5 април 2013
Цецерон, в качеството си на зам.-председател на ГЕРБ и шеф на предизборния щаб призовал социологическите агенции да уеднаквят методиките си. И изказал пожелание „да вземат мерки да оповестяват резултати, които отговарят на тези от гласуването“.
Много добра идея, артък даже! И не е невъзможно да се реализира. Просто социолозите трябва да изчакат да минат изборите, да вземат резултатите от РИК-овете и да ги съобщят на населението. Другият начин е партиите да кажат на социолозите колко гласа са купили и колко са фалшифицирали и социолозите да си коригират резултатите.
Цецерон е вторият социолог в ГЕРБ. Първият, естествено, е Бойко. Само че Бойко принадлежи към школата на простонародните социолози, докато Цветанов се домогва до научната социология.
Когато беше кмет, Бойко обясни методологията си: „Моята социология знаете ли как я правя – сядам на едно кафе и питам който се падне: „Какво мислиш за кмета?“.
И респондентът, който няма откъде да го познава, откровено му изрежда всички постижения на кмета. Е, случва се някой да сподели и няколко критични бележки, но несъществени.
И докато още говорим за „социологии“. Кольо Медианата обяснява защо се правят манипулации с изследванията: „Става въпрос за между 6% и 10% конформистки настроени избиратели, които ще гласуват не за когото искат, а който ще победи“. Пък от НЦИОМ викат, че са 15%. С една дума, между 500 хил. и 1 млн. избиратели държат да се качат във вагона с оркестъра. Така се идентифицират с победителите и поне за малко не се чувстват от страната на булката. Не го разбирам, но е факт… Важен факт, предвид и на намаляващата все повече избирателна активност.
„Труд“: „Костов вече готов да дели лидерство вдясно“.
Какво да дели? Стига, бе! Вдясно отдавна няма нищо. Колкото повече гледам, толкова повече няма.
И изобщо няма, никъде няма. Затова не ни питайте какво да правим. Не е наша работа. Нашата работа е да критикуваме всички работи, дето не са наша работа. Може и да не сме прав, но така си разбираме работата. Нашата работа е да казваме как не е. Ние сме критик, а не политик. Да казваме как трябва да е, не ни влиза в длъжностната характеристика. Навремето прочетохме за един пич, дето си търсел бизнес, в който клиентът никога няма право. И станал милиционер. Това много повлия да изберем критичния анализ като поприще. Критиците никога не грешат. И ако критикуваните са прави, сами си са виновни. Дето се казва, никой не ти е крив, че си прав. Докато позитивните мислители, тия, дето викат така трябва да направим, иначе трябва да направим…, непрекъснато бъркат. Затова ние сме на принципа не знам как е, ама и така не е.
Ако още не сте поръчали книга 7 „Из делниците на един луд“, не чакайте. Изпратете имейл на dr.tonyfilipov@abv.bg със следната информация: 1.Име и фамилия; 2.Телефон за връзка; 3.Офис на Еконт, който ви е най-удобен. Цената на книгата е 20лв.+цената на доставката.
