Безкрайният ремонт на улица „Граф Игнатиев“ се превръща в майката на всички управленски провали. Скандалите и проблемите около него буквално нямат край, фиаското е толкова сериозно, че на моменти буквално буди недоумение. В този проект има толкова много подготвени провали и безобразия, но въпреки това дори ежедневните скандали не са в състояние поне да ограничат вредите за сегашния кмет и нейната партия. Законът в подобни ситуации никога не е бил особена пречка да се излезе от ситуацията, затова очевидно има други обяснения за арогантността на сегашните политически изпълнители. Едно е, че цялата работа е по някакъв начин свързана със самото ръководство на партията. Само сравнете тяхното мълчание по темата с бързите реакции при други далеч по-малки скандали. Друго е, че Борисов просто приема София за политическа даденост и си мисли, че каквото и да се случи, градът му е „вързан в кърпа“. Може и да е прав, ще разберем само след няколко месеца. Трета причина може да е че самият премиер още не е решил какво точно да прави в столицата на идните избори. Може би просто изчаква да види дали нещо от политическия капитал на Фандъкова ще остане след целия този провал.
Любопитен около този скандал е и по-широкия контекст. СОС плува в отвратителен политически сос и това е отдавна известно. Не зная дали ви прави впечатление колко малко от острите критики идват от общински съветници?! Не е трудно да се досетим защо. Защото там картинката е като с апартаментите, само че още по-стряскаща. Преплитането на интереси и хранилки е такова, че сякаш никой не може да се обади, защото останалите го държат с информация. Ако кажеш А, на теб ще ти кажат Б. Затова възмущението е оставено на гражданите и няколко граждански организации. Пък и всеки минава през центъра на града и може да снима поредния абсурд с телефона си. Хората си снимат постоянно, ядосват се из социалните мрежи, после идва съответната комисия, премахва поредния абсурд и уж нещата се закрепват. Това продължава месеци наред и сагата ще се влачи до самия местен вот. Очевидно мащабите на безобразията са такива, че промени и подобрения ще продължат да се правят още дълго. Надали много хора някога са си мислели, че Фандъкова взима ключовите решения в общината, но с този проект на практика приключва нейната политическа кариера.
Понякога има конкретни събития или провали, които са перфектното обобщение и образ на някакъв процес. Така се случи с апартаментите, които изплуваха като паралелна конвертируема валута, през която се капитализира влияние, услуги, корупция. Това ни казва този казус, някои го разбират на по-общо ниво, други на по-битово, но няма съмнение, че този образ ще остане за много дълго време в националното колективно въображение. Нещо подобно сега се случва с къщите за уж семеен туризъм, в който обаче участват единствено близките и роднините. Ако дори и те въобще прескачат от време на време до семейните вили, които стотици хора около партиите, администрацията на земеделското министерство и други държавни структури си построиха. Това е някаква разновидност на скандала с апартаментите, но малко по-сложен и завъртян. Ремонтът на „Графа“ сега се превърна в обобщаващ образ на много други проекти, събирателна случка на толкова много други безобразия. Той ще остане в колективното съзнание, защото е директно в лицата на хора, в сърцето на столицата и ще се влачи години. Софийският фолклор около него е вече почти необятен и продължава да трупа нови образи и имена.
Предстои обаче да видим политическите последствия от всичко това, което се разиграва върху една от знаковите улици на града. Очевидно е, че Борисов засега просто изчаква да види къде точно ще свърши цялата история и какви ще са щетите от това фиаско. Може би продължава да разчита, че БСП просто няма как да спечели София и в крайна сметка достатъчно хора ще подкрепят отново партията му. Може би просто задържа разправата със сегашните си партийни изпълнители за есента, за да има тя някакъв политически ефект. Може би просто ще повтори изтърканата схема – „аз съм чист, но другите не“. Със сигурност ще му се наложи да извади нови лица, но тук нещата не стоят добре за него и партията му. През последните години, те пускат на терен все по-трагикомични фигури и това в столицата няма да сработи лесно. Неговият възход започна от София и той би трябвало да е особено притеснен залезът му да не започне от същото място. Така че можем да сме сигурни, Борисов следи какво се случва с всяка пейка и паве по „Графа“. Защото точно там може да се спъне много лошо.