Корнелия Нинова наистина е решила, че ежедневните приказки срещу сегашния премиер са рецептата за успех. Ако говореше за политики и реални предложения за решаване на проблеми колкото за Борисов, може би вече щеше да е съкратила упоритата разлика от 4-5%. Донякъде тя има основание. С мънкане ала Миков няма да стигне далеч. Освен това е ясно, че без Борисов няма ГЕРБ, така че има логика той да бъде атакуван. Но „тънката линия“ е сякаш премината и нейната реторика звучи вече като фиксация. Нещо повече, маскира нарастваща безпомощност и липса на идеи как да бъде извървяно разстоянието до изборната победа. БСП има две тежки исторически петна, които все още не знае как да преодолее. Едното е това на икономическата некомпетентност, което с Гечев и ко. няма как да бъде преодоляно. Второ петно е целия цирк около Пеевски и ДАНС. Това пък сега се превърна в най-удобното алиби на Борисов и БСП отново не знае как да излезе от тази ситуация.
Но пък на „столетницата“ не може да й се отрече интелектуалния замах, с който анализира 21-и век. Онзи ден хората имали семинар по фундаментални теми, при това, поне според програмата, с впечатляваща аналитична дисциплина. Всеки е имал точно седем минути, за да разясни основополагащи въпроси като „релацията: пазарно регулиране – социализъм“ (Гечев), „откъде идваме, накъде отиваме“ (Баева), „що е ляво у нас през 2017 година“ (Христов) или пък „минало и настояще – пепел и жарава“ (Бояджиев). Имало е и други, по-малко фундаментални теми като „Георги Кирков, който ни липсва“ (Лазарова), „лявото – колизии и предизвикателства“ (Мизов) и „някои проблеми пред развитието на страната“ (Сгурев). Имало е и доста любопитни като „левицата и демоните на прехода“ (Румен Петков, да, наистина той), „какво крият от левицата“ (Попов) или пък „идеите на Георги Кирков в съвременния свят“ (Генчев). Предполагам, че след подобна интелектуална буря пътят към властта е доста по-ясен за хората от „Позитано“.
В реалния живот обаче повечето от тези хора вече не могат да бъдат дори показани пред обществото. За най-улегналия електорат, да, но с такива икономически светила като Иван Ангелов и Румен Гечев, БСП няма как скоро да спечели избори. Най-малкото, защото всеки път като ги види човек, който не е на някоя „червена хранилка“, се хваща за портфейла. Това вече се случи на последните избори, когато такива като тях си отвориха устите и „столетницата“ моментално загуби няколко процента сред работещите в страната. Не се вижда как те ще преодолеят този проблем, всъщност той им е фундаментален и затова фиксацията върху Борисов изглежда все по-нелепа и лишена от перспектива. Решаващото за БСП е да спре да стряска работещите хора, защото приказките за самозабраняването и авторитаризма на Борисов тук няма да им бъдат достатъчни. Същото важи и за геополитическото заиграване с анти-европейски и анти-натовски приказки. Тази комбинация ще е губеща всеки път, когато решат да я направят. Или поне недостатъчна, за да управляват.
Може би по тази причина и „старите кучета“ от доста време са се ориентирали към алтернативна стратегия. Затова и говорят за „голяма коалиция“, като резервен вариант на вечната опозиция, колкото и трудна за продаване да е тази идея. Но пък кризи по нашите земи колкото искаш, все ще може да се скалъпи някаква приказка за „национално отговорно правителство“. Пък и винаги могат да разчитат на въображението на Борисов, който на думи може да роди поне пет кризи за две минути. По-прагматичните отдавна са се имплантирали в разни сектори на икономиката и администрацията. Ясно е, че такива като Гергов просто си търсят начин да официализират топлите отношения и вече съществуващия достъп до властта и нейните обществени поръчки. Тези дни регионалният министър се сепна на „столетницата“, когато тя попрекали с приказките за корупция и взе да разказва за червените депутати пред неговия кабинет. Не звучи особено нереалистично, още повече има прецеденти. Може би най-звучният е шарената коалиция, която лъсна покрай възобновяемата енергия преди време. Там буквално можехте да откриете цялата местна политическа дъга. Така че Нинова може и да продължи да си приказва, по-хитрите отдавна си имат заобиколна пътека.
