Заради един тарикат от Андалусия преди години беше проплакала цяла Испания. Той се беше изхитрил да заблуди органите, контролиращи евросубсидиите по спътникови снимки, с картонен макет на цяла маслинова горичка, който изглеждал съвсем достоверно от Космоса. Подобни случаи, също с маслинови масиви, бяха регистрирани и в шампионката по евроизмами Италия и тъкмо заради тази изобретателност на жителите в южния край на Европа се роди терминът „Маслиновият пояс“. Измисли го британският лорд Денис Хийли, който се опита да разграничи „наглите средиземноморци“ от стриктните северноевропейци. Тогава Хийли даде и пример с онзи гръцки овчар, цитиран в одиторския доклад на Европейския съд за 2005 г.: още през 2002 г. човекът регистрирал стадо от 470 овце и до 2004 г. надлежно получавал субсидии точно за толкова глави добитък. Междувременно измрели над двеста животни, но по време на одиторските проверки той просто взимал назаем овце от съседа си отвъд баира…
На този фон родният „стопанин“ Петър Пищалов не изглежда да е нещо уникално, доколкото също е намерил тарикатски начин как да прибере субсидия. В неговия случай това е станало под формата на отглеждане на каракачански коне – планинска порода, която не се нуждае от особени грижи. В научните статии по въпроса пише, че конете сами сменят височината на пасищата според сезонните промени през годината, а основната им храна е пасищната трева. Стопанинът единствено трябва да ги подхранва „чрез ежемесечно осигуряване на готварска сол, която се поставя директно върху тревата или по-големи камъни“. Животните не са взискателни, а когато отгоре на всичко си взел и субсидия да ги гледаш, най-големият разход е за охрана, която чат-пат да им хвърля по едно око. И, разбира се, през зимата да им осигуриш сено на контролирано пасище. Иначе казано, изискват се минимални усилия, така че хем конете да се чувстват добре, хем със спокойна съвест да си прибереш парите.
Пищалов обаче е изпълнил само втората част от заданието, получавайки субсидия два пъти. Първият е през 2013 г. по стара мярка по Програмата за развитие на селските райони, когато е взел по 200 евро на „парче“ от табун с 11 животни. Две години по-късно той е одобрен и по новата мярка към същата програма, като вече кандидатства с 55 коне срещу 143 евро за всеки. Срокът за изпълнение е пет години, но още през 2016 г. при проверка от Фонд „Земеделие“ са открити „дребни нарушения“ – разминаване на представените коне от декларираните. Тогава е глобен с 1000 евро, защото животните са с четири по-малко, само че не е вкаран в графа „Рискови стопани“. Обстоятелство, което му позволява и през миналата година да кандидатства за субсидия, след като вече е взел за конете около 35 000 лв. Отделно той е взимал и други суми от фонда за модернизация на стопанството си, част от тях за поддържане на пасища. По проверка на „Медиапул“ излиза, че е получавал по 200 000 лв. годишно, а самият Пищалов се хвали във Фейсбук с чист нов трактор.
Идеята да остави конете на самотек вероятно е осенила стопанина със звучната фамилия отдавна, но за беда към края на март пада сняг и животните се озовават в капан. За което нямаше и да разберем, ако по случайност туристи в Осоговската планина не се бяха натъкнали на потресаваща гледка: десетки коне умират от студ и глад, в страшни мъки. Агонизиращите същества, пуснати да се скитат из чукарите под връх Руен, са кожа и кости, едвам кретащи сред окървавените трупове на свои събратя. До бедстващото стадо с големи усилия успяват да се изкачат с високопроходима техника полицаи, ветеринари и доброволци, за да им занесат сено, слава, чували с овес и хранителни смески. Сред мъгла и метър и половина сняг спасителните екипи преброяват 26 живи коня, повечето от които в много тежко състояние. А по думите на собственика им Пищалов, който дори не се яви на разпит в полицията в Кюстендил, където беше призован, преди три месеца те били около 70. „Три месеца“ ще рекат дните от преди Нова година насам, т.е. цели 90 денонощия, в които този, хъм, човек е нямал ни най-малка представа какво се случва с животните.
Прокуратурата, както съобщиха, проверявала ЕВЕНТУАЛНА злоупотреба с евросредства, но това е най-малкият проблем. За подобна безотговорност, съпроводена с такава жестокост, наказанието е от 1 до 3 години лишаване от свобода и глоба от 2 до 5 хил. лева. Като продължи да настоява, че е изгубил стадото и ужким го бил търсил, Пищалов най-много да бъде глобен, а т.нар. проверяващи органи да си измият ръцете за липсата на контрол с тежките метеорологични условия. Ако пък се окаже, че „стопанинът“ разполага със солиден гръб, като нищо полудивата природа на тези коне ще послужи като смекчаващо вината обстоятелство. По същата логика, написа една приятелка във Фейсбук, така явно може да се вземе субсидия и за „отглеждането“ на 100 000 таралежа в Странджа. А още по-добре – за планински кози, които могат да живеят и на 2500 метра надморска височина, така че я ги стигнал турист, я не.
Особено гадното е, че през цялото време повечето медии съобщават за „инцидент“, когато става дума за умишлена безстопанственост. И не просто умишлена, а безмилостна, без капка жал към живи същества, за чието оцеляване носиш отговорност. Или по-точно не носиш такава, защото множеството служби и службички, които би трябвало да упражняват контрол, са нищо повече от картонен макет. Те надали и на сателитна снимка ще изглеждат истински, най-много от Космоса спътникът да зърне едно лутащо се полудиво племе. Отчайващо непоправимо, упорито в смразяващата си тъпота да живее на принципа „Ако мине номерът – мине“. Едно наистина полудиво и всъщност полуживо племе.
