Споровете около СЕТА в социалните мрежи, в медиите и в делничните разговори не могат да доведат до никакво заключение, свързано със самото търговско споразумение с Канада. Просто защото те са некомпетентни, в тях участват хора, които най-често нямат никаква представа какво пише в споразумението. И най-вече защото никой не търси истината, а всеки защитава някаква предпоставена от съвсем други неща теза. Но пък тези спорове могат да дадат отчетлива представа как спорим напоследък. Ето как: Спорим от позицията не на различни аргументи, а на различни свои страхове.
Върлите противници на СЕТА са обичайно онези, които са познати с най-общото прозвище путинофили. Те впрочем твърдят, че нямат много общо с възгледите на Путин. И че не мразят Европа, дори я обичат като култура, история и курорти. Но не обичат Европейския съюз и по-точно това, в което го е превърнала тежката брюкселска бюрокрация. Затова ние не че трябва веднага да го напуснем, но да си знаем, че има и такава възможност. За Крим не им се говори. Според тях Канада ще ни напълни с ГМО продукти, ще ни съсипе чрез съдебни дела, ще ни колонизира, бабите ще се наложи да отглеждат розов домат и куртовска капия така тайно, както сега марихуана, а наесен ще си доставяме кьосе зеле за бидоните с туршия по черни канали от Турция.
Пак според тази група спорещи Русия не ни застрашава с нищо, а хибридната война е халюцинация на соросоидни умове, дремещи в либералните си сънища. А за събитията в Румъния според тях трябва да се ориентираме по протестърите. Те са ми ориентирът за ментето, както беше написал под приятелски пост не някой редови спорещ, а шеф на кабинета на президента на републиката. От което човек треска да го втресе – за каква национална сигурност и позиция по международни въпроси може да става дума, щом шефът на кабинета на президента се ориентира по протестърите кое в света е истина и кое менте. Но това е друга тема. Има и далеч по-тежки случаи на невежество, разпространяващо ужасни, но затова пък неверни новини в диапазона от „ЕС ще ни забрани кръщенетата“ до „ЕС ще ни смени пола“.
Страховете на противоположния отбор са огледално същите. Но в обратна посока, както е при огледалата. Прозвищата за тези хора са повече на брой /соросоиди, евролиберасти/, но да изберем за най-кратко русофоби. Макар че те не мразят Русия, дори обичат руската литература, руската музика, руските таланти. Мразят Путин. Точно както първата група не мрази Европа, а ЕС. Т.н. русофоби не се страхуват от измисленото плашило, че ЕС ще обезличи България, те се опасяват от реалната хибридна война, която води Русия. Точно както първата група не се страхува от „въображаемата хибридна война, а от разрушителните либерални ценности“.
Нямат нищо против СЕТА тази втора група, наясно са, че никога свободната търговия не е пречила на една държава да живее по-добре, ако полага усилията да работи. Тук-там се намират хора в тази група (в първата досега не съм открила нито един), които дори са чели търговското споразумение. И цитират на коя страница и в коя точка е записано, че споразумението не отменя досегашните национални рестрикции за ГМО продукти, тоест няма да се случи нищо по-различно от това, което се е случвало досега. Но не си мислете, че това впечатлява опонентите – никак даже! Каквото и да им цитираш, колкото и да им го цитираш, те си пеят своята песничка, ГМО, та ГМО…
От което следва важен извод: Тези спорове са абсолютно безполезни. Те служат само, за да си подостряме страховете един о друг. Ние всички се страхуваме еднакво силно, но от различни неща. Ние нямаме различно отношение към България, към СЕТА, към ГМО, към Путин и към Меркел – не, ние имаме различно отношение към себе си и това, което сме избрали за себе си. А изборът е между свобода и сигурност. Независимост или закрила. Това са човешките избори и всеки един ги прави за себе си. Ще кажа, че първата група е избрала сигурността, закрилата и това определя страховете й от свободата. А втората е предпочела свободата и независимостта и затова се страхува от ограниченията, от затвореността.
В един подобен спор цитирах възхитително точния и възмутително циничния Атанас Славов, който обичаше да казва, че „българинът най-обича да дреме, завит през глава с юргана и да си мирише пръднята.“ Към това прибавих, че търговското споразумение СЕТА няма да направи нищо повече от това да дръпне юргана. На което опонент в спора написа: Да дадеш на някого да ти дръпне юргана е несебесъхранително.
И двете неща са верни. Но това не са две различни мнения за някакво си конкретно търговско споразумение. Това са просто две противоположни житейски позиции, две различни отношения към самия себе си и мястото ти в околния свят. И най-вече къде се чувстваш по-добре – в малък, познат, защитен, гарантиран свят, или в просторен, неограничен, изпитващ непрекъснато способностите ти да се справяш живот.
Няма да разширявам темата с това какви хора избират свободата и какви сигурността – идеята на този текст не е да обижда или насажда убеждения. По-скромна е идеята – да разбираме, че когато спорим тъй ожесточено, когато се дърлим в социалните мрежа така, че наоколо хвърчат пера и тук-там даже се лее кръв, ние не спорим в името на някаква обективна истина, а обслужваме собствените си страхове. Поддържаме личните си легенди. Използваме другите, за да подострим ноктите си, с които се отбраняваме от нашите демони. Което ни прави доста еднакви хора – само че с различни страхове. И какво излиза? – че цялата омраза, сред която се давим различно, но потъваме заедно, е само защото някой се страхува от едно, а друг от друго. Така че хайде по-полека и най-вече хайде по-любезно да го правим.
Изкуших се да ви цитирам реплики от спор във фейсбук, заради приликата му с оня виц, в който една жена била ужасена от глас в нощта: Юрганадай! Нали се сещате, това са последните думи на зловещите филмови убийци, преди да забият ножа или изстрелят куршума: You’re gonna die! След малко гласът отново смразил жената: Юрганадай! Е, бил мъжът й, който настоявал да му отпусне малко от юргана.
Не, Канада не иска да ни убива.
