Историята на човечеството е история на заразните идеи – мислех си го за мое, докато не разбрах, че вече го е казал един от световноизвестните съветници по маркетинг в социалните мрежи Дан Зарела.
Ами, да! Да вземем историческата идея на Прометей, който си остава първият пример за интелектуален шпионаж в полза на трета страна, позволяваща изобретение да се превърне в продукт за масова употреба.
Какво бихме били днес без огъня – нито пържола да хвърлиш на барбекюто, нито на съседа си чергата да подпалиш?!
Като казах огън, та ми дойде наум. Много често метафората за безнадзорния огън (този термин дали го има в „Наръчник на пожарникаря“), тръгващ във всички посоки, се използва като метафора за бедствия и катастрофи, сполитащи човечеството.
Ето, и сега! Това, дето тръгна от далечен Изток и стигна до най-далечния отвъд атлантически Запад си е чиста проба световен пожар, при който в отвъдното издимяват надежди, пари, работни места и… животи
Но във време, в което без риск може да се прогнозира коя ще бъде думата на 2020 година, пожарът, за който иде реч, осветли и бързо замъгли една друга важна тема.
Усетил какви поразии може да донесе съчетанието между непомерно егоцентрична политика (справка – Берлускони) и медии, Умберто Еко отдели доста от времето в последните години от живота си за мислене и писане в тази посока.
Разсъждавайки за контрола върху информацията, той обяснява нещата горе-долу така. Ако си тоталитарен или диктаторски режим може да контролираш информацията чрез забрани – нека я наречем „цензура на мълчанието“. Това е контрол, при който Чернобил и Ухан са (докъдето може да се крие) просто имена на градове от картата.
Виж, при демократичните общества и свобода на словото нещата са доста по-различни. Неудобната информация не се премълчава – тя просто „потъва“ в обилния поток на свободни от нечия забрана новини и коментари. Опитайте се да кажете нещо задълбочено и умно с желанието да бъдете чути и разбрани на футболен стадион след изпълнение на дузпа. Нещо такова! А пък, ето това нещо можем да наречем „цензура на шума“!
Оттук става ясно, че точно в нашата информационна ситуация, точно в свободните демокрации, имаме сериозен и (май) неразрешим проблем. Това преди повече от век е констатирал Оскар Уайлд, който иронично заключава: „Истина е, че хората изпитват ненаситно любопитство да знаят всичко, което не си заслужава да се знае.“
Удивително е, че думите са изречени в епоха, в която единствено вестниците удовлетворяват това ненаситно любопитство. Ами, сега!?
В тези дни хората учудени търсят предсказания за сполетялата ни болест в романи, филми и други форми на културна прогностика. Странно защо обаче, не се замислят за протичащата успоредно с нея също така заплашителна болест на индивидуалните и колективни съзнания. Болестта на ума!
В появилата се преди четири години в САЩ книга на Оливър Лъкет „Социалният организъм“ аналогията е повече от ясна: „Идеите се захващат за рецепторите на мозъка ни, подобно на вирусите, които паразитират в биологичната клетка“. Лъкет е гуру на маркетинга в социалните мрежи и един от най-успешните продавачи на образи, идеи и стоки. И в същото време е един от многото, които налагат в осмислянето на медиите понятия, свързани със смъртоносни зарази. Трябва ли да припомняме, че сега, когато ще отбележим 100 години от отшумяването на смъртоносната Инфлуенца, точно инфлуенсърите са на гребена на вълната в бизнеса с продажби на вещи и мечти. И точно в тази същата година Световната здравна организация изкова термина „инфодемия“ (фалшиви новини, свързани с пандемията), с която постави своеобразен знак за равенство между плъзващата успоредно с болестта на телата болест на умовете.
„Не излизай!“ се превърна в послание, свързано с желанието да съхраним своя живот, живота на близките си и живота на другите, като се изолираме от разпространението на болестта.
Крайно време е да послушаме и посланието „Не влизай!“ Точно с тази дума днес назоваваме включването си в информационния поток – влизаме в сайтове, в интернет, в социални мрежи. Точно с това задъхано и невротично „влизане“ ставаме неволни преносители на заразени с лъжи новини, коментари, псевдо експертни мнения. Информационната и медийна хигиена е понякога дори по-важна от миенето на ръцете и дезинфектантите. Налудното в повторителността си гледане на пресконференции с шаблонното представяне на цифри, криви и показатели не ни казва най-важното.
То просто ни включва в група от повече от пет човека, събрани на едно място. А вече знаем, че това е опасно не само за нашето здраве.
Не влизайте там (и не само там) и внезапно ще осъзнаете, че дет’са вика, без Илиана Беновска и Ива Николова в стаята ви е нахлула здравословна тишина. Вие сте прекъснали веригата на информационната зараза и сте поставили мозъка си в здравословна карантина.
Не влизайте!
П.С. Авторът смята за удивително постижение, че нито веднъж в писането на този текст не употреби бъдещата дума на 2020 година.
