Девет японски компании получили писма с искане в рамките на месец да платят на свързана с тероризма секта 31 000 долара в биткойни. Във всяко от писмата имало по доза цианид и заплаха, че сектата ще пусне на пазара отровни лекарства, ако не бъдат изпълнени желанията й. Адресатите на писмата са производители на лекарства и издатели на вестници.
Да се надяваме, че японските служби ще си свършат работата и зловещата закана няма да бъде изпълнена. Епистоларното послание на сектата обаче, заслужава специално внимание. В известен смисъл терористите метафорично поставят под един знаменател фармацевтичната и медийната мафии – отровители, които заслужават отрова.
За отровните новини (poisonous news) – като епидемия, по-страшна и от фалшивите новини, вече се говори на сериозни международни медийни форуми. (За щастие, терминът все още не фокусира грантове и дебатите по темата не са се изпразнили от съдържание.) Ако фалшивите новини дезориентират и отклоняват вниманието, отровните директно инжектират страх, паника и опростачване. Пълни с цианкалий са всички заглавия като: „Ужас! Задава се арктически студ!” (когато температурите падат до минус 1 градус), „Шокиращо! Грипът убиец идва у нас след 10 дни”, „Феноменално! Черният дроб на Х.Х. се разпадна”. Отровните новини са по-опасни и пристрастяващи от фалшивите – ако редовно атакуват мозъците ни с апокалиптично-конспиративни заплахи и удивителни знаци, отвикваме да четем всичко, което ни напряга. Неслучайно страниците с международни новини във все повече наши издания липсват, а коментарните рубрики са открита пропаганда.
Медиите често приличат на маркетингови отдели на фармацевтични компании. Журналистиката е сведена до хранителна добавка, която дори да не трови, премодулира естествения ни имунитет. Защитните сили на тялото и мозъка на нацията атрофират.
И не е случайно, може би, че днес факултетите по журналистика и фармация на СУ са един до друг.
В годините преди демокрацията в тоалетната на философския факултет на Софийски университет най-значимият екзистенциален въпрос беше онагледен по оригинален начин: някой беше поставил върху бидето надпис „Съзнание”, а върху казанчето с вода „Битие”. Посланието бе визуално-акустично: битието промива съзнанието. Понякога надписите се сменяха: съзнанието промиваше битието.
Няма да е лошо, ако пресъздадем това онагледяване и в ремонтираните тоалетни на днешния Журналистически факултет. За да помнят преподавателите и бъдещите млади колеги, че са отговорни за имунитета на нацията. И да не забравят, че когато съзнанието на един народ е като пълно с отрови и лъжи правоъгълно казанче, бъдещето му обикновено е с форма на биде.