Сложно нещо е международното положение, не знаеш какви изненади ще ти поднесе. Ето например Венецуела: докато САЩ обявят Николас Мадуро за нелегитимен президент на боливарската република, българите си живееха без позиция по въпроса. Единствено районната организация на БСП в „Красна поляна“ стоеше твърдо зад режима в Каракас и миналия август дори излезе с декларация. „Призоваваме всички демократични държави в света да подкрепят венецуелския народ и Николас Мадуро в борбата за мир, свобода и демокрация“, написаха районните социалисти, след като Мадуро беше атакуван с дрон.
Българската държава обаче така и не взе отношение, макар междувременно да се писа, че наследникът на Уго Чавес съвсем не е превърнал Венецуела в „пример за демократично социалистическо развитие, за което мечтаят и другите народи в Латинска Америка“. Напротив, писа се, че той блокира работата на парламента, лишавайки го от законодателната му власт; че венецуелците масово емигрират заради бедността и тежката корупция; че в страната хиперинфлацията е далеч по-страшна от онази, която българите преживяха през зимата на 1997 г. Казано накратко – че така често споменаваните от президента Румен Радев „беззаконие и произвол“, са не просто емблема на Мадуро и неговото управление, а и най-яркото доказателство какво може да причини една безскрупулна авторитарна власт на цяла държава.
Като стана дума за Радев, и той едва сега излезе с позиция, но пък за сметка на това такава, която още повече да ни обърка. Първо изчака да изтече ултиматумът на ЕС („или Мадуро свиква нови избори, или подкрепяме Хуан Гуайдо за временен президент“) и чак тогава призова да изчакаме. А когато Мадуро твърдо обяви, че няма никакво намерение да насрочва избори, апелира за мирно решение на кризата чрез организирането на прозрачни избори според конституцията на страната и с международно наблюдение. „Става дума за върховенство на международното право и за твърдото убеждение, че неговото нарушаване няма как да доведе до позитивни резултати“, обясни държавният глава пред най-високата трибуна – Фейсбук, и така вече съвсем се объркахме.
Да, пълно и тотално объркване, понеже веднага възникнаха няколко въпроса. След като се позова на „върховенството на международното право“, защо тогава е сред от най-пламенните противници на западните санкции срещу Русия? Те не бяха ли наложени заради анексирането на Крим с военна инвазия, което нарушава тъкмо международното право? Или Русия може да си позволи да го прави, но САЩ и ЕС – не? А последните, значи, газят принципите на международното право, така ли излиза?
Ей това се питаха българите, но за щастие правителството взе нещата в свои ръце. Почти в потайна доба Съветът за сигурност, оглавяван от премиера, се събра по спешност, за да изготви позиция. На обсъждането трябваше да се реши дали за временен президент на Венецуела да признаем Хуан Гуайдо, или пък по-скоро да признаем Хуан Гуайдо за временен президент на Венецуела. В резултат обаче направихме нещо трето: изразихме солидарност с живеещите във Венецуела. Но да не си помислите, че става дума за самите венецуелци? Ами! Понеже „над 1 млн. европейски граждани предимно от Испания и Португалия“ живеели там, България застана само зад тях. Двете страни са „надеждни партньори, за което има редица примери, като последният за това е подкрепата им за българската позиция в защита на българските превозвачи и транспортни работници“, гласеше обосновката. Тоест, ако Испания и Португалия не бяха подкрепили нашите превозвачи, техните един милион граждани във Венецуела щяха да видят нашето рамо през крив макарон. А съответно – и Гуайдо, който дори можеше да няма късмета в страната му да живеят испанци и португалци.
Но в крайна сметка важното е, че работите се наредиха и България не остана встрани от международното положение. Вярно, социалистите в „Красна поляна“ със сигурност са недоволни, обаче нищо не пречи да се снабдят с нова кауза. В средата на януари например президентът на Зимбабве Емерсън Мнангагва отиде в Москва, за да моли за дългосрочни заеми, защото страната му е сериозно закъсала. А там се случи горе-долу същото като във Венецуела: Мнангагва спечели президентските избори с манипулации, докара Зимбабве до тежка криза и хората в столицата Хараре се надигнаха. Подходящ за кауза е и президентът Исаяс Афеверки, който пък оглавява Еритрея от 1991 г., но и ден днешен никой не е гласувал за него, тъй като просто си се преизбира сам. А и защо „Красна поляна“ да се ограничава в пределите на Африка, когато може да погледне и по-далеч – към Лаос, да речем? Там списъкът с премахнати противници на държавния глава Чумали Саясон, говори се, вече бил дълъг колкото река Меконг.
Изобщо, международно положение да искаш, та с кеф да вземеш отношение по него и най-вече да го подкрепиш. А най-хубавото е, че така ще компенсираме липсата на текущи проблеми, понеже какво ли си нямаме – демокрация ли, стабилност ли, държава ли? И не правете, моля ви се, аналогии с вица – работата е много сериозна! Толкова сериозна, че единственият начин да оцелееш, е да се смееш.
