„Ор щеше да бъде луд, ако участваше и занапред в бойни полети, а щеше да бъде здрав, ако не участваше, но щом беше здрав, трябваше да продължи да лети. Ако летеше, щеше да бъде луд и нямаше да трябва да лети, но ако не искаше да лети, значи беше здрав и трябваше да лети. Йосарян бе дълбоко развълнуван от абсолютната простота на тази клауза в параграф 22.“
Абсолютната простота на абсурда изглежда заложена и в предстоящия избор на нови изтребители, за които ще платим 1.8 млрд. лева. Заради обещанието за пълна прозрачност на конкурса четирите оферти бяха отворени публично, но оттам нататък информацията ще бъде класифицирана. Самите оферти ще бъдат оценявани от експертна група в продължение на две седмици, само че решението ще се вземе от друга, „политико-военна група“. Тази „политико-военна група“ тепърва ще бъде назначена от премиера, но критериите за това ще са строго охранявана тайна. В същото време военният министър Красимир Каракачанов ще вземе решение въз основа на мненията на двете групи и ще го внесе за обсъждане в Министерски съвет. И така крайният избор ще бъде направен от премиера, като според експерти изборът всъщност е предрешен…
Най-хубавото обаче е, че с новия проект щяха да се търсят оферти от по-широк кръг държави и фирми, но към днешна дата е постигнато точно обратното – броят на участниците е свит. Преди да се прекрати процедурата от миналата година, когато на първо място бяха посочени шведските „Грипен“, състезателите са били 9, а предложенията – 15. Сега офертите са едва четири, но за сметка на това отделените през 2011 г. от правителството 840 млн. лв. вече не стигат и ще платим двойно повече. При това съвсем официално, защото в сметката, по обясними причини, не влиза останалото.
А, да не забравяме и красноречивия факт, че изведнъж държавата страшно се разбърза да подпише сделката до Коледа, въпреки че се правеше всичко възможно тя да се протака максимално. Както можехме без „Грипен“-и, понеже нямаше необходимост работата да се пришпорва, впоследствие Каракачанов започна да се изхвърля, че ако няма договор до края на годината, той „става, сдава и се уволнява“. Изборът, с други думи, е направен предварително, щом военният министър си позволява да рискува, за което можем да съдим и по един гневен статус във „Фейсбук“. Някъде в края на август главният секретар в администрацията на президента – Димитър Стоянов, бивш началник-щаб на военновъздушните сили, заподозря, че визитата на делегация от МО в САЩ подлага на риск самия конкурс в полза на определен кандидат. Справедлив иначе гняв, но като се има предвид, че президентството също има ясен фаворит, той поражда и не по-малко съмнения…
А решението не е чак толкова сложно, стига да си припомним други две изречения от „Параграф 22“: „В края на краищата лекарите постигнаха единодушие. Те се съгласиха, че нямат никакво понятие защо войникът вижда всичко двойно“. Оттук следва, че за да няма ново напрежение между правителството и президента, най-добре е конкурсът хем да се проведе, хем да е ясно, че накрая ще купим и „Грипен“-и, и F-16. Важното е мир да има и да цари единодушие, дори и да платим два пъти по 1.8 млрд. лв.!
Разбира се, ако не платим, най-много да ни обявят за луди и да не трябва да плащаме. Но ако не искаме да плащаме, значи сме нормални и ще трябва да платим. В общи линии няма мърдане, не е ли така? Не е ясно само какво точно ще охраняват новите изтребители, при положение че опасността ни дебне отвътре и даже самички си я охранваме…
