На 1 август 1966 г. Чарлз Уитман, 25-годишен студент и бивш морски пехотинец, се качва в асансьора на Кулата в Остин, щата Тексас. От нейния последен етаж се открива гледка към целия университетски кампус. Уитман е тежко въоръжен – снабдил се е с няколко пушки, сред които 35-калиброва Ремингтън, три пистолета и карабина М-1. Настанен на върха на кулата, той открива стрелба, която продължава цели 96 минути. Преди да бъде застрелян, убива четиринайсет души и ранява десетки, в резултат на което извършва най-масовото убийство в историята на САЩ до онзи момент.
Но не толкова с това е важна тази история, колкото със загадката по какви причини този млад човек се решава на подобна постъпка. Той току-що се е оженил и очевидно бракът му се отразява добре – съпругата му се грижи за него, дори е понапълнял от щастливия семеен живот. Изглежда нормален, или поне не е показвал признаци на параноя. Негов приятел го описва по-скоро като компютър: „Той инсталираше някакви ценности в системата и след това програмираше нещата, които тя трябва да направи с тях“.
В случая това доста неясно на пръв поглед обяснение се оказва ключово за разрешаването на загадката. Даниъл Канеман, израелски психолог, който през 2002 г. ще получи Нобелова награда, тъкмо се е заел с изследването на когнитивните капани, или изкривявания, и е напът да нарече един от несъзнаваните умствени филтри, през които възприемаме и интерпретираме постъпващите от реалността сигнали, „Ефект на тексаския снайперист“. Той използва тъкмо онова обяснение на приятеля, за да опише накратко „склонността ни да правим хипотеза за нещо, когато вече сме събрали данните, така че то да пасне на предварителния модел в умовете ни“. Тоест не е възможно Уитман да е превъртял внезапно, след като дни наред се е въоръжавал до зъби – явно той е бил предварително убеден, че колегите му от кампуса представляват заплаха за него. Навързал е в ума си някое неволно настъпване, последвано от мрачен поглед или отказ за вечерно черпене с бира, и тъй като вече си е изградил хипотеза, че те са част от заговор, просто й е напаснал постъпващите в главата му „данни“.
Разбира се, казусът „Уитман“ е хипербола на тази склонност, но всъщност всеки от нас е податлив на нея. Канеман твърди, че само в един ден в нас се вливат около 20 000 сигнали от външната реалност, а ние сме „когнитивни скъперници“ в обработването на информация. Предпочитаме автоматичните мисли и интуитивните съждения, защото те ни улесняват, но от друга страна изкривяват представата ни за действителността. „Един от възможните начини за преодоляването им е да не се доверяваме безрезервно на първите мисли, които изплуват спонтанно на екрана на съзнанието ни, а да се опитаме да съберем информация от различни източници, за да бъдем по-съзнателни в оценката на случващото се.“
Тогава смахнати ли са онези, които вярват, че зад масовото избиване на животни в Югоизточна България стоят интересите на турска фирма за месо? Или пък тези, които твърдят, че чумата по добитъка е част от чудовищен сценарий на ЕС за освобождаване на територии, в които да се заселят бежанци? А може би са само страшно глупави?
Не, въобще не е така, защото обратното би означавало, че самият Хенри Форд е бил луд или пълен глупак. А можете ли да си представите, че тъкмо великият изобретател и автомобилен крал е човекът, повярвал в Световния еврейски заговор и популяризирал фалшификата „Протоколи на сионските мъдреци“?! През 1919 г. той започнал да издава вестника „Диърборн Индипендънт“ (на името на града, в който се намирала първата му фабрика), където списвал „Страницата на мистър Форд“. Повечето от публикациите му били с изразен антисемитски характер, а вестникът пуснал и брошура с „Протоколите“. Цялата поредица по-късно била събрана и публикувана от издателство „Форд“ в четири тома, озаглавени „Международното еврейство“, а когато британският „Таймс“ излязъл с разгромяваща статия, че това са отвратителни лъжи и измишльотини, индустриалецът заявил: „Единственото изявление, което бих направил за „Протоколите“, е, че те съвпадат с това, което се случва“.
Апропо, преводите на немски на „Международното еврейство“ оказват силно влияние и върху германския антисемитизъм. Самият Адолф Хитлер високо цени Хенри Форд и дори държи негов портрет в кабинета си. Освен това автомобилостроителят е единственият американец, споменат в книгата му „Моята борба“. Но в случая по-поучително е друго – изглежда, че и най-умният човек е в състояние да изгради в главата си модел, на който да напасва действителността.
Като добавим към това и специфичният български националконсерватизъм, който вирее върху чувството за малоценност и тъкмо заради това е склонен да оправдава несполуките си с широк кръг от виновници и конспиративни теории, работата става съвсем зле. „Големият заговор срещу малкия човек“ живее в главите ни, убеждението, че такъв постоянно е в ход, удобно се е разположило там. А когато властта действа хаотично и не дава информация, подозренията се захранват още по-обилно и всяват все по-неистова паника, в резултат на което зловещите сценарии се множат. Че кой ще убеди хората как никакви мигранти не прииждат, щом оня ден им обясняваха, че вдигат акциза на бездимните цигари заради загрижеността си за бюджета, а вчера подариха 58 млн. лв. на бизнесмена Кирил Домусчиев? И ще се вържат ли те на гушкащата козички „алтернатива“ Корнелия Нинова, при положение че опозиционната БСП не гъкна при прокарването на промени в Закона за приватизацията, които опростиха със задна дата следприватизационните ангажименти на крупни бизнесмени? Както удачно отбеляза „Капитал“, оттук и „незаконороденото дете на Борисов живее в Барселона, защото България е предвидена да се превърне в лагер за заселване на емигранти от цяла Европа, като първият регион, в който това ще се случи, е Странджа и затова територията там се разчиства с чума по животните.“ А междувременно „Домусчиев бърза да си опрости задълженията по приватизационния договор за Български морски флот с промяна в закон, защото знае, че германски евродепутати имат план за пресушаване на Черно море, така че да има повече територия за заселване на бежанци“…
Като стана дума за незаконороденото дете на премиера в Барселона, няма как да не припомним, че и самият той набързо провидя някакъв „заговор“. „Ако ми намерят къща в Барселона – да я вземат“, гласеше лаконичният коментар на Борисов от началото на 2016 г., но сега вече заговори и за специална акция „Пречупване“. За разлика от преди 2 години и половина, когато сайтът „Биволъ“ пусна част от запис на разговор между „двете каки“ (съдиите Румяна Ченалова и Владимира Янева) и столичния адвокат Момчил Мондешки, в момента премиерът изглежда сериозно уплашен. И то до степен да навърже в ума си цели три центъра на заплаха, разяснени ни от депутата Тома Биков, което да го направи много по-нелеп от любителите на конспиративните теории с бежанците!
Накратко: срещу властта се работи по сценарий за „пречупване“, като в основата му са все „старите ченгета”. Единият двигател е Цветан Василев, който финансира сайтове, за да публикуват новини „за къщи в Барселона“, другият се е разположил на „Позитано“ 20, а третият се върти около президента Румен Радев. И всичко това е с цел да се съсипе управлението с дезинформации и чрез подкокоросване на населението да се бунтува, на което премиерът очевидно възнамерява да отговори с ответна стрелба…
Метафорично, де, както направи и в началото на март, когато се закани „на тези гадове да ги разнищя докрай“. Тогава човекът, без чиято благословия, или най-малкото знание, сделката за ЧЕЗ с прословутата Гинка не би била възможна, пак се изкара жертва на някакви имагинерни тъмни сили. Много по-преди, през 2016 г., определи и казуса с доставката на газ за частната компания „Овергаз“ като заговор срещу правителството, който е можело да доведе до срив на цялата енергийна мрежа в страната и масови протести срещу кабинета. А през юни 2013 г. дори оповести в Народното събрание сценарий да бъде… задържан и убит в ареста!
Отново сценарий стоеше и зад февруарските протести от 2013 г., когато подаде оставка след управление, приключило с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1.5 млрд. лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес. Управление, което доведе до масови фалити, защото държавата се оказа извънредно лош платец, та се наложи следващото правителство да връща ДДС в размер на около 400 млн. лв. – пари, които бяха задържани за „по-доброто изпълнение на приходната част на бюджета“ (разбирай, за целите на бодрата стъкмистика). И още: управление, което се изчерпваше с политиката на „малката пица“, т.е. на пълни рестрикции и ограничаване на доходите на най-бедните, и което при разходването на допълнителен финансов ресурс от около 17 млрд. лв., включително от заеми и европейските фондове, въвлече България в структурна и икономическа криза.
Е, възможно е във всички изброени случаи и Борисов да е вярвал искрено в конспирация, което не го прави нито луд, нито глупав. Прави го обаче изключително опасен и неслучайно Канеман кръщава онази склонност да си нагласяваме и преиначаваме фактите според предварителния модел в умовете ни тъкмо на тексаския снайперист. Затова и хората, които бълнуват за бежанците, са по-скоро смешни, дори донякъде трогателни в заблудите си, докато от овластения, но изпускащ контрола над управлението, могат да се очакват всевъзможни бели. В паниката си, която не е в състояние да овладее, като нищо му се привиждат тъмни сили, стари ченгета, илюминати и прочие гадини – все работи, които провокират извършването и на откровени налудности. Особено когато човек е гузен и има какво да крие, но е хванат на тясно…
А как беше казано? Не ли, че един от възможните начини за преодоляването на когнитивните изкривявания е да се опитаме да съберем информация, за да бъдем по-съзнателни в оценката на случващото се? И в двата казуса това важи с пълна сила, доколкото в този с чумата хората нарочно не бяха информирани, към тях даже се отнесоха абсолютно пренебрежително, а във втория, с къщата за 2.9 млн. евро в Барселона, недоверието се подклажда от пълно мълчание. И не просто мълчание, а бягане от отговори по изнесената фактология, част от която документално отговаря на истината.
В такъв случай не е справедливо се подиграваме на прегърналите теорията, че чумата е пусната умишлено, а да приемаме на сериозно цял премиер, който приказва за сценарии, вместо да даде обяснения по напълно легитимни въпроси за офшорки, свързани лица от близкия му кръг и прочие съмнителности. Информация, информация и пак информация – това е единственият начин да се спре безумието, в чийто разгул пребиваваме вече дни наред. Разгул, който предизвиква абсолютна погнуса, примесена с абсолютна безнадеждност, та човек направо да побеснее и набързо да си напазарува 35-калиброва Ремингтън, три пистолета и карабина М-1…
Не, не говоря сериозно, но все пак, все пак… Дори започнаха да ме спохождат мисли, че срещу всички нас е в ход същински заговор с цел най-сетне вкупом да обезлюдим България. При това панически, още по-важното – доброволно. Истинските жертви на акция „Пречупване“, която не е дело нито на евреите, нито на масоните, извънземните, ЕС и сионските мъдреци, а на най-обикновено наши наглеци. Защото има нещо далеч по-лошо от зловещите конспирации и по-неприятно от бруталните сценарии – самата реалност, тук и сега.
