„Горките граждани на Йовреке, те дори не подозират, че сегашното правителство бе свалено преди пет години, и го смятат за истинско правителство!“
В „Как извършихме преврат“ Азис Несин разказва за измислената държава Йовреке, в която няколко заговорници решават да завземат властта. Тъй като е лято и всички от кабинета са на почивка, превземането на основните институции става за не повече от час. За беда обаче, тъкмо когато операцията приключва, руква проливен дъжд. Токът и телефоните спират и… метежниците няма как да разтръбят, че са свалили правителството. „Бяхме извършили преврат и властта се намираше в ръцете ни. Но за съжаление на никого не съобщихме, че сме извършили преврат и че сме завзели властта. А един преврат, за който никой нищо не знае и не се съобщи на народа, не струва пет пари.“
Но живият живот, както се казва, е в състояние да предложи далеч по-абсурдни сюжети от онези, които би родило въображението на един сатирик. Например в България, която си е съвсем истинска държава, всички ние сме наясно, че се готвят преврати. И не просто сме наясно, ами знаем и подробностите кой и как ще ги извърши, понеже самите институции ни държат в течение на заговорите:
Преврат №1. Още в началото на април премиерът лично ни осведоми, че опозицията налага „пълзяща диктатура“, като вече в края на април заговори и за военен преврат. На среща с актива на партията Борисов напълно сериозно попита: „Когато върховният главнокомандващ (президентът – б.р.) призове генералитета да не стои безропотно, когато призоваваш армията, това не е ли диктатура?“, след което сам си отговори: „Имаме сега на много места военни преврати“. С две думи, вече пет месеца знаем, че Румен Радев и генералитетът възнамеряват да свалят правителството; не сме в течение единствено коя точно дата са избрали.
Преврат №2. Виж, за този метеж поне ни беше съобщено, че ще се случи на 12 септември, но бдителният гражданин Йордан Бонев, син на прословутия Венци Чикагото, храбро го осуети с подаден сигнал до избрани, хм, медии и прокуратурата. Което е жалко, разбира се, защото тъкмо научихме как баща му и бившият кмет на „Младост“ Десислава Иванчева ще ескалират протестите срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор с 400 000 лв. от Цветан Василев и Иво Прокопиев, и „тайните чатове“ между двамата основни изпълнители се оказаха фалшиви.
Преврат №3. Що се отнася до пуча с цел геополитическа преориентация на страната, тук трябва да се признае, че работата бе опечена документално. В петък прокуратурата даже разгласи доказателства по т.нар. шпионски скандал в полза на Русия, сред които е официален договор за предоставяне на услуги, подписан в Москва на 9 декември 2013 г. между Федералното държавно научно бюджетно учреждение Руски институт за стратегически изследвания и ЕООД на русофила Николай Малинов. Използвайки прикритието си, впоследствие Малинов изготвил и докладна записка, озаглавена „Необходимата геополитическа преориентация на България, или това, което наричаме „Проектът България“, като за повече удобство на нашата общественост я написал не на руски, а на български език.
Преврат №4. Вярно, премиерът Борисов скромно го нарече „саботаж“, но нека не се заблуждаваме. Щом е саботаж да заглушаваш свободните гласове и да дърпаш шалтера на националното радио за пет часа, то значи следващата стъпка ще е направо да закриеш БНР. По-важното обаче е, че пак според Борисов, действията са насочени срещу правителството, което пък означава, че „тези гадове“, както ги нарече покрай нашумялата купувачка на ЧЕЗ Гинка от Пазарджик, са се внедрили в самата власт. Понеже никой извън нея не би имал ресурса да нарежда какво да се върши в БНТ и БНР, излиза дори, че диктатурата си е напълно изпълзяла, при това не от средите на опозицията…
Впрочем Борисов силно люби конспирациите, по едно време заговори и за специална акция „Пречупване“. „Някой умишлено иска да сваля правителството“, обяви и по повод кибератаката срещу НАП, като че някой може да го иска без умисъл, още повече – умишлено да сваля правителството, без да го иска. Но специално в ситуацията с БНР, да повторя, не е възможно някакви заговорници извън властта да направят нещо повече от колегите си в Йовреке. А тъкмо затова и тукашните преврати, ако ще и да са с ясни дати, имена и документи, изглеждат почти толкова комично, колкото и позите на премиера, че е жертва на вражеско съзаклятие.
Голямата ирония в случая обаче е ужасно печална, защото истината за сегашното състояние на държавата може да се опише така:
„Демокрацията е състояние на едно напреднало обществено развитие, към което пътят у нас днес е задръстен от много псевдодемократи и посредствени кариеристи. Нароиха се безброй спекуланти с демокрацията, а състоянието на институциите е плачевно, тъй като външната форма служи само за прикритие на отдавна отречени олигархически порядки. Досегашната партийна политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Последният изход от това състояние е днешната гавра на партийните хора с народ и държава. Това състояние не позволява да се създаде една стабилна и творческа власт!“
Е, писали са го превратаджиите от… 1934 г., но звучи актуално, нали? Само дето условията „да не търпим повече такова положение“ пак са налице, но не се намират и трима да катурнат Борисов, даже без да искат. Като изключим опозиционните манифести на единствения овластен в лицето на президента Радев, действията по свалянето на властта се изчерпват с вяли декларации под формата на статуси във Фейсбук, та се налага Недялко и Звездомира да напрягат целия си умствен капацитет, за да ги измислят. И понеже от него няма как да се гребе с пълни шепи, рамо дават институциите, превърнали се в прикритие на отдавна отречени олигархически порядки – до степен, че всичко вече е на показ.
В същото време обаче не е като да не е извършен преврат, дори напротив, защото превръщането на демокрацията в псевдодемокрация открай време е факт, нищо че партиите не са забранени, както е станало през 34-та. А и няма защо да ги забраняват, нито има причина да се разпуска парламентът, за да може законодателството да се упражнява от Министерския съвет, който да ги представя на царя за утвърждаване. То и сега си е така, а още преди да му хрумне да обикаля владенията си с джипката, Негово Величество нареди такова орязване на държавната субсидия, че догодина всички партии ще станат притежание на най-много трима души. Все пак няма как, налага се, че иначе автократът не би разполагал с дежурните гадове. И разбира се, да са живи и здрави Цветан Василев и Иво Прокопиев, Десислава Иванчева и Николай Малинов, понеже без тях самодържецът направо ще осиротее. „Грижи се за враговете си, за да имаш с кого да си измиеш ръцете“, простичко съветвал Макиавели, без и той да предполага всъщност, че някога и някъде измиването на ръцете ще се превърне в една доста мръсна работа…
Та така стоят нещата с нашия преврат (или „пълзяща диктатура“), а по всичко изглежда, че на хората вече не им прави впечатление. Ако един ден обаче решим и ние да извършим преврат, предлагам да заимстваме опита на… Дахомей.
Накратко: през 1965 г. легендарният полски публицист Ришард Капушчински попаднал в африканската държава, днешна Република Бенин, в момент, когато между президента Суру Миган Апити и премиера Жустен Ахомадегбе прехвърчали мълнии. Спорът им бил за това кой трябва да назначава главата на Върховния съд. Месеци наред никой от двамата не отстъпвал, а резултатът от конфликта бил, че държавата изобщо не функционирала. В същото време населението не реагирало по никакъв начин, макар че едва свързвало двата края.
Чак след години Капушчински отново попаднал в Бенин, където ситуацията се оказала драстично променена, при това без кървава революция или военен преврат. Напротив, хората разказали, че решили мирно и тихо да променят живота си, като по границите с Того, Нигерия и Буркина Фасо просто сложили катинари. После те, останали насаме със себе си, седнали да умуват в какво се състои народопсихологическата им драма. Например по какви причини мълчат. Или защо негодуват неадекватно. Къде е собствената им вина, след като Апити и Ахомадегбе се появяват уж в различни, но на практика еднакви образи. И т.н., и т.н., докато най-сетне явно се разбрали помежду си.
Не знам дали историята не е преувеличена, но звучи добре. Остава само да сложим катинарите и да обявим своеобразна карантина, с което да привлечем международното внимание. И най-важното: поне да довършим абсурда, да му поставим връх, защото в противен случай той просто се губи, става ежедневие, с което се свиква. Дотам, че току-виж Борисов се самосвалил отново, за да ни подкара четвърти път, така че не е зле и да побързаме…
