„Прочее, въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то взимаше нови размери и нова сила и заедно с него – приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа.“
Иван Вазов- Под игото
Един народ иска да си върне обратно контрола. Контрол над собствените му граници, пари, закони.. Не иска външни сили да му нареждат. Затова този народ се надига. Три години след като Найджъл Фараж, Борис Джонсън и компания освободиха британците от европейско иго, Обединеното кралство все още не може да вкуси свободата си и да договори окончателното излизане от Евросъюза. Изборите за европейски парламент, в които Великобритания се включи противно на всяка логика и здрав разум, бяха разглеждани като ключов вот, който ще покаже нагласите на британското общество спрямо Брекзит. В деня преди вота, британският премиер Тереза Мей подаде оставка, с което стартира и битката за нов лидер на консервативната партия. В светлината на тези събития се чуват множество гласове, че т.нар. „твърди брекзитъри“ все още са силните, все още са мнозинството от британския народ. Фараж спечели изборите убедително, а Борис Джонсън е основният фаворит за наследник на Мей. Но нима все още британското общество скандира „лудите, лудите те да са живи“?
Изборите за Европейски парламент
Победата на Фараж на тези избори е пирова и силно преувеличена. Избирателната активност от 35% ни показа, че британците не намират този вот за толкова ключов и той определено не може да бъде разглеждан като втори референдум за Брекзит. Само за справка, избирателната активност на референдума през 2016 беше 72,21%, двойно по- висока. Избирателите, които през 2016 казаха, че искат да излязат от ЕС бяха близо 17 милиона и половина, а на 24 май зад Фараж застанаха около 9 милиона. И все пак, ако тълкуваме тези резултати като втори референдум, то трябва да отбележим, че партиите, чиято позиция е за оставане в ЕС не се представиха по-слабо и сумарно получават по-солидна подкрепа. Фараж събра почти 31% от гласовете, а анти-Брекзит силите около 38% (Либерали, Зелени, Change UK, Шотландка народна партия).
Не трябва и да забравяме, че изборите за ЕП са най-лесни за партиите от организационна гледна точка. Те имат твърде малко общо с парламентарните избори на Острова, за да можем да ги тълкуваме като знак, че „Брекзит партията“ на Фараж може да постигне кой знае какво на едни сериозни избори. На предишните европейски избори, Фараж (тогава начело на ЮКИП) отново спечели, а по-късно не успя да вкара нито един депутат в Уестминстър. За разлика от новоизградената партия на колоритния брекзитър, либералната партия е с традиции и изградени структури. Малко преди либералите да спечелят близо 20% на тези избори, те спечелиха местните избори в Уелс. Тази партия има кадровия ресурс и потенциал да бъде конкурентна на парламентарни избори, а има и нещо, което консерватои и лейбъристи нямат- твърда и ясна позиция относно Брекзит. Същото важи, макар и в по-малка степен, за партията на „зелените“, като двете формации биха могли да си партнират напълно легитимно. Неслучайно либералната партия вече води в повечето социологически проучвания на Острова. След малко по-обстоен преглед става ясно, че макар и изборната победа на Фараж да е факт, то от нея не следва нищо особено и тя далеч не е толкова изразителна, колкото ни бива представяна. Голямата новина е ренесансът на Либералната партия, която има реалния шанс за пръв път от почти 100 години да има свой премиер при едни предсрочни избори. Сценарий, който изглежда все по-вероятен.
Битката за лидер на Торите
Изборът на нов лидер рядко минава без изненади за консерваторите. Най-ярки примери в това отношение са Джон Мейджър и Тереза Мей, които не изглеждаха като основни фаворити, когато бяха избрани за лидери. Към този факт можем да добавим и че за пръв път ще станем свидетели на прякото избиране на лидера от цялата членска маса на Консервативната партия. Безспорно, Борис Джонсън ще бъде фаворит, ако стигне до тази фаза, тъй като е най-разпознаваемата и харизматична фигура в партията. Но какво следва, ако той действително застане начело на торите, а и на Великобритания? Истината е, че на този етап изглежда напълно невъзможно Борис Джонсън да бъде премиер на Обединеното кралство. Ако той бъде избран за лидер на консерваторите, ще трябва да мине през вот на доверие в парламента. Вот, който той няма как да спечели чисто аритметично. Северноирландската юнионистка партия ще застане зад Джонсън, но в неговите собствени редици има достатъчен брой консерватори, които са срещу излизане без сделка и вече обявиха, че няма да подкрепят Борис дори при вота на доверие в камарата на представителите. Също така, преди няколко месеца трима консерватори напуснаха партията, с което намалиха до краен предел и без това минималното мнозинство на торите. Това предполага брекзитърите да се насочат към някоя по-компромисна фигура, която да оглави партията, защото ако Джонсън спечели битката за лидер, но загуби вота на доверие, това ще означава отиване на предсрочни избори.
Предвид историческите низини, които десницата удари на последните избори, за депутатите консерватори е от ключово значение предсрочни избори да няма, защото те почти сигурно ще загубят своите места, а новото мнозинство в парламента ще има много по-меко отношение по темата Брекзит. В тази сложна ситуация зад Джонсън се прокрадва една фигура, която изглежда способна да се справи с най-големите тревоги на торите. Тази фигура е Доминик Рааб. Фигура с ясна анти-ЕС позиция и опит в преговорите като министър за Брекзит. С подобни визитки са и Майкъл Гов и Андреа Лийдсъм, но и двамата получиха имиджови щети от твърдата си подкрепа за сделката, която Тереза Мей сключи с ЕС. На фона на недоволството, което лидерството на Мей предизвика в партията, кандидатурите на Саджид Джавид, Ханкок и Хънт не звучат сериозно, защото не предлагат нищо по-ново и различно от това, което видяхме от Мей.
Ще е наивно да се правят прогнози какво ще се случи с напускането на британците. Ситуацията всеки ден се мени, макар и генерално нищо да не се променя. Към момента обаче, най-вероятният сценарий е да се стигне до предсрочни избори, на които лейбъристи и консерватори да повторят своя провал, макар и в по-малка степен, и в новия, по-фрагментиран парламент, да се роди едно ново мнозинство, което да иска оставане в ЕС. Пиянството на нашия народ ни тласка към трагичния героизъм на Априлското въстание и създаде една от най-славните страници в нашата история. Революция се прави на пияна глава. Но политиката би следвало да се прави на трезва.
