Шшшт, Антонио Таяни е тук! Не ругайте, не говорете с език на омразата, не обсъждайте нито Петър Волгин, нито „Мис България“, да не си помисли председателят на Европейския парламент, че сме някакви диви балкански субекти. По същия начин, ако обичате, се дръжте и през шестте месеца на председателството, защото тук ще идват всякакви чужденци, да не вземем да се изложим. Шест месеца – изтрайте! После пак ще си се караме и ще си я караме както си знаем.
Това е официална позиция. Кой знае защо в някаква масова халюцинация всички сме решили, че нещото, през което чужденците ще ни наблюдават, е европредседателството. Точно в тези дни е особено смешно. Защото нещото, през което ни наблюдават чужденците, се нарича мониторинг. А мястото, където описват, какво са видели – мониторингов доклад. Тези дни получихме поредния доклад и му обърнахме внимание дотолкова, доколкото едни казаха, че е много лош, а други, че е най-добрият от всички досегашни. Всички излагации пред чужденците са описани точно в този доклад. Но са описани така, че ако започне да го чете бай Иван от Кюстендил най-много да си каже „тия хора що не са учили още някоя и друга година, че да им разбираме какво казват“. Затова партиите превеждат на бай Иван доклада, както им отърва. Партиите на власт казват, че докладът отбелязва напредъка на България и че, както е тръгнало с похвалите, догодина вече ще спрат да ни наблюдават. Партиите в опозиция обясняват на бай Иван, че вече сме им станали досадни на пишещите доклади, поставили са ни едни 17 задачи, от които не сме изпълнили нито една, но ни търпят, защото не сме им ние сега най-големия кахър и, както е тръгнало, все повече ще ни търпят, тъй като откъм другия край на континента хората си тръгват, а откъм нашия искат да нахлуват. Така стоят нещата на мястото, където наистина сме наблюдавани.
Шест месеца тук наистина ще идват и ще си заминават много и много важни чужденци. Някои може и да обърнат внимание на българския парламентарен живот, но повечето ще си спомнят летището, хотела, улиците, кафето. А иначе – наистина щеше да е скандално европейският парламентарен шеф да влезе в българския парламент и опозицията да не е в залата. По тази причина скоропостижно бе сменен председателя на парламента Димитър Главчев. Как беше сменен на всички ни е ясно, макар да се каза, че е подал оставка по свое желание и по морално убеждение. Подобен начин на смяна на парламентарния шеф в парламентарна република не е по-малко скандално от това опозицията да отсъства от парламента. Само че първото може да се скрие-покрие, докато второто е неудобно видимо. За да не се види единият скандал, покри се другият. Така и българският парламент цял, и Антонио Таяни сит. Не и демокрацията обаче, не и демокрацията.
