Ако журналистите влагаха и частица от стръвта и настоятелността, с които разпитват Мария Иванова, във въпросите, които (трябва да) задават на политиците, може би щяхме да сме една идея по-добро и по-почтено общество. Не се сещате коя е Мария Иванова? Нормално е, защото в медиите тя е „майката, оставила бебето си“ край блок в софийския квартал „Младост“. Заменянето на името с етикет е бонус към унижението, така че жертвата става втори път жертва – на медийното и обществено внимание и съд. Сякаш болезненото ни чувство за обществена несправедливост се активира най-силно, когато можем с лекота да разкъсаме някой слаб, някой безименен и безвластен.
А въпросите „Вие какво си мислехте тогава“ (бременна, без доходи и без съпруг и после, когато оставяхте бебето) са много подходящи, например, към участниците в разговорите при президента по случая КТБ през 2014. От стенограмите става категорично ясно, че още тогава целият политически елит е наясно, че е извършена огромна измама, за която ще платят българските данъкоплатци. И въпреки това, вече три години, включително след публикуването на стенограмите, никой не попита участниците в двете срещи при президента „Вие какво си мислихте тогава“? Ама така, стръвно, ядно и жадно, както сега питат Мария Иванова.
А тези хора, по един или друг начин, продължават да участват в разпределянето на порциите (по Доган), пардон, в управлението на държавата. Или в разпределянето на суджуците, за да сме в тренда. Които също ще останат в графата „забавни истории с очакван край“, подобно на случая с Мишо Бирата или скандалния запис, в който тогавашният главен прокурор на София Николай Кокинов казва на Бойко Борисов, визирайки новия главен прокурор Сотир Цацаров „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“. Както се казваше едно време, суджуците си режат опашката.
„Защо не потърсихте институциите?!“, пита или по-скоро упреква репортерка. Следва оглушително, красноречиво мълчание на „обвиняемата“ пред заплашително размахания микрофон. Въпросът всъщност трябва да бъде зададен към „институциите“ – къде сте, защо хората не вярват, че има смисъл от вас? Защо е възможно бременна жена да бъде уволнена? Как е възможно две жени да гледат бебе със 180 лева на месец и никой да не разбере? И най-важният въпрос, зададен от преподавателя по журналистика доц. Жана Попова: защо няма как човек да се пребори за детето си? Ако една майка трябва да прибегне до подобно нещо, за да получи внимание и средства, за да отглежда детето си, защо изобщо съществува държавата, какво работи? А, да, разпределя суджуците.
Надявам се, взели сте си поука, заключава млада репортерка в едно от интервютата с Мария Иванова. Толкова цинично прозвуча, че на водещия Виктор Николаев (Нова) му стана неудобно и допълни: поуката е за всички нас – да не съдим. Което не ни се получава, съдейки по репортажите в медиите и коментарите в социалните мрежи. Сякаш всички са чакали на кого да си го изкарат, за да се нахвърлят сега върху една жена, която всъщност е жертва. Мимоходом ще оплюем босите крака на президента и голия корем на премиера и ще сме изпълнили обществения си дълг.
А човешкия? За човещината питам, онова чувство, което те кара да споделиш болката на друго човешко същество, а не да я използваш, за да изглеждаш по-добър в очите на другите, че и в собствените си. Болно е, че сме станали такива. Нездраво. Патологично. И ми е болно от това. Защото най-напред, преди всичко останало, трябва да сме хора. Дори и журналистите.
