Наскорошното парламентарно рандеву на Красимир Каракачанов с Корнелия Нинова натрапчиво подсказва появата на новия, все още необявен балансьор в българската политика. На пръв поглед, това контрастира с политическото ежедневие от последните месеци. Други вдигат повече шум, по-често губят нервите си и правят шумни прокламации на недоволство и алтернативи. Единствената грижа на Волен Сидеров в днешно време е как да запази утвърдената си роля на най-подчинено и удобно руско протеже. Независимо от непрестанните крамоли в рамките на т.н. „обединени патриоти“, те все намират достатъчно основания да си продължат престоя във властта, който Бойко Борисов щедро им е концесионирал. По-внимателният и дългосрочен поглед обаче ясно подсказва, че Каракачанов е най-добре позициониран да изиграе ролята на ключов допълващ фактор в очертаващата се конфигурация около бившата комунистическа партия. Причините за това са немалко.
БСП от много дълго време страда от структурен проблем. Тя няма устойчива работеща парламентарна и управленска формула, с която да управлява. ДПС е необратимо токсично и много трудно може да бъде политически легитимирано. То може да служи за институционален гръб, но не и за публичен субект на властта. „Атака“ е вече употребена и изчерпана, с видимо ограничен електорален ресурс и в най-добрия вариант може да бъде някакъв периферен парламентарен пълнеж. Политически ГМО-та ала Марешки пък са прекалено абсурдни и налудничави дори за профанизираната българска политика. Бойко Борисов пък не може да бъде „напъхан“ в „голяма коалиция“, защото това ще му развали целия политически разказ. Именно поради тази патова ситуация, руските полит-технолози се усетиха за нуждата от повече активност и креативност в създаването на допълващите парченца на политическия им пъзел. Румен Радев е в тази рубрика, както и ухажването на Красимир Каракачанов. Няма никакво съмнение, че сглобяването на подобен пъзел е ключовата политическа задача на сегашното ръководство и Нинова надлежно се е заела с нея. Тя обаче допълнително си я усложнява с глупаво агресивната анти-европейска и анти-пазарна реторика, която лишава бившите комунисти от важна електорална периферия, за да се приближат до властта и да не изкарат отново по улиците хиляди хора. Дотук няма достатъчно основания да се мисли, че Нинова разбира грешката си.
При внимателен поглед е впечатляващо колко удобен е всъщност Каракачанов за основна опора на една социал-националистическа коалиция. Той притежава няколко задължителни характеристики. Например, независимо от сериозната му медийна активност все още не е износен като политическа фигура. До този момент е достатъчно хитър, за да не бъде еднозначно разкрит като поредна кукла в „руската матрьошка“. Казано иначе, не е Волен Сидеров с неговите прословути посещения на посолства и откриването на предизборни кампании в Москва. Притежава необходимата идеологическа и организационна „гъвкавост“ и се владее добре, което пък му позволява да прави коалиции около себе си. За разлика от Валери Симеонов. С доста условности, самият Симеонов има доста по-изявен про-европейски профил и по-трудно ще се впише в търсената гео-политическа амбивалентност. Има най-висок и стабилен рейтинг в „патриотичния сектор“ и партията му е в по-прилично състояние в сравнение с останалите субекти в него. Патриотизмът му звучи по-достоверно и приемливо от този на Сидеров. Дори глупави идеи като задължителната казарма не преливат директно в полето на абсурдното и той успява да им придаде известен повърхностен смисъл. И, разбира се, ВМРО не е ДПС. С други думи, подобен коалиционен партньор няма политическата токсичност на Доган и компания и може да бъде „показан пред хора“. Това пък е важно за БСП, защото някой като Каракачанов е в състояние да предизвика безразличие от страна на европейските партньори на столетницата. Което на практика й е напълно достатъчно.
Често политическата геометрия в страната наистина е поставяла ДПС в удобната роля да вдига и сваля правителства, да търгува парламентарна подкрепа, да се маскира в задкулисни схеми, да се гаври с политическия език чрез пародийното словоблудство на неговия лидер. Коментарната прислуга на партията дълго време се опитваше да увековечи тази роля на движението заедно с ненадмината виртуозна политическа мисъл на Ахмед Доган. Факт е обаче, че тази корпорация вече „не е за пред хора“ и намирането на алтернативен балансьор е спешна задача за анти-европейското лоби в страната и извън нея. Непрестанният фокус върху очаквания разпад на електоралния блок на ДПС единствено измества вниманието от успешното й разрастване в гигантска корупционна машина, която с лекота си рекрутира необходимия й персонал. Етническата принадлежност на неговата прислуга отдавна няма никакво значение и тя вече е заселила с удобни изпълнители цялата публична администрация на страната. Конфигурирани в широките общи мрежи с бившата ДС, те са „дълбоката държава“, която е в състояние да мине като валяк през всеки човек и бизнес. В някакъв смисъл, напъхването им в открити управленски политически коалиции дори може да попречи на продължаващото им проникване в държавната тъкан. И в този контекст, появата на нов привиден балансьор носи удобства.
Разбира се, ВМРО и неговия лидер нямат сериозни шансове да бъдат нещо повече от удобен, временен и маскиращ балансьор. Досегашната политическа кариера на Каракачанов ясно показва, че той се чувства отлично в подобна ситуация, която освен всичко останало си носи и своите договорени ползи. Как всичко това се вписва в същинските национални интереси на България естествено няма никакво отношение към поведението на баш патриота. Задачата на евразийските полит технолози ще бъде допълнително улеснена от евентуален пореден неуспех на уж обединените про-европейски партии. Именно в такъв контекст лъсва с допълнителна сила тежката политическа вина на Христо Иванов и компания, които лишиха от представителство активната про-европейска част на българското общество и улесниха максимално апологетите на отклонението на страната в посока Евразия. При това точно в момент на тяхна очевидна и мащабна мобилизация. Сега за Нинова, Решетников и прислуга остава по-леката задача да намерят удобните и необходими изпълнители. Каракачанов е очевидния им аватар.
