Свалянето на председателя на Народното събрание Никола Минчев конструира новото мнозинство ГЕРБ-ДПС-ИТН-„Възраждане“. Тома Биков от ГЕРБ призна от трибуната, че вземането главата на председателя на парламента е генерална репетиция за свалянето на правителството, а това поиска неговата партия с внесен вот на недоверие. Въпреки роенето на групата на „Има такъв народ“, засега изглежда този вот има повече шансове да успее.
Аритметиката на парламентарните мнозинства обаче може да се размине с геометрията на политическия вектор.
Първо, защото протестният потенциал, довел на власт четворната коалиция, се оказа още съвсем топъл. В четвъртък хиляди граждани излязоха в подкрепа на Никола Минчев. Вместо в жертва, будеща съжалителна подкрепа, подобно на предшествениците си Стефан Савов и Огнян Герджиков, Никола Минчев се превърна в рок звезда и политическият му потенциал се покачи с няколко нива. Сега вече той има легитимността не просто на бивш парламентарен председател, който по случайност е попаднал на поста, но си е завоювал само за шест месеца много добро име, на политическа икона на „Продължаваме промяната“, редом с тези на Кирил Петков и Асен Василев.
Второ, медиите усилиха неколкократно площадния ефект, като в многочасови включвания от площада и коментарни студиа поставиха площада ако не над, то поне редом до пленарната зала. Ако телевизиите бяха отразили протеста като шествията в подкрепа на Украйна – с няколкосекундни кадри от близък план в края на новинарската емисия, сибитието нямаше да има такава политическа тежест. А сега дори е заложен потенциал за сериал – протестите да продължат с далеч по-голяма сила при обсъждавнето и гласуването на вота на недоверие и медиите да ги отразяват обилно, както започнаха.
Трето и най-важно, стратегическата политическа рамка изненадващо се смени и то не в полза на новата коалиция, наричана вече „Капитан Андреево“. Партиите на протеста не просто се оказват жертва на мафията в този парламент, но и на очакваните предстоящи избори ще са със същата предизборна програма и дневен ред.
Това ще е програма за втори опит и с по-голямо усилие за мобилизация на гражданите да си върнат държавата – в този парламент, ако антикорупционната коилиця има още живот, или в следващия. Голямата цел отново ще е ГЕРБ и ДПС, а вече и „Възраждане“, да не бъдат допускани до властта. Всички неуспехи и дилетантщини в управлението досега отиват на втори план и могат да бъдат простени. Проблемите на инфлацията сащо може да станат част от усилията срещу плячкосването на държавата. Дори няма да е нужно да се правят родилни мъки за коалиция – тя може да бъде същата, в тунингован вариант.
А „Има такъв народ“ не просто се разцепи, направо се самоуби. Тя бе изиграна от ДПС и ГЕРБ за реваншисткия си напън да вземе властта с трети мандат в този парламент. Двете партии обявиха, че предпочитат избори, „вместо тази мъка“. Колкото и Слави Трифонов да отрича връзки с партиите на старото статукво, излизането от коалицията и свалянето на председателя на парламента няма как да бъде обяснено на избирателите му по друг начин.
Неудобно е пакетирането с ГЕРБ и ДПС и за „Възраждане“. Нейният електорален потенциал зависи не само от крайното русофилство и обсебването на темата Северна Македония след ВМРО, но и от поддържането на образа на несистемна, анти-всички партия. Но когато тя започне да прилича на прислужник на старите играчи подобно на „Атака“ на Волен Сидеров, удвояването на електората ѝ може да се окаже химера.
ГЕРБ и ДПС отново се изправят пред алтернативата за предизборни протести и контрапротести. Второ издание на антикорупционния политически дневен ред е незаобиколима задача, която засега не е ясно дали ще мобилизира достатъчно избиратели, или усещането за явяване на поправителен няма да доведе до електорална умора. При всички положения изминалите 6 месеца няма да са загубено време. Защото четворната коалиция ще може, ако успее да задържи властта в рамките на настоящия парламент, или след като я спечели отново след избори, да подобри съществено работата си, без да понася големи щети. Това вероятно означава ново коалиционно споразумение, наличие на управленска програма и нови лица сред вече утвърдените, включително друг премиер.
Снимка: Йорданка Веселинова, www.offnews.bg
