Все няма угодия, то е ясно. Затова и решението на служебното правителство да смени в един ден половината от областните управители предизвика противоречиви реакции:
Бурно аплодиращите го смятат, че измитането на „очите и ушите“ на ГЕРБ по места е било наложително, защото областният управител разполага със значителен ресурс да повлияе върху резултатите от изборите. Той има сериозни отговорности, свързани с координацията на изборния процес и разпределянето на бюлетините. Възможността му да упражнява контрол върху общински съвети и кметове, върху областни и регионални инспекции, служби, комисии и т.н. предопределя далеч по-печеливша изходна позиция в предизборната кампания на партията, която го е назначилата. Преди години, например, беше изваден запис как като областен управител на Пловдивска област кадърът на ГЕРБ Иван Тотев се опита да фалшифицира частичните избори в район “Източен”. В записа той казваше: “Господин Захов мога да го похваля. Направи няколко в неговата секция, но като цяло броят на невалидните бюлетини не е най-добрият.” След известна пауза Тотев прошепна и нещо като аксиома: “Всички знаем, че това е един от начините, с които можем да имаме предимство…”
Сред аплодиращите обаче има и такива, които се понамръщиха, че чистката не е поголовна и губернаторски глави се търкалят „едва“ в 14 области. Защо, викат те, не са сменени всичките 28 управители? По какви причини, освен ако не става дума за сделка, служебният кабинет е оставил „баш гербаджийските дерибеи“?
Но най-недоволни са, разбира се, в средите на доскоро управлявалите, там вече говорят за „разчистване на сметки“ и „реваншизъм“ (Владислав Горанов). Бившият вицепремиер Томислав Дончев е някак по-мек, само че и той не крие притеснението си „кой се назначава“. Наистина притеснителен въпрос, който вече получи и притеснителен отговор – ами назначават се кадри на БСП (включително от времето на Пламен Орешарски) и реанимираната за нов живот НДСВ…
Точно тук е заровено кучето, тъй като от служебното правителство се очакваше да не се оцветява политически. То самото декларира, че възнамерява да разчита на експерти, а премиерът Огнян Герджиков обясни рокадите с „преглед на постъпили сигнали.“ Какви са те – пълно мълчание, но в същото време ни уверяват, че смяната не била политически мотивирана. И забележете – била единствено въз основа на „съмнение“, че уволнените биха попречили в провеждането на „честни и безпристрастни избори.“
Да забелязахте противоречието?
Когато злоупотребата със служебно положение и манипулации на изборния процес са само предполагаеми, принципността отива на кино. За никаква безпристрастност не може да става и дума, щом сред новите са предимно червени общинари и партийни секретари. Звучи неубедително, че неизбрана кандидатка за кмет на БСП от Челопеч с една година опит в държавната администрация е попаднала на точното място, още повече, че е била заместник на печално нашумял областен управител от ДПС, бивш застраховател от ВИС-2. Четиримата „царисти“ пък изглеждат съвсем като извадени от нафталина, но за сметка на това в хор „Бодра смяна“ е попаднал и разкрит още през 2013 г. явочник на III главно управление на ДС…
Честни и безпристрастни избори ли? „Ама де-де!“, както казваше един литературен герой. Предишният служебен премиер Георги Близнашки поне беше откровен, когато подмени повече от половината областни управители с мотива, че просто им няма доверие. Сега витаят някакви съмнения, приказва се за някакви сигнали, което хвърля сянка върху почтеността не само на уволнените, но най-вече върху тази на служебния кабинет. Въпреки че е разбираемо той да си сложи „свои хора“, има огромно разминаване между претенцията за експертност и ярката партийна оцветеност.
Факт: „прииждат, връщат се…“, макар още да не са спечелили изборите. А и далеч не е сигурно, че ще ги спечелят, дори с подобни патерици. Но сам по себе си опитът те да бъдат разставени по места е изключително неприятен. А и защо да не го наречем направо нахален, когато честността служи като пешкир в ръцете на гонещите служебна победа?
