Стив Ханке специално за Редута.бг
Стив Х. Ханке е професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ и е основател и съдиректор на Института за приложна икономика „Джонс Хопкинс“, „Глобално здраве“ и „Изследване на бизнес предприемачество“. Той е бил съветник на президента Петър Стоянов от 1997 до 2002 г.
Политиците и бюрократите никога не допускат една сериозна криза да стане зян. Във всяка криза те пърхат като малки пчели, заети с разширяването на обхвата и мащаба на сграбчващата държавна хватка. Както отбелязва нобелистът Фридрих фон Хайек: „Извънредните положения винаги са претекст за нарушаване на гаранциите за личната свобода.” Проблемът е, че след като се предоставят извънредни правомощия, те рядко се отменят. Така държавната хватка на политиците и бюрократите ще се окаже най-големият и дългосрочен проблем, пред който сме изправени.
Нека илюстрираме как действа сграбчващата държавна хватка по време на криза, като внимателно се вгледаме в Съединените американски щати. В САЩ установяваме, че по време на т.нар. национални извънредни ситуации и кризи, върховенството на закона става много разтегливо понятие.
По време на Голямата депресия – т.нар. национална извънредна ситуация – сграбчващата хватка на Конгреса става безгранична. И Конгресът го използва, като през юни 1933 г. чрез обща резолюция отменя „златната клауза”. Преди това „златната клауза” беше включена в повечето частни и обществени договори за облигации, за да се гарантира на притежателите на облигации, че ще получат лихви и основни плащания в долари, които имат същото златно покритие, каквото са имали при издаването на облигациите.
Добре, но след април 1933 г. правителството на САЩ манипулативно вдига цената на златото, докато президентът Рузвелт през януари 1934 г., използвайки Закона за златния резерв преразгледа златното покритие на долара. Така за една нощ доларът олекна с 41 процента. Това води до огромни загуби на притежателите на облигационни златни акции. Накратко, притежателите на облигации бяха заковани към новия олекнал долар, вместо към първоначалния „скъп” долар, посочен в базовите им споразумения.
Притежателите на облигации, разбира се, заведоха дела срещу тази кражба. Но Върховният съд през 1935 г. постанови, че отмяната на „златната клауза” за частните облигации е съобразена с Конституцията. Решението на съда се основава на грешния аргумент, че договорите, съдържащи „златните каузи” са в противоречие с правомощията на Конгреса да печата пари и регулира стойността им.
Изводът е ясен: върховенството на закона, специално по време на т.нар. национална извънредна ситуация или криза, е много, много разтегливо понятие – дори в добрите стари Съединени американски щати.
Пренасяйки се от САЩ към България, картината след кризата, за съжаление, ще се развие по сходен начин. Присъствието на държавата и политизирането на живота ще бъдат по-големи отколкото преди коронавируса да надигне грозната си глава. България ще изглежда като в „добрите” стари комунистически времена, когато всички въпроси бяха политически, всички проблеми бяха политически, цялата ценностна система беше политическа и всички решения бяха политически. При това ново положение нивото на корупцията и кражбите ще скочат нагоре. Спомнете си за грабливите ръце и тяхната хватка.
За да усетите каква диета ще ви бъде сервирана, просто помислете за един от първите ходове в България след атаката на коронавируса – неочакваното ви влизане в чакалнята на Еврозоната. Този напън, без подобаващ дебат или обществено одобрение, е типична маневра в кризи. Всъщност премиерът Борисов действаше под прикритието на своите реални или въображаеми „извънредни правомощия”.
Но в този случай нещата може да не са толкова лесни. Условието България да влезе в чакалнята на Еврозоната е Първа инвестиционна банка да набере капитал, който да отговаря на стандартите на Европейската централна банка. При настоящите пазарни условия това ще бъде почти невъзможно. Така България няма да бъде допусната да влезе в чакалнята. От една страна, това би било много смущаващо за премиера Борисов, тъй като би разкрило грешните сметки от страна на правителството. От друга страна, би било чудесно за българите, които си обичат валутния борд и лева.
Независимо колко отчаяно премиерът Борисов иска да влезе в „чакалнята”, това може и да не е краят на историята. Всъщност премиерът Борисов може да използва сграбчващата ръка на правителството, за да нахлуе в българската хазна и да прехвърли средствата на данъкоплатците в Първа инвестиционна банка. Това, разбира се, трябва да се направи под прикритието на нощта, което предполага възможност за нов първокласен скандал. Но кой знае?
