Бойко Борисов се обадил на адвоката си: „Направих си тест за интелигентност!“ Марин Марковски разтревожено попитал какъв е резултатът. „Няма страшно, отрицателен е!“
Този виц обикаляше социалните мрежи в началото на 2014 г., когато се разбра, че лидерът на ГЕРБ завел дело срещу Николай Бареков, по онова време предводител на политическото ГМО „България без цензура“. Делото тръгна навръх Деня на театъра, 27 март, в Софийския районен съд.
Причината: Борисов претендираше от Бареков сумата от 10 000 лева заради репликата му в предаването „Дикофф“ по Нова телевизия от 19 октомври 2013 г. – „Ми той е тъп, той по принцип е тъп“. Тя бе произнесена в отговор на забележката на водещия Сашо Диков, че бившият премиер би трябвало да е „много тъп“, ако наистина е собственик на Нова телевизия и допуска от ефира на медията да се сипят обвинения по негов адрес.
В началото на заседанието съдът назначи комплексна видеотехническа, лицево-идентификационна и фоноскопна експертиза на запис от предаването, които да установят дали Бареков действително е казал това. За свидетели бяха призовани самият Диков и шефът на пресцентъра на ГЕРБ Никола Николов. Показанията на двамата не само влязоха с бутонките в стилистиката на майстори на абсурда като Бекет и Йонеско, но после ги догони и адвокатът на Борисов – Марин Марковски…
Сашо Диков, на въпрос на защитата дали след цитираната реплика двамата са продължили да обсъждат лидера на ГЕРБ: „Не, след това спряхме да обсъждаме тъпотията на г-н Борисов!“ А ето и пресаташето на ГЕРБ Никола Николов: „Два дни по-късно (след предаването – бел.ред.), по време на оперативка в централата на ГЕРБ, г-н Борисов се ядоса и си хвърли сакото, което между нас в партията е признак, че наистина е много ядосан.“ Запитан какво точно е казал Борисов, когато чул определението за себе си, Николов цитира: „Как може този човек да говори така за мен, при положение че съм бил главен секретар на МВР, кмет на София и министър-председател!“
След разпита на Николов защитата на подсъдимия поиска от съдията да задължи Борисов с уточнение в тъжбата как точно е разбрал думата „тъп“, тъй като в тълковния речник са описани различни нейни значения. Например „глух, приглушен, нисък по тембър, умствено ограничен“, а за състояние – „израз на примиреност, отчаяние, пасивност.“ „Логически безсмислено е исканото уточнение“, реагира на мига адвокат Марковски, добавяйки, че от контекста на разговора ставало ясно какво е имал предвид Бареков и как го е разбрал бившият премиер. „Презумпцията, че всеки човек е умен, се отнася за всички български граждани, а пък за лидера на ГЕРБ, който след едно управление пак вкара най-много депутати, явно изобщо не се отнася. Сега моята работа в процеса не е да правя защита на интелекта на господин Борисов, той се отразява от гласоподавателите!“
В крайна сметка на 10 октомври 2014 г. съдът оправда Бареков, след като съдия Николай Василев прие, че за да бъде довършено престъплението „обида“, то тя трябва да бъде възприета лично. По делото категорично бе установено, че Бойко Борисов не е гледал предаването на 19 октомври 2013 г., а е чул преразкази на интервюто от свидетелите. От решението на съда: „Безспорно думата „тъп“ е обидна, но тъжителят не е чул лично подсъдимият да я изрича, защото не е бил в студиото, нито я е възприел лично, гледайки предаването на посочената в тъжбата дата (19 октомври), тъй като е бил в самолет на път за България“…
От припомненото дотук е логично да приемем, че Борисов беше официално обявен за „тъп“. А и самото завеждане на иска вече навеждаше мисълта в тази посока. По същия начин през 1990 г. се изложи и Йорг Хайдер, тогава лидер на Австрийската партия на свободата и губернатор на провинция Каринтия, та всички разбраха, че е „идиот“:
След като в своя реч крайнодесният политик възхваляваше ролята на германските войници по време на Втората световна война, главният редактор на авторитетното списание „Форум“ Герхард Обершлик написа коментар, озаглавен „P.S.: Идиот (Trottel), а не нацист.“ Хайдер заведе дело за обида и Обершлик бе осъден да плати глоба заради думата Trottel. Журналистът обжалва, но апелативният съд във Виена само намали глобата, което го принуди да се обърне към Европейския съд по правата на човека. Този път решението бе в негова полза, а мотивите гласяха: „Границите на допустимата критика по отношение на политиците, действащи в това си качество, са по-широки, отколкото за обикновения гражданин. Политикът неизбежно и съзнателно се подлага на щателно наблюдение на всяка своя дума и действие както от страна на журналистите, така и от страна на обществото като цяло, и трябва да показва по-висока степен на толерантност.“
Хубаво щеше да е Борисов да се е запознал с това решение, за да не е чак толкова чувствителен. А сега по всичко си личи колко лесно се обижда. Вярно, по едно време разправяше: „С моето име и с моя образ вече над 10 години куп карикатуристи си изкарват прехраната… Не съм си позволил да кажа една думичка“, но веднага след това уточни с много думички: „Нито се виждам дебел, нито се виждам грозен, а за моите 57 години вече, живот и здраве след месец, всеки един може да се пробва дали съм дебел, тънък или каквото пожелае…“
Нещо повече, под знака на неговата обидчивост заработи цялата държава – като се започне от случая с осъдения „за назидание“ за заплаха за убийство студент, докато Борисов беше главен секретар на МВР; мине се през сравнително пресния скандал от Симитли с пияния магистрален строител, който на селски събор изрече нецензурни думи по негов адрес; и се стигне до привикването на футболен запалянко в ГДБОП заради мизерен статус във Фейсбук отпреди 4 месеца. При всички тези казуси органите на реда не просто действаха, а направо се престараваха, защото добре си знаят каква мимоза цъфти там някъде на върха и колко крехки са и нейната душевност, и уверенията й, че не знаела за заплахите и обидите…
Много тъпо, но най-тъпото е, че тъпотата дори не е смешна. И за да ви развеселя, ще ви разкажа нещо забавно:
През 2012 г. американката Лин Тейлър е изправена пред съда в град Уоруик, Роуд Айлънд, по обвинение, че е обучила папагала си от породата какаду да псува съседите. За свидетел е призован самият папагал. В продължение на 15 минути какадуто обижда ищците до девето коляно. В залата избухва смях. Но още по-смешно става, когато защитата на Тейлър съвсем сериозно разяснява, че най-често употребяваните от папагала думи „идиот“ и „кретен“ въобще не са обидни.
Става адвокатът и започва пледоарията си:
„Първоначалното значение на гръцката дума „идиот“ няма нищо общо със сегашното. В Древна Гърция „идиот“ означава „частно лице“, „отделен, обособен човек“. Известно е, че древните елини са се отнасяли с голяма сериозност към обществения живот, а тези, които са избягвали участие в политиката (например не гласували), били наричани „идиоти“, тоест те се занимавали със своите лични интереси. С каква обществена работа са се занимавали ищците, дами и господа? Отговорът е: никаква. Следователно те са идиоти в древния смисъл на думата.
Що се отнася до „кретен“, ще ви пренеса 5-6 века назад в района на френските Алпи, където всички се обръщали към местните жители с думите „Ей, кретени!“ Много ясно защо – на местния диалект думата „кретен“ (кретиен) означава християнин. Чак по-късно сред алпийските християни били забелязани хора с умствена изостаналост поради липсата на йод в планинската вода. Но това се отнася само за района на френските Алпи! В град Уоруик, Роуд Айлънд, водата съдържа обилно количество йод. Следователно папагалът на г-жа Тейлър е имал предвид, че ищците са християни, а не хора с умствена изостаналост!“
Освен забавна, историята е и поучителна, в случай че някой ден също решите да споделите публично мнението си за премиера. За всеки случай обаче ще изпиша адреса на ГДБОП, за да се предадете лично, вместо да чакате четири месеца да ви потърсят: бул. „Цариградско шосе“№ 133А. „Аз, както виждате, като стане проблем, като съм виновен се извинявам, като не съм виновен, пак се извинявам, само и само да не се хаби обществена енергия“ – така каза министър-председателят, а няма как да не се съглася със забележката му за хабенето на обществена енергия.
Прав е разбира се, както впрочем беше прав и адвокат Марковски в заключението си, че не е негова работа да защитава интелекта на г-н Борисов, тъй като този интелект „се отразява от гласоподавателите“. А да се възрази на подобна честна констатация, в случая ще е наистина особено тъпо…
