Е, намери се хапка, която да приседне на отскоро заседналите във властта. Дребна хапка, чиновник някакъв, на изпитателен срок на всичкото отгоре. Да я преглътнеш ли, или да я изплюеш? Властта реши да изплюе тази горчива хапка, като прехвърли цялата вина за скандала с проектозакона за уседналостта върху чиновника Любомир Талев и да го уволни. Властта у нас толкова не е свикнала да среща по пътя си пречки като реши да си измива ръцете с някого, че не си задава един много обикновен въпрос: Ами ако случайно този човек има достойнство? Ако има чест и не се уплаши да каже истината? Не, такива тревоги у нас властта няма. Тя знае, че тук човек – и когато си измиват ръцете с него, – премълчава, за да не загуби по-късно още повече.
Обаче дребният чиновник Любомир Талев се оказа, че имал дълг не към началници и партийци, а към имена, чийто потомък е. И изрече истината – законопроектът за уседналостта е заченат в президентството, бабували са му президент, юридически съветник, министър от служебното правителство. Скандалът е гръмовен, дори само заради това, че президентството няма право на законодателна инициатива. Ако се прибави това, че нищо не налага да се прави такъв закон от служебно правителство, освен желанието да се хване голяма риба в много мътна вода, ако се добави и колко е мащенски такъв проектозакон към българите в чужбина… По-сериозно и по-застрашаващо е дори от това, което изглежда.
Но съзаклятниците били успокоени, разказва Талев. Някакви българи, гласуващи вдясно, щели да вряскат, ама те и без това си вряскали, казал бил по повод проектозакона шефът на кабинета на президента Иво Христов. Чак да не повярва човек – бива ли някой на такава длъжност с такива интелектуални претенции да изговаря такива дума на такова обсъждане? Но как да не повярва човек, като същият Иво Христов вече е казвал в социалната мрежа по повод на протестите в Румъния, че ги смята за менте, тъй като се ориентирал по отношението на протестърите. Как да не вярваш, като шегичката, която сравни симпатизантките на ГЕРБ с „Боко Харам“ не беше на по-високо равнище от репликата с вряскането.
Ами ето – вряскаме! Вряскаме ви, че не можете в една демократична държава с парламентарно управление да вършите такива безобразия и после да си забърсвате безобразията с последния чиновник по веригата. Момент, в това последното не съм сигурна – когато започвах да пиша този текст, България все още беше република с парламентарно управление, ама дали все още е? Президентът все още ли мълчи? Иво Христов все още ли е шеф на кабинета му?
Защо задавам такива въпроси ли? Защото или в някакъв етап трябва да задаваме точно такива въпроса, или в следващ етап се налага да се задават въпроси като „абе този чиновника, дето ги издаде, все още ли е жив?“
