Има очевидни неща, по които в България можете да познаете политическите новобранци. Като например това да заплашвате журналисти в ефир, или пък да обявите война на всичко и всички, или пък да се обявите мелодраматично за жертва. Медийният поход на Валери Симеонов заплашва да отмие малкото симпатия, която насъбра около летните му черноморски набези, които все повече хора възприемат като ефективно управление. Новото, вече извадено от строя, политическо острие на ГЕРБ, Антон Тодоров, видимо не можа да овладее ентусиазма от позицията си и също тръгна да раздава правосъдие из студиата. Цялата тази шумотевица е обаче напълно ненужна на „старите кучета“ в сегашното правителство, които отдавна намериха работеща формула за престой във властта. Вярно е, че тя изисква определена доза развлечения за народа, но не и в пропорции, които могат да взривят позадрямалата публика. Политическите новобранци имат своето предназначение, но то не е да разбутват блата, които отдавна се плискат в удобно безвремие.
Разбира се, подобно поведение спрямо медиите може да бъде разчетено като агресивно, едва контролирано желание за авторитаризъм. Местен, балкански, с грубости, обиди, през ръцете, нагло. Можем да намерим достатъчно аргументи и актьори на този политически терен. Валери Симеонов единствено се превръща в обобщение на този образ. Коренът на подобно поведение може да е в превъзбудата от влизането във властта, не са малко хората, изпаднали в подобно състояние. Причината може и да е незнание, неумение да я използваш, без да вдигаш прекалено много шум, да я канализираш в съответствие с твоите желания, без да разбере целия свят. Може да става дума и за нетърпение, предизвикано от усещането, че абракадабрата, която те е вкарала в държавните институции може да се окаже еднократен подарък на съдбата. Тази картина на случващото се обаче повече прилича на игра на новобранци, отколкото на точна диагноза. Дори в кохортата на Симеонов има доста по-опитни и хитри „стари кучета“, които знаят, че силният лай не е най-добрата дългосрочна стратегия за влияние и престой във властта. Например, Красимир Каракачанов отдавна знае как да си извоюва достъп чрез най-различни хватки и през най-шарени коалиции. Дори един Волен Сидеров вече не обикаля улиците вечерно време, за да се бори с разпространението на наркотици, а се ожени отново.
На този фон много по-различно и грамотно изглеждат „старите кучета“ на ГЕРБ, които имат по-развити сетива за обществена поносимост към техните действия или бездействия. След „трансгресиите“ на техния депутат, Антон Тодоров и коалиционния партньор, Валери Симеонов, „отрядът за бързо реагиране“ в лицето на Томислав Дончев, Цветан Цветанов и Владислав Горанов веднага излезе „на терен“ и се захвана да успокоява ситуацията, къде с неуместни шеги, къде с думи на преданост към базовите принципи на демокрацията. Бойко Борисов си стои фокусиран върху ежедневните теми на управлението и пази дистанция. Цветанов дори успя да се опита да претендира за лидерство в битка за свободата на словото с БСП. Цялото това поведение носи признаците на придобит опит и знание, ефект от прекараните години във властта и научените уроци от прекомерните вербални или други публични напъни. „Старите кучета“ вече отлично знаят, че няма какво да печелят от подобни измислени битки, от такива фронтални и публично видими опити за захващане на институции и хора. Научени са да се извиняват, дори когато в следващия момент без проблем и съжаление са склонни да направят точно това, от което са се отрекли. Забуленото управление има нужда от драм състав, стига той да не преиграе и да ядоса публиката.
Овладяването именно на медиите е чудесен пример за функционирането на тази стратегия. Както аналитично отбеляза Томислав Дончев, подобни неща не се правят в ефир. И е прав. Неутрализирането на журналисти и медии по нашите земи се случи по формула, която е вече международно известна. Собственост се изкупува чрез парите на другите, или по-точно чрез кредити от специална банка, която е извън времето, законите и нормалните бизнес практики. За всеки случай се прихваща и разпространението, за да няма много поле за маневриране и да си играят другите на нормални търговски отношения. Доколкото можете овладявате и рекламата, за да им затворите малкото пазарни източници на приходи. След това ги правите съучастници във важните дела на българското европейско членство. Раздавате им евро фондове за важни информационни кампании и проекти, правите ги партньори на държавата в най-различни програми и инициативи и нещата доста напредват. Поставяте си необходимите ви главни редактори, гоните малкото смислени журналисти и започвате да препечатвате, каквото намерите из нета. Оставалото свършват интернет и социалните мрежи. Да, наистина медии не се овладяват в директни предавания, а че процесът е завършен е видимо от всички международни медийни класации.
„Обединените патриоти“ постепенно се превърнаха в най-удобната пътека за инсталиране на удобни и послушни хора във властта. Това не е изненада, политическите коалиции на Каракачанов са добре познати умалени копия на същия процес. Тази тяхна полезност се допълва от ролята на социален придатък, който трябва да онагледи широкия характер на сегашната коалиция. Моментната веселба от „разчупения“ им език сигурно също се включва в тяхната служебна характеристика, поне докато е в рамките на политическо сигурното и социално безопасното. Личният поход на Симеонов поставя ненужни публични препятствия във времена, когато публиката напълно безпроблемно приема всичко, което правителството й поднася. Отказва да види като национализация абордажа на едно държавно предприятие, дори не забелязва пълзящото суспендиране на членството ни в НАТО, приема с безразличие имитациите на процедури за назначение във ВСС, в държавната банка за развитие или пък в комисията за финансов контрол. Изблиците по медиите са очевидно неудобство в цялата тази ситуация. Затова и „старите кучета“ бяха пуснати толкова спешно „на терен“, новобранците ще трябва да се върнат към своите предписани роли. Или ще им намерят нови.
