Първо теорията: постистина, която Оксфордският речник обяви за дума на 2016 г., е „термин за обозначаване на обстоятелства, при които обективните факти имат по-малко значение при оформянето на общественото мнение, отколкото емоциите и личните възгледи.“ А ето ви постистината и на практика:
На 28 февруари полски медии съобщават, че бившият ни посланик в САЩ Елена Поптодорова е задържана на летището във Варшава за кражба на козметика за около 400 долара от безмитен магазин. Информацията идва от местното радио RMF, но моменталически е цитирана от руската РИА Новости. Още десетки руски сайтове почти веднага я препечатват, при това с коментар, че Поптодорова е един от водещите ни дипломати, които са вкарали България в НАТО и Европейския съюз.
„Уточнението“ е важно, защото съдържа внушение. Същото внушение обаче бива използвано и от защитниците на Поптодорова, за да представят случката като руска хибридна атака. „Разбрах, че 90 руски медии са отразили новината, подтекстът е колко лоши хора са тези (вкаралите страната в ЕС и НАТО – б.а.)“, казва Ивайло Калфин.
Както си му е обичаят, още преди да се разбере за какво става дума, българският „Фейсбук“ вече ври и кипи, а над враждуващите лагери хвърчи перушина. В схватката се припомнят и факти, които нямат нищо общо с конкретната случка – от този, че Поптодорова е била „преводачката на Тодор Живков“, до онзи, че е „лобирала за шистовия газ“. Набляга се предимно на упражненията по остроумие, но е дадена и категорична присъда – тя е крадла, в по-мекия вариант на присъдата – клептоманка.
Пред БТА самата Поптодорова реагира с обяснение, което иде да събуди по-скоро съчувствие. „Пътувах по спешност за България във връзка със сериозен проблем на майка ми, която е на 90 години. За да убия времето на летището, влязох в зоната на безмитния магазин и разглеждах някаква козметика. В този момент получих обаждане от България и потърсих по-тихо място, за да проведа разговора. С цялото ми внимание в разговора съм напуснала безмитната зона с продукта, който разглеждах. Появиха се двама служители, които ме отделиха за разговор. Обясних, че съм допуснала неволна грешка, извиних се и заплатих полагаемата се глоба. Така случаят приключи.“
Развълнувани от тази лична драма, по-чувствителните дават заден, а някои чак се извиняват за прибързаната си реакция. Най-върлите антипоптодоровисти обаче не бързат да развеят бяло знаме дори пред затрогващия финал на изявлението: „Недоумявам, че такъв нелеп инцидент, за който, разбира се, нося вина и безкрайно съжалявам, привлече толкова внимание и тежки интерпретации.“ С две думи, тежките интрепретации не само продължават, ами се стига и до призиви Поптодорова да се извини на… българския народ!
Речем ли да изтръскаме всичко това от „емоциите и личните възгледи“, фактите са ясни – дипломатката е излязла от магазина с козметика, за която не е платила, била е задържана и глобена. Ето я истината, след която започва постистината под формата на интрепретации на въпросните факти. По тази причина не бива да се прибързва в оценките и присъдите, още повече че в случая не знаехме подробностите, които ден по-късно бяха дадени от полската полиция. А те съвършено промениха картината, и то в двоен ущърб на главното действащо лице:
„Полската полиция записа кражба, извършена от гражданка на България в района на летището на Варшава. Случката е станала на 24 февруари. В един от безмитните магазини е открадната козметика на стойност 1600 злоти (близо 380 евро). След установяване на идентичността на заподозряната тя е заловена на 27 февруари около 4 часа следобед в района на летището. Жената се призна за виновна,
върна откраднатите неща и доброволно прие наказанието. След приключване на процедурите тя е освободена.“
Това пише говорителят на варшавската полиция Томаш Олешчук, от което излиза, че бившата ни посланичка в САЩ е разнасяла три дни козметиката, която е взела от безмитен магазин. Така версията й, че неволно е излязла заради телефонен разговор с майка си, отива на кино. По-лошото, оказва се, че Поптодорова се опитва да ни заблуди, а „нелепият инцидент“ съвсем не е нелеп, нито инцидент, защото като дългогодишен и високопоставен български дипломат вкарва държавата в изключително неприятна ситуация. В същата набутва и Американския еврейски комитет, чийто служител е в момента, тъй като от септември миналата година е директор на новия централноевропейски офис на организацията и отговаря за седем страни – Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Тук не става дума единствено за накърнена лична репутация, понеже отгоре на всичко, по собствените й признания, е била канена и за служебен премиер…
Вярно, злорадството на руската пропагандна машина е отвратително, но е абсурдно и такъв човек да бъде защитаван заради евроатлантическите му позиции, на които всъщност вреди. Доколко те изобщо са искрени, е друг въпрос, макар че изявената в случая склонност да се послъгва хвърля достатъчно светлина и по него. Дори няма нужда от засукани термини, които да влизат в Оксфордския речник, когато човечеството отдавна е измислило съвсем ясни, прости думи. Например лъжа, а също и срам.
