Бойко Борисов: „… образно казано, сигурно трябва да се произнесем как да изглеждат папките – не само културната програма, дали ще ги водим на музеи, на концерт или еди какво си. То са куп неща, за които, виждате, тръгва една обществена поръчка, а някой ще се хване, че има химикалка, например, с надпис.
Меглена Кунева: Запалките са по-проблемни.
Бойко Борисов: Без запалки и балони!*“
Освен тръпка в живота на анализатори, политолози и журналисти, Брекзитът донесе и преждевременно кори за нова европейска баница. Явно са я пекли на силен огън, защото на България се падна председателство на Съвета на Европейския съюз шест месеца по-рано от предвиденото – този късмет направо ни опърли. И като се започна едно суетене, та чак пушек се вдигаше, ако питате Меглена Кунева. Бойко Борисов обаче с пушек не се задоволява – той не живее, той гори. Затова побърза да поеме функцията на координатор по подготовката на председателството, разпусна сформираните комисии и започна на чисто. Стандартната практика в другите страни-членки е премиерът да застане начело на организацията, тъй като така или иначе ще има водеща роля по време на шестте месеца. Начинът, по който постът бе придобит обаче затвърждава аксиомата: премиерът е Властелинът на държавата, Всевиждащото око, Аз-месията. Поне докато падне. После някой друг. Няма никаква последователност. Освен всичко друго България трябва сама да си замеси и логото на председателството. Преди да се стигне до него обаче, нека отсеем основните притеснения, които съпътстват нашето домакинство на тази водеща европейска институция.
Трябвало да осъществим посредничество между държавите. Точно българинът ли, който с приказки може и Дявола да омае, няма успее да заформи една седянка, да нареди пищна трапеза, пък отпосле да остави гостите да си похортуват? Трябвало да прокараме дневен ред. Най-качествените обири и финансови измами стават именно в България или от българи в чужбина, а за това се изисква находчивост, организационни умения, стратегия. Нека имаме повече вяра в себе си. Било огромна отговорност, стига да не повторим грешката с ООН. Вярно, не веднъж, още от „време оно“, сме се отмятали от първоначалните си намерения. Например, княз Борис I в опит да се защити от Великоморавия сключва съюз с немското кралство с обещание народът ни да приеме християнството от Рим. Впоследствие обаче Великоморавия се съюзява с Византия, която предприема мощна инвазия спрямо България. В резултат княз Борис сключва „дълбок мир“ и приема християнството от Константинопол. Най-скорошен пример за българската креативност на полето на дипломацията пък е решението на България да отстъпи мястото си на непостоянен член в Съвета за сигурност на ООН на Полша. В същото време обаче Великобритания вече се отказа от председателството на Съвета на ЕС, така че няма да сме оригинални и да шокираме света, както само ние можем. Освен ако не измислим нещо друго – пословична е българската изобретателност.
Стана ясно, че генералният секретариат на ЕС ще засилва комуникационните и управленските умения на нашите кадри. Надяваме се приоритетно да бъде „импруувването“ на езиковите познания, а ако е успешна практиката – да се приложи и за евродепутатите, преди да започнат работа. А ако мислим в дългосрочна перспектива – спомням си предложението на независимата депутатка Елка Анастасова – всички чиновници от държавната и общинска администрация преди встъпването си в длъжност да полагат устен и писмен изпит по български език. Найс, а? Първото обучение на нашенци се проведе на 28 септември м.г., като остава да се надяваме, че ще има и през декември 2017 – не за друго, но да не вземе тази „армия от подготвени експерти“, както Меглена Кунева нарече екипа на Българското председателство, да забрави наученото. На всеки се случва. Точното разпределение на финансите е друга важна точка. Но нима се съмнявате, че можем да прехвърлим едни пари тук, а други там. Това е плод на сериозна активност и организация – не е лесно да решиш колко да вземеш за себе си, какво да приспадеш. От приоритетите, които трябва да изведем, дано също падне някой лев. Приемственост, приемственост…. ама тя магистрали не строи. Облекчение е, че в Естония и Австрия също предстоят правителствени смени, което може да затрудни подготовката. Значи, всички сме на един хал.
Да не забравяме и друга златна възможност – да си го върнем на чехите. По време на тяхното председателство през 2009 г. България бе изобразена като турска тоалетна в рамките на арт инсталация пред сградата на Европейския съвет в Брюксел. Изложбата очаквано предизвика скандал, тъй като имиджът на страната ни бе очернен. Мотото на инициативата бе „Стереотипи и модели за разрушаване“. В този ред на мисли – българите традиционно сме хитър народ, прагматичен. Имаме склонност да забравяме и да не се учим от историята си, но пък каквото помним – ще се тиражира от девет поколения в десето. Ето защо през 2018 г., ако не друго, можем да върнем услугата на братята чехи с някоя организирана от нас публична проява.
За председателството ни (още) не се води масова информационна кампания, но пък и без да са информирани, хората обикновено имат мнение по различни въпроси. Понеже казах, че българинът е прагматик човек, най-вероятно той ще има следните опасения: ей, пак се набутахме, значи, с тоз съюз. Сега пак задръствания, ще бръмчат самолети, ще те е страх да пресечеш на червено даже, а недай Боже някой атентат заради големците… Не е лесна нашата.
Не е лесна, но и други са минали по този път. Да вземем за пример Литва. На въпроса дали и колко бронирани автомобила са използвани за сигурността на лидерите на ЕС, от външното министерство на Литва не отговарят с конкретни цифри. Ние обаче няма от какво да се притесняваме – ще вземем коли от горското, ако трябва и правителствения самолет ще осигурим (щом „бистришките тигри“ летят с него, европейските котараци ли да не могат). За целите на литовското председателство са били произведени вратовръзки, вълнени ръкавици, тетрадки, сирене със сливи и други. Ние пък ще им дадем по една торбичка със следните армагани: терлици, пищовче гроздова ракия, едно томче на Емил Конрад, носна кърпа за под ръкава и диск на Гери-Никол (да се надяваме, че ще е издала до тогава).
Така, след като обсъдихме акцентите при подготовката на родното председателство, нека се върнем на концепцията за логото. Съставянето на лого е неизменна част от подготовката за председателство, тъй като в него се концентрира цялостната визия на съответната държава за бъдещето. То трябва да очертава индивидуалните стремежи на страната за развитие и в същото време да й създава положителен и запомнящ се образ в очите на европейците.
До 30 декември се приемаха предложения за лого, които елитно жури ще оцени. Победителят ще бъде определен през януари и ще получи 10 000 лева. Дотук добре, но още първото изискване на журито прави задачата непосилна: логото трябва да символизира, че сме равностоен и надежден партньор. Това предразполага фантастични елементи и граничи с най-футуристичните ни представи. Който пък сметне мисията за възможна и се вдъхнови неимоверно, ще трябва да му съобщим с най-голямо съчувствие, че един автор може да представи само една идея. Ако обаче парите наистина ви трябват, нека се включи и родата. И не забравайте, че по модела на Словакия нашите управници са решили да си играят на прозрачност, та конкурсът, видиш ли, е публичен. Каква гаранция дава това – нека припомним.
Чудили ли сте се защо туристическото лого на България е едно и също от 2004 г. насам – оранжева роза? Първото правителство на Бойко Борисов направи опит през 2013 г. да организира конкурс за ново лого. Резултатът – избраното от компетентно жури лого бе отхвърлено от масовата общественост и Съюза на артистите с различни аргументи: прилича на бъркани яйца, на логото на Одеса, включва розата на БСП, първобитно е. По-късно Киргизстан ни обвини в плагиатство спрямо логото им от 2012 г., направено за 600 долара. Българският автор бе “Обединение за бранд България”, който спечели поръчка от 1.6 млн. лв. по оперативната програма “Регионално развитие” за разработката на цялостния туристически бранд, част от който е и логото. Не след дълго България беше глобена от ЕС със 160 000 лева, тъй като не е използвала логото. Междувременно на власт дойде кабинетът „Борисов 2″ и се реши да има нов конкурс, вместо фирмата да преработи своя вариант. През април тази година нито едно от над 180-те предложения не успя да събере мнозинството от гласовете на журито. Проведоха се не едно, а две тайни гласувания и конкурсът беше прекратен. Логото, което събра най-много гласове, пък приличало на това на Австралия… Ако министерството на туризма се чуди защо така желаните вълни от туристи не достигат до България, отговорът едва ли се крие в логото ни.
И като заговорихме за прилики, още един конкурс завърши при особено комични обстоятелства през недалечната 1997 г. След падането на комунистическия режим се заражда идеята за нов български герб, която напълно очаквано води до редица спорове: дали короната на лъва е символ на монархическата традиция; колко допълнителни елементи може да съдържа гербът; отговарят ли предложените проекти на хералдическите изисквания. Проектът, одобрен на първо четене след години на ожесточени спорове в Народното събрание, е заклеймен от Съюза на българските художници и редица журналисти, тъй като прилича на емблемата на автомобилите „Пежо“ и е лишен от всякаква символика. Следват корекции, нови кандидатури и дори президентско вето от страна на Желю Желев. Консултации при новоизбрания президент Петър Стоянов през лятото на 1997 г. слагат край на историческата процедура за избор на нов герб. Да го ценим и да си го ползваме със здраве!
Не само гербът, но и логото за председателството на България е обвързано с нашия имидж. Преди години българският дизайнер Янко Цветков публикува в своя сайт карти на света, отразяващи как различните държави въприемат останалите на базата на стереотипи. За Великобритания сме имигранти, за Франция – бедни диваци, за Италия – детегледачи, за Германия – алкохолици, за Ватикана – наемни убийци. Вижте само колко идеи! Кой е казал, че логото за председателството ни на Съвета на ЕС трябва да е сладникаво и едностранчиво? Може пък този подход да е печеливш при нас – държавата, в която почти всичко е наопаки.
* Част от стенограмата на проведеното на 31 август 2016 г. заседание на Министерски съвет, на което премиерът Бойко Борисов пое позицията на национален координатор на организацията и провеждането Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.
……………………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на текста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
