади предварително приготвени 150 лв.
Водещ: А, не, искай жокер „Помощ от публиката“!
Публиката започва да подава двулевки и стотинки, но пак не се събират 600 лв. (с ДДС-то), а само 300.
Водещ: Очевидно няма да се разберем така, значи се обади на приятел!
Участник: А не може ли жокер „50 на 50“ – сега половината, а след месец пак да участвам, за да загубя 150 лв. и публиката отново да додаде?
Водещият се ухилва и му показва среден пръст. Но не за друго, ами защото този жест вече се е превърнал в нещо като „добър ден“ и „довиждане“. Играта за този ден, следователно, е приключила и идва ред на новините.
Всъщност вечерната емисия на „По света и у нас“ е единствената, която се води от външен сътрудник на хонорар. Не, не е Лиляна Павлова, макар че й е била предлагана и тази позиция, а членът на СЕМ с решаващ глас при избирането на новия генерален директор преди година. Тя (защото става дума за жена) също поздравява със среден пръст, но този път не за „добър вечер“. Жестът е насочен към онези зрители, които я припознаха като „свой човек“ покрай участието й в протестите през 2013 г. Дамата обаче не се чувства никак неудобно, както не се е чувствала и през 1996 г. като говорител на предизборния щаб на БСП, нито в качеството си на медиен съветник на Жорж Ганчев. А, и в ролята си на секретар по връзките с медиите в представителството на България в ЕС през 2007 г., когато се запомни със заканата си да разбие с чук инсталацията на чешкия художник Давид Черни, представил страната ни като клекало.
„Добър вечер“, все пак поздравява водещата с множество придихания, „вие гледате „По света и у нас“, затова ще започнем с най-важните новини от света…“ Следва репортаж от посещението на премиера в Брюксел и прегръдката му с Урсула. „Щом видя българския министър-председател, Урсула фон дер Лайен веднага го пое в обятията си и веднага му заговори на „ти“…“
Оттам-нататък се продължава със случилото се „у нас“, което е от хубаво по-хубаво. Първа новина: Премиерът кара джип, на който се е накачулил целият Министерски съвет, и обяснява, че ТОЛ системата е печатница за пари. Втора новина: Премиерът подкарва мотокар, където се обръща към операторката на возилото: „Мога да те возя и на джипката, чакай, да не избегаш, ей“. И т.н., и т.н., което зрителите вече са гледали в „Още от деня“, но все пак има и друго: министърът на вътрешните работи е изнесъл лекция в СУ „Св. Климент Охридски“! Вярно, и миналата година по същото време е изнесъл лекция в СУ „Св. Климент Охридски“, но тогава е съобщил, че в България липсват признаците и условията за съществуването на групировки от мафиотски тип. Сега обаче той с доволна физиономия се хвали, че такива условия успешно са създадени, та най-сетне да забележим признаците за съществуването им и с невъоръжено око. Около него са се скупчили репортерки с микрофони.
Репортерка №1: Как се чувствате при такъв успех, щастлив ли сте?
Министърът: Разбира се! Създадохме всички условия групировките от мафиотски тип да си работят спокойно, на светло. Най-малкото смъкнахме партийната субсидия на лев и разрешихме отвореното финансиране на политическите формации, затова сега всичко си е напълно законно.
Репортерка №2: А пример за групировка от мафиотски тип?
Министърът: Аз съм дълбоко убеден, че и преди управляващата партия полагаше сериозни усилия да бъде такава, но вече тя свободно може да рекетира бизнеса срещу предоставянето на обществени поръчки. В крайна сметка всичко е Коза ностра, а това ще рече „наше дело“, общо. И нека не се делим в него, а само да си делим…
Тъй като няма бюджет за закупуването на документални и игрални филми (БНТ, разбира се, отново е изправена пред фалит), през останалото време се излъчват повторения на „Новото познание“. Освен за рептилите, които управляват света, се поднася и подробна информация, че светът, в който живеем, всъщност е една гигантска холограма. Но тъкмо зрителите да си отдъхнат, че нищо наоколо не е реално, включително онова, което тече на телевизионния екран, започва предаването „История.bg“.
Темата на предишното е била гробницата на египетската богиня Бастет в Странджа, посочена от баба Ванга, а на по-предишното –секретните разкопки на военните в Царичина в началото на 1990-те. Този път се спори имала ли е баба Ванга нещо общо и с Царичинската дупка и какво всъщност представлява тя.
Водещ: И така, уважаеми професори и академици от Софийския университет и БАН, предрекла ли е сляпата пророчица и дупката? Какво има в нея?
Проф. д-р. Х: Да, предрекла е дупката. „Велика ке е“, рекла е Ванга. Но в нея няма нищо…
Водещ: Е, как така? Нали военните копаха (показва пак среден пръст, за да ги поздрави специално), защо вътре няма нищо?
У, член-кореспондент на БАН: Ами просто си е дупка, защо да има нещо?
Водещ: Стига, бе! Защо са копали тогава? И защо са се отказали да копаят още?
Академик Z: Предвид последните ни дискусии, семинари, конференции и кръгли маси стигнахме до извода, че са търсели дъно. Но такова не е открито и ясно защо им е дошло до гуша да копаят.
Водещ: Значи смисълът е никога да не се отказваме да копаем, така ли?
Учените (в един глас): Много ясно, само да има добро финансиране!
…
След година, през лятото на 2021 г., българските граждани изкопават такава огромна дупка, че най-сетне стигат на дъното. „Човек – това звучи гордо!“, провиква се един, също като героя от едноименната пиеса на Максим Горки. Останалите обаче не му обръщат внимание. Те отдавна не обръщат внимание на нищичко, та някакво дъно ли ще ги впечатли, за да го забележат?
