„Кирооо, не реви, мъжка жена съм, няма да те оставя да се мъчиш със седем деца. Два метра мъж си, стига си ревал, ами бегай да ми купиш любеница.“ Това е Гена. Ситна-черна като мравка, Киро си я носи под мишница. От десетина дни Гена е само с един бъбрек, Киро реве, та се къса, обаче Гена неотклонно го завръща към по-насъщни теми. „Да ми купиш кебапчета, да ми донесеш…“, тук сложете каквото си искате, Гена яде от всичко и по много. Казаха ми, че си колабирала в банята, спри се с това ядене, викам. „Припаднах, вярно. Ама кат че ли съм знаела как се припада, докато падам съм закачила крана с ръката си, водата взе да плиска отгоре ми и ме свести.“
В стаята имаме и друга мъжка жена. Тя е от Галиче. Да живееш в царството на Ценко Чоков се иска женска храброст, мъжката не върши работа. „Той беше сиромах Ценко. Гледаше прасета. Ама взе да пребива хора и забогате.“ И ако не знаете какво е в състояние да направи една баба за внучето си, ще ви кажа – може да набие сина на Ценко Чоков, ей такъв подвиг може да извърши.
Любеница. „Подай ми порязаницата, молим ти се.“ Порязаница не е резен диня, филийка е. В болницата се научаваш да разбираш какво ти казват дори само с поглед, камо ли с думи от Северозапада. Болницата е столична, пациентите, които преминават през стаята, са все от този край, като че ли е купе от влак София-Видин, някой слиза от леглото, друг се качва, но все от тази дестинация.
„Пък кръвта във Видин е само 50 лева.“ Дали вече някой се е сетил да направи класация за стандарта на живот в отделните области в България според цената на човешката кръв? При всяко влизане за операция в болницата ти искат две бележки за кръводаряване в съответния кръвен център. И не дай боже да си от Русе, а да се оперираш в София. Трябва да си закараш кръводарителите от Русе в София, там да им вземат кръв, не може в Русе. Толкова е голяма България, че където ти теглят ножа, там точат и дарителската кръв, да не стане…, какво всъщност да не стане? Да не стане по-удобно, по-разумно, по-бързо и по-практично и за болните, и за дарителите, и за болниците. И понеже не ти се вижда човешко да транспортираш двама братовчеди от Русе, Габрово, Сливен или където и да било в София, да ги накараш да дарят кръв и после да се оправят как да се връщат обратно, ти отиваш пред кръвния център в града, в който ще е операцията, и си купуваш кръв. Казано съвсем директно: Купуваш си циганин, който ще даде кръв, а ти ще получиш заветната бележка. Трябват ти две бележки. Пазарлъкът в София почва от 380 лева. Продавачите на кръв чакат, имат си сценарий, отработен с годините. Ако не те набият, докато се пазарите, и особено ако си с някой по-благонадежден в пазаренето придружител, може да смъкнеш цената до 250 лева.
„Убедена съм, абсолютно съм убедена, че после оня не дава наистина кръв. Това е бизнес между някаква ромска мафия и работещите в центъра, сигурна съм, ама как да го докажа?“ Е, тя точно няма как да го докаже. Тя е била на онази борса за кръв като придружителка, доволна е, че е свалила цената до 250 лева, толкова може тя. Който може и който трябва да разнищи далаверата с кръвта, се прави, че няма такова нещо. В същото време по коридора се чува съобщение: „Операциите на пациенти с отрицателна кръвна група са под въпрос, няма наличност.“ А кампании за даряване, организирани от кръвните центрове, има ли? Всички си купуваме и продаваме кръв като безбандеролни цигари в някакъв мълчалив заговор. Като всичко останало. Кръвта във Видин е 50 лева, човекът във Видин е евтино нещо. Повечето от продавачите на кръв са хора като Киро и Гена, затова Гена много се ядосва, ако някой пациент я гледа подозрително. „Циганка съм, не съм джебчийка. Децата ми ходят на училище, двете ми имат шестици.“
В този момент Гена ми е вече напълно ясна. Седем деца, които ходят на училище – ясно, пасторът не е разрешил нито предпазни мерки, нито аборт.Това е картинката в почти всички български села. Евангелски църкви, съответно брат Данчо, Митко, Пенчо или каквото е там името на произведения с три дни семинар пастор, ръководи демографските процеси. Много деца, но пък ходят на училище. През това време скролвам в телефона социалната мрежа и виждам снимка от официална среща на върха в НАТО. Ами ако Гена всъщност е по-мощна от НАТО?! Ако Гена ражда християнче след християнче, не е ли тя истинският войн срещу Ислямска държава?! Какво ще я прави сега Валери Симеонов Гена? Ще я оприличава с животинския вид или ще я зачисли в армията на националната, че и континенталната сигурност? И каква ще е основната му задача: да спре Гена да ражда или да прави българи от децата на Гена? Хубави момчета и момиченца са, видях ги с очите си, а кръвта на такива като тях вече тече в мнозина от нас през болничните банки. Какви само въпроси си задава човек в една болнична стая, тук гледната точка е толкова необикновена, че на човек му минават какви ли не мисли през главата.
Имаме си в стаята и жена от Перник. В момента някой я пита какво е станало с еди-коя-си фабрика. Ааа, там сега е „Лидл“, отговаря жената. Ами с тоя завод, с оня завод? Там пък станало Технополис, на другото място вече било Кауфланд… Все места за задоволяване потребностите на бивши пролетарии и настоящи потребители. Потребители от всички страни, обединявайте се?!
В леглото до прозореца настаняват новопостъпила пациентка. Ако някой реши да прави паметник на жертвите на несъстоялата се реформа в българското здравеопазване, препоръчвам му я за модел. В Монтана я разрязали да вадят камък от бъбрека, но как взело, че станало тъй, половината камък останал вътре, ама докторът не разбрал. После във Враца вадили стента, но и там забравили част от него и пак се разбрало, чак когато бъбрекът се инфектирал от чуждото тяло. И ето го бъбрекът в последен възможен стадий за спасяване вече в столична болница, където лекарите си оставят в пациента усталъка, а не конкременти и чужди тела. Похабени в малки, недооборудвани, лишени от специалисти провинциални болници, хората постъпват в нормална столична болница, за да изболеят последиците от липсата на здравна реформа.
Аз ли не го знам, живея в град с една нормална многопрофилна болница и още няколко на брой имитации на болници, в които пациента постъпва колкото да изтеглят парите по пътеката му от здравната каса. После го препращат – изтощен, оболен, похабен и отвратен – в някоя болница, където все още се практикува истинска медицина. Чувала съм депутати да се гордеят, че били спасили еди коя си болница в някой град. А тя си е не за спасяване, за взривяване е. Защото от нея е останало само една сграда, която е аргумент за източване на здравната каса. Колко такива има в страната, колко са доразболените и уморените в тях пациенти? Това трябваше да реши реформата в здравеопазването – да даде достъп на хора от всички населени места до истинско лечение, точно като ги предпази от имитиращите лечение сгради. Жената, похабена от местен недоимък на компетентност, не може сега да направи нищо, освен да изтърпи всичко наново, да пъшка, да охка. Съветваме я да ги съди ония фалшификатори на лечение. Боже…, пъшка тя, само да ме оправят тук истинските доктори, искам да забравя всичко. Примирена. Примирени. Само Гена не се дава лесно. „Знаеш ли как се оправя с душманите моят брат? Той е много сериозен човек! Ама много сериозен ти казвам, цялата община Вълчедръм го мрази!“
Човек си въобразява, че от едно болнично легло най-добре се вижда как бедността е най-големият проблем на българите. Не, точно обратното е. Тъкмо от болничното легло се вижда, че бедността не е най-големият проблем на българите.
