Талантливи, квалифицирани и морални българи – такива хора търсел Слави Трифонов за новия си политически проект. Ако не се крият усърдно, даже обещава да ги намери, за да измъкнат страната от „тази 27-годишна каша“. Пък ние сами сме щели да решим дали искаме тези българи да заместят сегашната политическа класа, гласи още офертата, с която Слави всъщност лансира себе си за талантлива, квалифицирана и морална алтернатива на статуквото…
Спор няма, прекрасно е човек да има избор, но кой знае защо се сетих за последния владетел на инките Атауалпа. Когато конкистадорът Франсиско Писаро стигнал до Перу, той също му предложил избор – смърт чрез изгаряне, ако не приеме да бъде покръстен, или удушаване с гарота, ако го направи. Онзи избрал второто и бил удушен публично с новото си християнско име Хуан де Атауалпа на 29 август 1533 г. На следващия ден Писаро и неговите хора дори отслужили официална литургия за успокоение на душата му, като дръжките на мечовете им били покрити с траурни воали.
Та от избор до избор има голяма разлика, нали така?
При това Писаро наистина бил носител на новото, а не част от „кашата“ в тогавашната империя. Преди пристигането му тя вече загнивала, защото владетелят Уайна Капак току-що бил предал богу дух и започнала битка за наследяването му. Един срещу друг се изправили неговите синове – родните братя Уаскар и Атауалпа, които до вчера пламенно се обичали и се кълнели, че ще умрат един за друг. Да, ама като подушил властта, вторият унищожил силите на брат си в кървава битка и даже испанците останали удивени от броя на труповете. След това клане Атауалпа така си повярвал, че сам предложил на белите мъже да се срещнат с него в град Кахамарка. Отишъл на площада с многохилядна, но невъоръжена свита, а те това чакали, за да развъртят мечовете си от закалена севилска стомана. Самият Атауалпа бил пленен и… останалото вече го знаете.
Ей така приключила империята на инките, което може и да е за добро, понеже на народа му било дошло до гуша. Страната била в плен на гражданска война – едно малцинство живеело охолно в столицата Куско, самият владетел го играел богопомазан, а т.нар. обикновени хора драпали със зъби и нокти да се уредят на държавна служба и напускали родните си села. На самия Писаро обаче също не му било лесно да се справи в тези непознати земи, тъй като при окончателното им завладяване се появила сериозна конкуренция в лицето на дружката му Диего де Алмагро. А кой би могъл да е по-опасен съперник от най-верния ти приятел, особено при разпределянето на плячката!
Оттам нататък историята се развила така:
Писаро отишъл в Испания, за да се срещне с императора на Свещената римска империя Карл V, а когато се завърнал, вече разполагал с документи, че владее цяло Северно Перу. На Алмагро великодушно отстъпил Южно Перу, но въпреки това се появил проблем – не се знаело къде минава границата и попада изумителната столица на някогашната империя – Куско. Алмагро изявил претенции, че е негова, с което Писаро и тримата му братя никак не били съгласни. В крайна сметка численият им превес оказал влияние и онзи отстъпил, след което двамата другари със силна прегръдка скрепили уговорката Алмагро да не доближава Куско в радиус от 130 левги.
Е, сърце конкистадорско не изтраяло и в един прекрасен ден той отново се полакомил. Атакувал града, но братята успели да разбият неговите 600 бойци с армията си от 800 души. Алмагро бил пленен и откаран в любимия му Куско, завързан за гърба на муле. След като бил осъден на смърт, хленчел за прошка, само че единият от клана Писаро – Ернандо, отвърнал: „Учудвам се, че човек от нашата порода се бои толкова много от смъртта.“ Сетне го завлекли на открития площад, където го обезглавили публично…
„Подушвам, че сме от една порода“, разправяше и Слави, рекламирайки парфюм, но за щастие главата му не пострада. Напротив, той не само се вписа чудесно в „тази 27-годишна каша“, но има и огромни заслуги за забъркването и къкренето й на котлона. Каква алтернатива може да предложи статуквото на същото това статукво, следователно е реторичен въпрос, доколкото на сцената се сменяха спасител след спасител, но през цялото време (хайде, с кратко прекъсване) Слави беше на пост. И през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски дойде на власт покрай бляна за надпартийно управление, а говорещите глави в студиото му ръсеха мъдрости за вредите от двуполюсния модел. И четири години по-късно, когато се появи „Атака“, за да нарита „грухтящите прасета” в парламента, но услужи на преялия с власт антипод ДПС, чийто лидер в неговото шоу се хвалеше, че назначава бизнесмени „само с моя усмивка“. Пак Слави и компания бяха и сред онези, които утъпкаха почвата за появата на генерал Борисов, в чиято харизматична фигура населението следваше да припознае и „човека от народа“, и „силната ръка“. Ако не помните, точно Трифонов беше първият идол на мутрите, той даже наложи тази култура, а джипа му красеше лепенка с надпис „Добрите момчета отиват в рая, а лошите – където си поискат.“ Само въпрос на време беше да даде заявка за личен политически проект, какъвто и започна – с референдума, който уж целеше смяна на системата, но идеше да обслужи точно най-големите партии и крепители на статуквото.
Казанът с „алтернативи“ обаче изглежда изгребан до последната капка, щом Слави – посърнал, изхабен, чак омръзнал до болка, тръгна да стъкмява партия след тежка операция на крака. А явно се налага, след като и клишето с талантливите, квалифицирани и морални българи звучи толкова уморено. Макар в комплект с такава порода да е забавен оксиморон, то по-скоро буди съжаление за липсата на въображение и, разбира се, на искреност. Да не говорим, че номерът с фалшивите алтернативи вече е игран и от него именно на талантливите, квалифицираните и моралните отдавна им се повдига. Защото вярно „нема такава държава“, в която едни и същи клонинги на статуквото да се опаковат по един и същи начин – като нещо ново, което е едно и също със старото. И вярно нема такива хора, които да се вържат на поредния избор между изгаряне и задушаване…
А може и да има, знае ли човек?
Като стана дума за инките, държа да ви кажа, че те щели да се затрият като империя, дори без там да е стъпил крак на конкистадор. Просто правели същата грешка, която преди това се оказала фатална за маите, чиято цивилизация иначе достигнала пълен разцвет през 900 година от новата ера. Тогава обаче цялото население се стекло в големите градове, за да търси по-лек и охолен живот. Никой не искал да живее в селата и да се трепе над царевицата, всеки гледал да се вреди в кастата на жреците. Много ясно защо: така имали пряк достъп до вождовете, а оттам – до златото. Твърди се, че само в древната столица Атлан били скатани 2156 златни плочки, чието тегло се равнявало на 8 тона!
Вождовете, както можете да се досетите, непрекъснато се боричкали помежду си за власт. Докато те трупали злато, лека-полека някогашните земеделски земи потънали в бурени. Настанал глад и единственият вариант бил принудителното изпращане на най-окаяните маи да секат гори, за да има земя за култивиране. Това довело до унищожаването на огромни територии от джунглата, последвано от продължителна суша и още по-голям глад…
„Възстановката“ на събитията е от 2009 година, когато с помощта на направени от НАСА снимки от Космоса международен екип археолози на полуостров Юкатан откри, че цивилизацията на маите всъщност се е самоунищожила. Много преди в земите й да нахлуят нахалните конкистадори, тя изчезнала заради недалновидност и самонадеяност, че така може да се кара безкрайно. Груба грешка, която няколко века по-късно сторили и инките, чието недоволство от статуквото довело, както споменах, до гражданска война, вместо да се вземат в ръце и най-сетне да го разбутат.
Но големият проблем е, че всяко статукво гледа да се опази, да се самообгрижва, затова често ражда „алтернативи“, чиято задача е да попречат да се появи някоя истинска. Глупавите няма как да ги разпознаят, а талантливите, квалифицираните и моралните извръщат погнусено глави -не им се ще да имат нищо общо. И да, „толкова е гнусно, че не ми се коментира“, както пееше Слави – същият, който надали и сам си вярва, че ще увлече след себе си каймака на нацията…
Впрочем припевът на песента поне е честен:
Пак ли ще живееш в лъжа?
Нема такава държава.
Пак ли ще търпиш и докога?
Нема такава държава.
Няма смисъл от това,
И последната илюзия умря,
В тая страна на власт е глупостта.
Да разчиташ на спасители 27 години (а скоро ще станат 28), наистина е тежка глупост, на която спасителите също имат основания да разчитат. А някои може и искрено да вярват, че са спасители, за какъвто се имал дори жестокият Франсиско Писаро. Той например смятал, че като езически поклонници душите на инките няма да намерят покой, и правел всичко възможно да ги покръсти, убеден, че върши нещо добро. Вече престарял, направил опит да се помири по християнски и със сина на Алмагро, като го поканил в своя дворец, за да му поиска прошка. Само дето за неблагоразумието си платил висока цена – синът го пробол с меч, отмъщавайки за смъртта на баща си. Писаро паднал, нарисувал кръст на пода със собствената си кръв и изрекъл паметни думи: „Единствено от глупостта спасение няма“…
Това може и да е легенда, но по никакъв начин не пречи заключението да е абсолютно вярно. Точно глупостта е погубвала цели цивилизации, та ние ли ще й се опрем? Нещо повече, заслужен финал ще е, защото има нещо много по-лошо от това да нема такава държава – да си мислим, че държава съществува. И да се заблуждаваме, че само гледаме, а не живеем тъп скеч.
