„Руското правителство, кое досега лъстеше нашите добродушни българи със сякакви лукави и лъжовни обещания, днес вече открива булото си и явно показва убийствената и злобната си политика към тях. То с предателски начин е успяло да издействува ферман от Портата, в който му се допуща да преселва българите в своите омразни пустини. От него подкупени безчувствени някои си българе скитат се по бедна България и мамят простодушнаго народа да се пресели в Русия, като му правят много лъжовни и мечтани обещания.“
Това е написал Г.С. Раковски в брошурата „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите”, издадена през 1861 г. в Букурещ. Същият Раковски, чието име носи столичният булевард, по който Волен Сидеров вилня в навечерието на местните избори през 2015 г. и дори нахлу в НАТФИЗ с няколко здрави момчета…
Вярно, Волен после се кротна, стана съпатриот и коалиционен партньор на управляващата партия, откри даже галерия. Но тъкмо да си помислим, че терапията оказва благоприятен ефект, отново захвърли усмирителната риза и се върна на ринга.
Първо „защити“ руския патриарх така, че Кирил да ни стане още по-неприятен с поведението си пред българския държавен глава. Със своето изказване, че до средата на 19 век нямало българи и сме се възродили благодарение на Русия, Сидеров напълно омаловажи и усилията на нашите възрожденци. Ако съдим пък по написаното от Раковски, през 1861 г. българи не само е имало, ами са били подмамвани коварно от любимата на Волен втора родина. А защо не и първата всъщност, след като през 2014 г. лидерът на „Атака“ откри предизборната си кампания за евроизборите в… Москва? При това в момент, когато отношенията между Русия и Европейския съюз бяха вече сериозно обтегнати заради Украйна!
Впрочем тогава той беше награден с орден „Звезда Отечества“, а на церемонията оплю ЕС като „марионетка на САЩ” и заяви, че съюзът или трябва да се промени, или направо да се разтури. Каза още, че като стане министър-председател, ще извади България от НАТО и ще върне пълноценните отношения с Русия, която смятаме за братска страна. По онова време Сидеров вече беше провидял в русофилите своя нов таргет и ловко се захвана да го ухажва с определението „преобладаващата част от българския народ, който обича руския народ и който помни, че от турско иго го освободи не Европейският съюз, а братска Русия.” А колко беше и продължава да е искрен, можем да съдим по това, че със същия апломб пишеше точно обратното, когато беше главен редактор на в. „Демокрация”:
През 1990 г. например призоваваше да уверим Запада, че „България, известна досега предимно като придатък на Московската империя, е решила да става правова страна, която ще обезпечи сигурност и гаранции за западните инвестиции.” След година апелира да подкрепим САЩ и във войната в Персийския залив: „Срам ме е, че нито един български войник не замина за Кувейт.” А ето какво твърдеше и в статията си „Да освободим Альоша от наряд”: „Не знам друга нация да е възпявала така окупатора си и да му е издигала мегаломански паметници, по-високи от телевизионна кула. България го е правила. Гнусотата на голямата демагогия изискваше не само да се подчиниш, но и да обожаваш този, който ти носи робство. А там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго освен робство, хората не са узнавали. Предполагам, че в бъдещите буквари и енциклопедии определението за съветската армия ще бъде „Страж на робството до разпадане на империята”. За мен утешително и радостно е, че ще доживея това време. Както е радостно разтурването на Варшавския договор.”
Повече от двадесет години по-късно Волен е пръв русофил, за което, да повторя, получи и орден „Звезда Отечества”. Или по-точно се самонагради, тъй като „Звезда Отечества“ е корпоративна награда, учредена от неправителствената организация Международен форум „Мировой опыт и экономика России”. Обществено-икономическата организация, обединяваща различни предприятия в Русия, е подкрепена от администрацията на президента, само че действа напълно самостоятелно. Нещо повече: изработените от „СП – Колумб“ ООД отличия се поръчват, когато има заявка от желаещ да бъде награден. Според разследващи руски журналисти, „Звезда Отечества” може да се поръча за сумата между 320 000 и 450 000 рубли, като по същия начин Форум „Настоящие друзья Буратино” връчва орден и медал в памет на… Буратино.
Последният, между другото, е второстепенен персонаж от комедия дел арте и на италиански означава дървена кукла. „Той е добър, сантиментален, но глуповат и безволев слуга, шут“. В края на XVI в. всички марионетки започнали да се наричат буратини – кукли на конци с дървена глава, управлявани от човек. Чак в началото на миналия век Алексей Толстой го популяризира в Русия с приказката си „Златното ключе или приключението на Буратино“, която почти дословно повтаря тази на Карло Колоди за Пинокио. И Буратино продава буквара си, за да си купи билет за театъра на Карабас Барабас, след което попада в Страната на глупците (Страны Дураков) и „засява“ парите си в Полето на чудесата (Поле Чудес)…
Като стана дума за пари, вероятно и Сидеров сколасва да осребрява своето русофилство, което изисква полагането на известни усилия. Това обяснява защо обикаля студията, за да ругае „соросоидите“ и да пита „кой е тоя Горан Благоев“ в ефира на обществената БНТ. Само дето предизвиква точно обратния ефект – отвращение и погнуса, и то не единствено към собствената си персона. С Волен начело любовта към Русия е обречена да се изпарява в ускорен порядък, с такива приятели тя няма нужда от врагове. Сидеров е осъществената мечта на русофобите, тяхното най-мощно оръжие, та човек започва да се замисля дали Буратино не е вербуван именно с тази цел…
А в Русия, за негово сведение, можеш да си купиш и аристократична титла от Российское дворянское общество „Новая элита России”. Мария Забродина от „Правда – инфо” пише: „С пълномощно от Министерство на правосъдието организацията може да удостои с дворянска титла всеки, който е готов да си плати. Княз струва 12 000, граф – 8000, а барон – 5.5 хиляди евро. Копие от паспорта, две фотографии и автобиография са напълно достатъчни, за да получите титлата само след седмица и да ви наричат Ваше сиятелство.”
Ако продължи да бъде русофил и в близките месеци, Сидеров може да се възползва от изгодната оферта. Че току-виж вдигнали цените или пък му се наложило да влезе в нова роля…
