Това май не го бяхме предвидили. Когато се прави рекламен клип, всичко се премисля. Как например трябва да изглежда небето в реклама за България? Слънчево, разбира се. Слънцето и розата са в такава неизтощима рекламна конкуренция, че в официалното ни лого решението се намери в една загадъчна цапаница, в която розата прилича на слънце или слънцето прилича на роза.
И докато ние тук творим картинки с „небето като от коприна“, от вестник „Гардиън“ зацапаха небесния ни пейзаж със заглавие: „Облаци от корупция са надвиснали над България, докато поема председателството на ЕС“. Следва статия, от която става ясно, че корупционната облачност над България не е променлива, не е разкъсана, ами си е устойчиво купеста и пересто-слоеста. „Ще засвири музика, фойерверки ще гърмят и в полунощ на 1 януари България, най-бедната и най-корумпираната страна ще поеме председателския жезъл на ЕС“, пише авторитетният вестник „Гардиън“. И Дунавското свиреше, и фойерверките трещяха, и президентът говори за бедните, и жезъла поехме. Пет минути по-късно някой написа в социалната мрежа „Егати Европейския съюз, на който ние сме му председател“. Единомислие с „Гардиън“.
Германската телевизия ZDF е с една думичка по-благосклонна (иронична?) към нас: „България: бедна, но секси – и корумпирана“. След толкова скромни моми в рекламите с пафти и със сукмани до цървулките – секси? Явно и германците повече вярват на реалността, отколкото на фотографии и клипчета. А реалността репортажът описва като подобрена, „но в лекарския кабинет, в училище или в рамките на трудовия живот, примерно при раздаването на големи държавни поръчки: навсякъде трябва да вадиш портфейла и да даваш подкуп. В тази балканска страна нещата не стават другояче.” Така е – не стават.
И ако корупцията е сравнена с надвиснали облаци, то свободата на словото е с рейтинга на пълно слънчево затъмнение. Вестник „Франкфуртер Нойе Пресе” пише: „Репортери без граници поставят България на 109-о място в класацията за медийна свобода – най-зле от всички държави в ЕС. Половината африкански държави са по-добре. Олигарси като Делян Пеевски, решават какво се отпечатва и какво – не. Могъщият кукловод е собственик на „Нова българска медийна група”, която представлява 80% от пресата в страната.” Това е много мека оценка, за да не кажа наивна. Тя предполага, че в България човек може да контролира само медии, които са негова собственост, изобщо не включва изобретателността, с която се овладява обществената телевизия, да речем. А и защо един германец трябва да се вълнува, че обществената телевизия се превзема от същия олигарх със симпатяги назначенци, след като българите, които я издържат с данъците си, не се вълнуват.
Не, не са неосведомени германските журналисти. Барбара Йортел, автор на репортаж за свободата на словото в България в „Тагесцайтунг“ пише: „ правителството е в състояние да упражнява натиск над медиите и посредством разпределението на средствата, отпускани от ЕС за популяризирането и разясняването на определени европейски програми.“ Става дума за над 36 милиона евро за разяснителни кампании, отпуснати за пет години.
В свой коментар агенция „Франц прес“ нарича страната ни „най-тежкият нарушител на свободата на словото в Европейския съюз“. Според американския Международен борд за изследвания и обмен български таблоидни вестници, сайтове и телевизии се използват от местни олигарси за сриване репутацията на политически и бизнес съперници и за манипулиране на общественото мнение. Дори критиките за хомофобските нагласи в България не са толкова остри, колкото за липсващата – вече не ограничената, а липсващата! – свобода на словото. Европейската журналистика не описа плочките, с които беше реновиран НДК, не се умили пред момченцата с гайди, не се прехласна по красивите клипчета. Вместо това тя сложи пръст в раните ни: повсеместна корупция, монополизирана и желязно контролирана свобода на словото, официализирана хомофобия, прикрита дискриминация. Положението е: какви искахме да се покажем, пък какви се видяхме.
И ето ни – след наздравиците, тропаниците и фойерверките – седим във витрината на председателството и си говорим за корупция. Приет е нов закон за борба с корупцията. От една страна това е добре, значи вече ще се борим. От друга е срамно признание – значи досега не сме се борили. Президентът обаче налага вето върху закона. От една страна това е добре – ще се дообсъди, ще се усъвършенства законът. От друга е зле – законът не е върнат заради отделни негови части, а почти в цялост, което най-вероятно ще втвърди управляващото мнозинство. Ще има вот на недоверие към правителството заради корупцията. От една страна добре – ще се чуят истини, ще се види халът на опозицията. От друга страна зле – всичко ще си остане същото, а вотът няма да мине.
В мача, който се игра преди началото на председателството, отборът на опозицията си избра име „Вие сте корумпирани“, а екипът на управляващите се нарече „Ние сме гарант за стабилност на Балканите.“ Ако се съди по публикациите в чуждестранните медии, резултатът е един на нула за опозицията. Но ако се съди по изказванията на администрацията в Брюксел майсторът на вкарване на голове са управляващите. За нас, редовите запалянковци, следва три извода. Първи: много по-вероятно е да научаваме истините за страната си от чуждестранните медии, защото независимите медии у нас са вече толкова малко, че напомнят положението „изключението потвърждава правилото“. Втори: Не можем да разчитаме на брюкселското чиновничество да реши проблемите на корупцията ни защото това е вътрешен проблем на България (политически приемливото обяснение), а на България в Брюксел се гледа като на гарант за вътрешното спокойствие на Европа (реалната причина). И третият извод: Каква ще бъде България преди председателството, по време на председателството и след председателството зависи само от нас, българите.
Междувременно една новина развесели народа – в Северозападна България започва подписка за преминаването ѝ към Румъния. Аргумент: това може да е най-бедният регион в Европа, но не иска да е и най-корумпираният. И още един аргумент, каза го един от организаторите на подписката: тук живее борбен народ, организирал е Чипровското и Септемврийското въстание и винаги се е борил за демокрация. Тази на практика веселяшка новина е на теория най-сериозното нещо, което се е случвало в последно време – когато държавата не си изпълнява задълженията по обществения договор, другата страна в договора (гражданите) има право да се оттегли.
