Световният рекорд за най-кратък управленски мандат се приписва на папа Урбан VІІ. Той поел скиптъра на 15 септември 1590 г., но предал Богу дух едва 12 дни по-късно. Според официалната версия, папата умрял от малария. Съществува обаче и апокрифна, която гласи, че бил проклет от пушачите. Те отправяли молитви към небесата да си го приберат час по-скоро, след като Урбан издал була, с която забранявал в храмовете да се внася тютюн. Тъй като по онова време там спокойно можело да се дъвчи, плюе, смърка и пуши, реформата изглеждала особено драстично. Още повече, че престъпилите забраната били заплашени с отлъчване от църквата, а това пък предполагало да се мъчат вечно в ада.
Тук-таме могат да се намерят и още по-злочести управленци от Урбан, но в наши дни палмата на първенството определено попада у португалския министър-председател Педру Коелю. Миналия ноември неговото дясноцентристко правителство успя да изкара на власт само 11 дни, тъй като нямаше мнозинство и лявата коалиция в парламента го принуди да подаде оставка. Така смелата му програма за икономии остана на хартия, но поне кабинетът записа рекорд за най-къс мандат в 40-годишната демократична история на Португалия.
Впрочем България отдавна заема достойно място в тази класация, като се има предвид, че Константин Муравиев е бил премиер една седмица, а Петър Габровски и д-р Димитър Станчов – по 5 дни. Срещат се дори изчисления, че д-р Станчов е премиерствал само три, бидейки назначен напълно формално, до съставянето на кабинет след убийството на Димитър Петков през 1907 г. Това автоматично го изстрелва на далеч по-престижно място и от Коелю, и от Урбан, но така или иначе постижението ни не е признато и светът тъне в неведение на какво сме способни. А докато е така, онази папа, както би се изразил Бойко Борисов, ще продължи да стои непоклатимо на пиедестала си.
Тази несправедливост обаче може лесно да бъде изправена. Разбира се, няма никакъв смисъл да се хвалим под път и над път, че сме имали премиер за три дни, щом куриозът се е случил преди повече от сто години. Уязвими сме и по линия на претенции към рекорда от страна на някои бананови републики, където превратите са нещо като сутрешна гимнастика. Но това не бива да ни отчайва, защото точно сега ни се предлага уникален шанс да се изявим, и то без да погазваме демократичните принципи, нито да полагаме кой знае колко усилия. Например:
Президентът Росен Плевнелиев назначава свой служебен кабинет в последния ден от мандата си, който изтича на 22 януари 2017 г. Добре е указът да бъде подписан привечер, още по-добре – малко преди полунощ. Така на сутринта новоизбраният президент Румен Радев встъпва в длъжност и първата му работа след полагането на клетвата е да назначи свое служебно правителство. Изключително важно е новият държавен глава да смени премиера и всички министри на предишното най-късно до обяд, тъй щото никой никога да не оспорва рекорда ни. А именно – че сме имали кабинет не даже за ден, не и за едно денонощие, а само за няколко часа…
Не виждам нищо трудно да се случи, стига и двете страни да проявят добра воля и организация. Но по-важното е, че такъв вариант ще донесе облекчение, преустановявайки нелепия водевил със задържането на мандата в джоба на „реформаторите“. При положение, че чудесното решение е налице, кому наистина е нужно цялото това изтезание?
Първо, мъчи се президентът Плевнелиев, за когото се твърди, че едва успял да сглоби проект за служебно правителство начело с главния си секретар. Росен Кожухаров бил единственият, който се съгласил да се жертва в ролята на „премиер за една Коледа“ срещу скромната утеха някога пенсията му да не е ограничена от тавана в размер на 910 лв. Този бонус обаче ще е валиден, независимо колко време е заемал поста, т.е. може седмица, но спокойно може да е и ден.
Второ, мъчат се и социалистите, чиято нова лидерка не спря да дудне, че преди Коледа трябва да се назначи служебен кабинет. Ако такъв няма, ще се наложи Корнелия Нинова и съпартийците й да си зарежат празниците, за да обикалят телевизионните студия и да ни плашат какви национални предателства извършва външният министър в оставка.
И трето, мъчат се самите „реформатори“, чието положение е по-окаяно и от това на пристрастените пушачи по времето на Урбан VІІ. Като знаят, че за последен път палят цигара, те стискат мандатчето с треперещи ръце, а при Кунева вече се забелязват и симптоми на никотинова абстиненция. В паниката си лидерът на ДБГ дори поставя ултиматуми, че няма да подкрепи кабинет на Реформаторския блок (!?), ако т.нар. патриоти не гласуват антикорупционния й законопроект в правна комисия. И то идния вторник, докогато се очаква РБ да е върнал мандата…
Така, от една страна, са истеричните призиви на БСП за съставяне на служебен кабинет от президента Плевнелиев, а от друга се правят безумни опити да се печели време за настоящото управление. Цветан Цветанов ту дава „шанс от 20%“ да се състави правителство в рамките на този парламент, ту пък Бойко Борисов допуска подобен абсурд като напълно възможен „заради усложнената международна ситуация и необходимостта да се пише нов Изборен кодекс.“
Каквото и да се случи обаче, към днешна дата наистина изглежда доволно безсмислено Плевнелиев да реди за трети път кабинет. След празниците няма и да усетим как е дошла датата 22 януари, когато Радев не само ще разпусне парламента и ще насрочи избори, но има пълното право да назначи свое служебно правителство и най-вероятно ще го направи.
При това положение идеята на военния земеделец Николай Ненчев не е никак лоша, макар и да не работи за нашия национален рекорд. Ненчев предложи сегашният състав на Министерски съвет да се преназначи служебно, за да отпадне опашката „в оставка“ и с леко сърце да продължи ударните харчове. Има логика:
През последния месец правителството успя да разпредели милиони по различни пера, съвсем като за последно. Двама депутати от РБ даже се изненадаха от „необичайно високия брой обществени поръчки“, а на въпрос дали най-активен във възлагането им е министърът на икономиката Божидар Лукарски, единият отговори: „Топло!“ Както стана известно, тъкмо Лукарски е раздал най-много пари по европейски програми на избрани медии, а с помощта на други негови колеги сумата е надвишила 2 млн. лв. В същото време Изпълнителната агенция по околна среда наново реши да прокара скандално прекратена през август поръчка на стойност 11,5 млн лв. за научни изследвания и теренни проучвания на местообитанията в България. Преди дни МС прие и предложението на Лиляна Павлова за увеличаване на финансовия ресурс на програмата за безплатно саниране до 2 млрд. лева, нищо че от МРРБ така и не обясниха откъде ще дойдат парите. Нещо повече, само две седмици по-рано кабинетът вече отпусна 1 милиард лева от бюджетния излишък за покриване на досегашните разходи по програмата. И така нататък, и така нататък…
Всъщност от гледна точка на харчовете дали пък не е най-добре за около месец България изобщо да няма правителство? Нито в оставка, нито редовно или служебно, та поне по празниците да разпуснем като хората? Ако това ще ни даде глътка свеж въздух, нека си останем с д-р Станчов и майната му на рекорда!
Холандците, между другото, изкараха така 208 дни през 1977 г. и не се е чуло да не са прокопсали. През 2011 г. белгийците даже се радваха на 534 дни без кабинет, а за това време Н.В. Албер Втори успя да издаде автобиографичната книга „Един крал без държава“. Хем крал, хем пък нямало откъде – звучи направо невероятно, нали?
