Живка (към публиката): Много ли ви е весело? Ами ако си развържа езика? За всеки знам по нещо! Да не ви е криво после? Хайде, отивайте си, отивайте си, какво сте ме зяпнали! Махайте се! Вървете да ме одумвате, дяволите да ви вземат! Но помнете, много скоро всичко ще се забрави и ние пак ще бъдем министри!
Завесата пада…
Така завършва пиесата на Бранислав Нушич „Госпожа министершата“. Но ние с вас все още сме на първо действие, когато белградският чиновник Симо Попович неочаквано става министър и неговата „господжа“ започва да се вживява в ролята на дама от висшето общество. Поминистершването на Живка, разбира се, е комично – тя се мъчи да пуши, да играе бридж, тръгва и по зъболекари „да намести златан зуб“. Въобще се развихря така, както може да го направи само някоя свръхамбициозна жена, която по стечение на обстоятелствата се е видяла с власт и възнамерява да я използва без да й мигне окото.
Една такава жена се появи на хоризонта миналата година, при това не е някаква си министерша, ами цяла първа дама! За скъпоструващите й прищевки на държавни разноски вече се носят легенди, които подкопават доверието в държавния глава, особено на фона на ширещата се беднотия в страната. Твърди се, че още преди да се нанесат в официалната резиденция, жадната за разкош и лукс дама настояла за безброй скъпоструващи реновации. Щом най-сетне влезли там, разходите за издръжка скочили главоломно, тъй като президентската фамилия била обслужвана от екип охранители и десетки камериерки. „Първата дама настояла майка й и по-малката й сестра също да заживеят в столицата, като за тях купила имение с 5 спални за 1,5 милиона на същата улица, така че да са наблизо“, пишат вестниците. И още: „Дори когато излиза на вечеря, капризите й нямат край. В това отношение тя надминава дори големите световни знаменитости. Неотдавна щестлавната дама поиска да се наслади на тиха вечеря със съпруга си в луксозен ресторант. Вместо да сподели заведението с останалите гости, тя го нае за цялата вечер. Докато двамата похапвали, били пазени от петима бодигардове.“
Тя се казва Марсела и е съпруга на президента на Бразилия Мишел Темер, който зае поста след отстраняването от власт на Дилма Русев.
„Бразилската Карла Бруни”, както сънародниците й наричат зашеметяващата блондинка, е известен фото модел. С 42 години по-млада от съпруга си, неустоимо сексапилна, „винаги настояваща да има най-хубавото, независимо колко струва.“ Бразилците обаче са гневни, защото капризите й вече се плащат не от джоба на мъжа й – милионер, а от този на данъкоплатците.
Да, става дума за Марсела. А вие какво си помислихте?
Ако сте си го помислили, значи имаме проблем. И няма да споря – може и наистина да имаме. Във всеки случай податките са вече налице, а перспективите проблемът тепърва да се задълбочава са многообещаващи…
Да видим какво се случи дотук:
Националната служба за охрана, оказа се, пази съпругата на президента Румен Радев заради „наличие на конкретна застрашеност“ срещу нея. Това обяснява защо т.нар. първа дама се ползва с вниманието и компанията на държавни гардове и ползва автомобил на НСО. Естествено, по въпроса за „конкретната застрашеност“ липсва конкретика, нещо повече – върху него е ударен гриф „Строго секретно“. Класика в жанра, тъй като години наред решенията на службата остават в тайна за данъкоплатците, които финансират охраната на политиците с десетки милиони левове.
По закон съпругата на президента не само няма право на охрана, но и на специализиран транспорт – кола на НСО и шофьор. Затова единствената опция е била да ги получи заради някаква „застрашеност“. На практика службата, която и без това бди денонощно над резиденция „Бояна“, където се пренесе да живее семейството, си е намерила формална причина да обслужва персонално Десислава. Вратичката е намерена в текста за „практическите основания, степента на застрашеност, както и видове охрана, определени на конкретни лица“, които се взимат с решение на комисия. В комисията пък участват главният секретар на МВР, председателят на ДАНС и началникът на НСО, та само си представете: тримата, сред които и шефът на Държавна агенция „Национална сигурност“ (!), се събрали да умуват дали на г-жа Радева да се отпусне лична охрана или… да. И отгоре на всичко решението им представлява строго пазена „държавна тайна“!
Това обаче съвсем не изчерпва проблема. Т. нар. първа дама вече има свой кабинет на „Дондуков“ 2, а оттам, предполага се, секретарки и въобще екип от сътрудници. Истина излезе и интригата на жълти сайтове, че далеч преди президентът да е положил клетва, неговата съпруга вече е била пришпорила ремонта на вила „Калина“. Е, може и да не е проявила капризите на Марсела, но, както се казваше във вица, неприятното впечатление остана…
Десислава Радева разбуни духовете още с първите си появи редом до своя съпруг, и то не само с късите си поли. Още по време на предизборната кампания се занимавахме с казуса с назначението й като пиар във Военновъздушните сили, ръководени от Румен Радев, което породи съмнения за конфликт на интереси. Тя е неотлъчно до съпруга си, в което няма нищо лошо, напротив, но у публиката постепенно се породиха и известни подозрения, че всъщност дамата командва парада. Дори да не е е вярно, че е била нейна идеята за „Спартан“-а, с който държавният глава летя за „по-евтино“ до Брюксел, то демонстрацията на пестеливост пак изглежда цинична на фона на прищевките за ремонти и охрана на гърба на държавата.
Впрочем едно от предизборните обещания на новоизбрания президент не беше ли за ревизия на НСО?
Може и да бъркам, но съм сигурна, че Корнелия Нинова го посъветва да инициира такава, като предупреди, че са поръчани още „две нови коли за Националната служба за охрана за много пари“, а бюджетът на службата за 2017 г. е завишен от 34 млн. на 37 млн. лева. Това прави демагогията още по-неприятна и я превръща в подигравка към данъкоплатеца, чийто „живот на вересия“ Румен Радев жалеше в първата си реч. „Бедността на хиляди българи е упрек към всички нас. От нея избуява и престъпността“ – така, във всеки случай, каза той в първата си реч…
Не ми се ще да прозвучи като дребнаво заяждане, а по-скоро като добронамерен съвет: малко повече сдържаност никак няма да е излишна. Не става дума даже за скромност, а за известна прибраност, и то преди зад ъгъла да се е появила опасността от самозабравяне. Иначе ролята на „първа дама” – понятие, което механично привнесохме от САЩ по подражателния маниер на криворазбраната цивилизация (спомнете си една такава с много шапки, която се подписваше с First Lady), би изглеждала трагикомично. В церемониалния политически театър може би е трудно да откажеш добавената стойност на властта – фасадата във вид на маркови обувки, чанти, бронирани лимузини и т.н., но на този изкусителен псевдосветски лукс някак трябва да се устои. В противен случай публиката ще осмива първото лейди с ирония или ще я одумва с неприязън, което едва ли ще се отрази положително на т.нар. държавен глава.
Марсела вече го разбра, но късно – в Бразилия я ненавиждат. А романът й с бъдещия й съпруг Мишел Темер започнал като приказка и всички им се радвали. Вестниците били пълни с подробности как през 2002 г. в родния си град Палулиня, на около 100 км от Сао Пауло, тя се класирала на второ място на конкурса за красота, пак там се снимала редом до политика– милионер, след което си тръгнала от събитието с телефонния му номер. После му се обадила и… останалото е ясно.
Ей такива дертове имат бразилците, понеже там се е изгубило приличието. А говорим тъкмо за това човек да си знае къде му е мястото и да си дава сметка докъде могат да му стигнат амбициите. Приличие, повече приличие – такъв надпис би стоял добре и над вила „Калина“.
