Данни от експресен ТЕЛЕФОНЕН сондаж на “Галъп”, агенцията на социологическите братя Галеви, показвали, че 88% от българите одобряват факта, че правителството не изгони руски шпиони заради случая “Скрипал”. 88%! Значи само аз, Огнян Минчев, Даниел Смилов, Генчо Дайнов, един друг и още двама сме на противното мнение. И жените ни, но не всичките…А 81% не виждали реални доказателства за вината на Русия. Само 6% от българите смятали, че има доказателства. 52% смятали, че Западът е виновен за създалото се напрежение, докато 18% сочат Русия. 54% виждат в случаят „Скрипал“ провокация срещу Русия, а 30% обратно.
Това са същите българи, 67% от които миналата седмица оцениха думите на руския патриарх Кирил като неприемливи и унизителни за България. Само 25%, явно русофили-чугуни, ги приеха за справедливи. Алфа Рисърч отчете по този повод, че за пръв път след Украинската криза позитивното отношение към Русия спадна от 66% на 56%.
И сега работата изведнъж се изметнала като чамова дъска.
Изметнала се е, ама друг път. Измятат я социологическите разбойници Сънчо Стойчев и Андрей Лайчев, накратко Кънчовците.
Да ви кажа първо две думи за достоверността на телефония сондаж като социологическа методика. Ами достоверността му е повече от съмнителна. Седите си дома, гледате любимия сериал. И тъкмо Стефани за пореден път ще се жени за Ерик (извинявам се, ако не съм актуален!) и ви звъни някакъв досадник да ви пита какво мислите за случая „Скрипал“. Или готвите, запръжката всеки момент ще прегори , а оня настоява по жицата да му кажете дали смятате, че има доказателства за вината на Русия, или смятате точно обратното, или пък не можете да прецените… И вие казвате първото, което ви идва на ум, за да се разкара. А ако се интересувате дали телефонните сондажи са представителни, ще ви кажа. Да, представителни са. За мнението на анкетьорите, но не и за мнението на българите. Поради многобройните откази на респонденти да отговарят на въпросите, анкетьорът често сам попълва карти. Какво да прави, когато попадне на некой копук пенсионер, който му отговаря като Бойко Борисов на журналистически въпрос: „Да, бе, точно пък на теб ще ти кажа…“ И анкетьорът, който е предварително инструктиран, отбелязва: Категорично против да се гонят руснаци…
После и авторите на анкетата понаместват това-онова и се получава една картинка, която е желана от поръчителя, но не отговаря на действителността.
Та казвам, телефонният сондаж не е представителен. Той може да даде само ориентировъчни сведения и то за динамиката на процес, който внимателно се наблюдава с други по-надеждни средства и методики. Това социолозите добре го знаят. Но обикновените хора не го знаят, малко са тези, които различават сондаж от представително изследване. Просто чуват някакви числа и си казват: А социолозите казаха, че 88% от българите… А те са просто 88% от изследваните, което може да е на светлинни години от настроенията на българите.
Затова телефонният сондаж е идеалното средство за манипулация. Социолозите си връзват гащите, защото в професионалната общност се знае, че грешките са възможни, дори неизбежни. Обаче сред широката общественост сондажът изиграва ролята на представително за цялата нация изследване.
И така социологията се впряга в услуга на пропагандата и престава да е наука. Демоскопията, но кой ти прави тая разлика…
Да се фалшифицира мнението на хората на практика означава да се променя действителността. Много пъти съм споменавал за теоремата на Томас, Уйлям Томас, основател на прочутата Чикагска школа. Тази теорема гласи: “Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални в своите последици”. И именно затова законодателят е забранил социологическите изследвания непосредствено преди изборите.
Прав е Огнян Минчев: „В момента у нас е в ход масирана обработка на общественото мнение с цел промяна на геополитическата ориентация на страната… Българските граждани под 40 години не помнят какво значи да те управляват от Москва. Моето поколение обаче помни. И не бива да мълчи.“
Нашето поколение помни и не иска!
