Това е основното, което Румен Радев иска да каже на нацията с новия служебен кабинет. Натрупването на страхове е от няколко посоки. Някои се притесняват, че видимо превъзбудената БСП няма да издържи на изкушението веднага и директно да имплантира свои хора в президенството и да подготви така желаното завръщане във властта. Други са загрижени, поради пълната политическа неопитност на самия Радев и превръщането му в лесна жертва на различните интереси, които стоят зад неговата светкавична кариера. Подобен риск може да се материализира в назначаването на множество откровено странни или нахални фигури, които директно да се заемат да капитализират достъпа до власт. Трети просто не знаят какво да очакват от амбициозния генерал и очакваха да напълни коридорите на властта с близки и съмишленици от годините, прекарани в българската армия. Предложеният състав на правителство не осъществява изцяло нито един от страхове, но не ги и преодолява.
Погледнато отвисоко, правителството много прилича на политически тюрлюгювеч ала Симеон Сакскобурготски. Ще намерите всякакви хора, с толкова шарени полит биографии, че очите могат да ви заболят. Или пък „експерти“, които се разхождат из институциите със скрита подкрепа, която обикновено става очевидно именно при политическото им „осветяване“. Така че тук със сигурност през идните месеци ще има изненади. Често и благодарността за подарените „15 минути слава“ се изразява в преданост при изпълнението на поръчките на политическите босове. Разбира се, „експертността“ може да означава и бързи и хитри процедурни и административни размествания на хора, които познават системите и пренасочват ресурси там, където трябва.
Очевидно е, че двама от министрите (отбрана и външни работи) ще имат задачата да успокоят притеснените за външнополитическата линия, но БСП здраво си хвана яздите на цялата логистика и обществени поръчки около евро председателството. Георги Гергов пък си назначи вътрешен министър, а неговите задачи по избори са ясни. Очевидно е, че и назначаването на Илко Семерджиев не е свързано с някакви реформи, а с тримесечната предизборна кампания, която ще води срещу Москов, Реформаторския блок и отиващия си кабинет. Маневрите в образователното министерство пък са видимо свързани с овладяването на оперативната програма. Самият премиер е най-доброто от царско време, политическа безгръбначност, добре маскирана зад академичен и спокоен образ.
Фейсбук откровенията и благодарности към Корнелия Нинова на един от кандидатите за премиер спестяват и без това малко необходимите размисли за връзката между създаденото правителство и столетницата. Да си мислиш, че в българския клюкарник можеш да скриеш подобни маневри е комично. Още по-комично би било да се очаква, че Радев е успял за няколко седмици да обходи и опознае всичките си сегашни подчинени и да ги подреди в кабинет. Посланието „не съм страшен“ е ясно и продължава линията на левицата, която трябва да укроти най-очевидните притеснения около новия президент. Очаквано и „полезните коментатори“ напъплиха по медиите и надлежно заявиха, че краят на подозренията е дошъл. Сякаш Радев си отива от „Дондуков“ 2, а не стартира мандата си. Всъщност, спокойното и успешно маскиране на навлизането във властта никога не е било отличителна черта на бившата компартия. Едва ли това ще се промени и този път.
