Патриотарската охтика „ох, костите на Хаджи Димитър стоят непогребани“ зарази и националния парк музей „Шипка-Бузлуджа“. В интервю по случай 150-годишнината от сраженията на Бузлуджа директорът на музея сподели идеята си да се направи генетично изследване на съхраняваните в сандъче в сливенския музей кости, за които периодично се появява версия, че са на войводата. Напоследък в условията на повишен патриотизъм тази периодика зачести.
Историята започва с легендата, че пренесеният близо до с. Аджар /днес Свежен/ ранен на Бузлуджа мъж е самият войвода. Той живее около месец в колиба край селото, след което умира от раните си и е погребан там. След Освобождението костите му са предадени на майката на Хаджи Димитър. По спомени на близки на семейството от Сливен майката веднага разбрала, че това не е нейният син, още като дете Хаджията имал избит един преден зъб, за разлика от черепа, който й дали. Майката казала, че въпреки това ще погребе костите на четника в двора си, защото и той е нечий син. Но самата тя почитала тържествата на Бузлуджа, защото е смятала това за лобно място на сина си. Впрочем убийството на войводата на Бузлуджа е описано от свидетел, Христо Македонски: “Хаджията с револвер в ръка се защитава, но падна убит. …“
Кулминацията на споровете е през 30-те години на миналия век, когато в Сливен се прави паметник на Хаджи Димитър с костница. Костите от гроба в двора на Хаджи Димитър са предадени в музея, но сериозните историци и близки на семейството са убедени, че те не са на войводата. Поръчва се проучване на Института по история в БАН, което приключва с категоричен извод: Хаджи Димитър е загинал на Бузлуджа и е погребан там, костите в сливенския музей са вероятно на четник, ранен в сражението.
След известно затишие спорът бе подновен. Зад версията, че Хаджията е живял още месец и е починал на връх Кадрафил застана учен от великотърновския университет. Написана бе книга, заредиха се предавания по една патриотична телевизия. И отново затишие, което бе нарушено от списание „Осем“. Напредъкът бе, че списанието доведе в Сливен известния антрополог чл. кор. проф. Йордан Йорданов. В констативния протокол на експертизата е записано, че костите, които се съхраняват в сливенския музей, са на млад мъж между 18 и 22 години, с ръст около 175 см., висок, но не набит и не мускулест. За Хаджи Димитър безспорно се знае, че е бил на 28 години, нисък и набит.
Изглеждаше, че след това изследване спорът ще приключи завинаги, но не – тези дни отново се заговори за генетично изследване. И всичко това не толкова в името на научната истина /тя е известна и доказана/, а защото на някого периодично му се приисква да организира погребение на Хаджи Димитър. В същото време костите на един млад четник, загинал през лятото на 1868 година в Сърнена Средна гора под „Кадрафил“ се ронят на прах във фондохранилището на сливенския музей. Те не могат да бъдат погребани, защото някой или ще поиска да ги премерва, или ще ги нарочи за вземане на проба за ДНК анализ. Впрочем сравнителна проба най-вероятно няма откъде да бъде взета, гробовете на родителите на войводата са неизвестни. Така нито Хаджи Димитър, нито неговият неизвестен четник са намерили покой след смъртта си. Само защото нямат край мераклиите да влязат в историята през гробищата.
