Хайде да си кажем направо какво няма в българската политика – мъже няма. С акцент върху „мъже“. Затова ще ви разкажа за няколко мъже от Испания.
Кралят на Испания Хуан Карлос е отгледан от Франко. Детронираното кралско семейство било в немилост в чужбина, когато диктаторът Франко им праща послание: „Вие няма да възстановите монархията, но аз мога да я установя. Пратете ми сина си да го възпитам и след смъртта ми той ще е крал на Испания.” Така десетинагодишният Хуан пристига при Франко, който решава къде ще учи момчето и как ще се подготвя за трона.
В края на 1975-та генерал Франко е мъртъв, а Хуан Карлос е на трона. И започва оня период, който на нас ни изглежда лек и привлекателен, защото често го даваме като пример за подражание и го наричаме испански модел. Но за испанците същият период съвсем не е лек, то си е преход от диктатура към конституционна и демократична монархия. Да си припомним отново, че по онова време комунистическата партия е в нелегалност и всичко, свързано с нея, е дълбока и тъмна загадка. Не е ясно, например, в случай на конфликт колко души е в състояние да изведе на улицата комунистическият лидер Сантяго Карильо. Но пък всички са общо взето наясно, че ако се стигне до излизане на улицата, много офицери ще скочат срещу комунистите и много кръв ще се пролее.
Още преди да седне на трона Хуан Карлос е бил убеден, че преходът към демокрация е невъзможен без легализирането на комунистическата партия. Но, за да се случи това, нужно е и комунистите, и франкистите да проявят мъдрост и търпение, тоест да стоят мирни. Хуан Карлос е знаел, че за да предприеме легализиране на комунистическата партия, трябва да има първо думата на комунистическия лидер Сантяго Карильо, че ще държи в мир, спокойствие и тишина редиците. Хуан Карлос е предпочел в този момент да гледа на Сантяго Карильо не като на комунистически лидер, а като на мъж, като на испанец. За разговора между двамата мъже е бил нужен посредник. Малко известно и много любопитно е, че посредник на тази косвена уговорка между Хуан Карлос и Сантяго Карильо е станал …. Николае Чаушеску. Хуан Карлос праща свой човек при Чаушеску, който пък праща свой човек при Сантяго Карильо и така, с пътуване през Румъния, думата на комунистите, че ще кротуват, е дадена.
Дали кралят е вярвал, че Карильо ще удържи думата си? Вярвал е толкова много, че по-късно си позволява да се шегува: “Вие, дон Карильо, трябва да прекръстите партията си на Испанска кралска комунистическа партия.” Въпреки традицията на испанските крале да говорят с поданиците си на “ти”, Хуан Карлос общува с Карильо на “Вие”. И така изразява уважението си към един мъж, един испанец и едва след това комунист.
Но опасността от нарушаването на мира идвала не само откъм комунистите, а и откъм офицерите. Затова по същото време друг мъж, испанец и едва след това премиер – Адолфо Суарес, прави среща след среща с офицерите, за да ги убеждава да бъдат първо мъже, испанци и едва след това франкисти, антикомунисти или каквито предпочитат -исти. Така става възможно едно от най-взривоопасните събития на испанския преход – легализирането на комунистическата партия, да премине тихо и кротко. На изборите комунистите печелят едва 9 процента и става ясно, че чудовището не е чак толкова голямо. По този повод Хуан Карлос казва: “Във всеки случай испанците дължат голяма благодарност на дон Сантяго.”
Какво щеше да стане, ако не бяха се намерили тези няколко мъже, испанци и едва след това крал, премиер и комунистически лидер, които да пренесат през испанския преход тротила на омразата? Ами щеше да има силно консолидиране и на левицата, и на десницата, плюс всичко останало за подобна конфронтация и за испанския темперамент. В най-добрия случай – щеше да се забави демократичният процес, в най-лошия – може би пак гражданска война.
Ей такива неща си мисля, докато гледам как един мандат бе подхвърлян и сега се мотае насам-натам, как имаме двама президенти, а всъщност нито един. И като си помисля, че по испанската формула ни трябват неколцина. При това – мъже.
