Разкъсана от корупционни скандали, нестабилно правителство, заговори и многополюсни интереси, Южна Корея трябва бързо и ефективно да намери отново своя път. Съкрушителната загуба на кандидат-президента Мун Дже Ин през 2012 г. доведе Пак Кън Хе на президентския пост. Нейният политически път обаче приключва с успешната процедура за отстраняване, а големият конфликт около нейното отстраняването доведе до дълбока криза азиатската държава. Демонстрациите и недоволствата от страна на гражданите и опозицията изостриха обстановката в Сеул, а скандалът, който събори Парк доведе до разцепването на управляващата партия. Освен в политическа криза, Южна Корея е и под все по-страшната заплаха от страна на северната си съседка – Северна Корея и нейният съюзник Китай. Сеул е под силен натиск от страна на Пекин и е въпрос на време да се стигне до конфликт.
От 1988 г. в Южна Корея действа Конституционен съд. В началото на март съдът категорично и с пълно мнозинство отсъди отстраняване от длъжност на президента Пак Кън Хе. Така Пак влезе в историята на Южна Корея като първия демократично избран лидер отстранен от власт след процесите на демократизация от 80-те години на миналия век. Аргументите за това крайно решение са, че държавният глава е злоупотребявал с власт и многократно е позволявал на частен гражданин, в лицето на близка приятелка и съветник, да се меси в държавните дела с цел лично облагодетелстване. Парламентът гласува импийчмънт на Пак през декември след масови улични протести с призиви за оставката й. Несъмнено бившият президент е извършвала дела, които вървят срещу южнокорейската конституция и са в разрез с ефикасното и демократично управление, заложено във Върховния закон.
Масовите протести „За“ и „Против“ отстраняването на Пак Кън Хе предизвикаха паника, размирици и доведоха до затягане на мерките за сигурност в страната. Сега и след предсрочните президентски избори обстановката в източноазиатската страна е „на тръни“. Предварително проучванията показваха, че над 70 процента от южнокорейците искат съдът да одобри импийчмънта на Пак, което илюстрира силното им нежелание да се остави властта в ръцете на дъщерята на вече покойния авторитарен лидер – Пак Чон ХииХИ. Сега след свалянето на президента и анализирайки събитията по време на процеса, можем да очакваме силно разпалване на конфликт между поддръжници и противници на Пак. Недоволството от случващото се вече е факт и взе първите си жертви. По време на масовите протести и демонстрации загинаха хора, а това със сигурност няма да е последната подобна ескалация.
След този демократичен акт на Конституционния съд можем да очакваме още по-силно поляризиране на корейските граждани, основните политически партии и идеологическите възгледи. Засега най-осезаемо личи конфронтацията между консервативната и либералната партия в Южна Корея. Населението все по-явно се движи в една от двете основни политически посоки, което няма да е положителен резултат за предстоящите избори и сигурността в по-големите градове. Под въпрос, за поддръжниците на бившия президент, остава демократичността на импийчмънт процедурата от страна на държавните органи. Скандалът „Пак“ направи много повече от слагането на край на кариерата й и властта на „династията Пак“. Той успя да разкъса ядрото на азиатската държава, а именно най-важните й институции и постави страната в безпрецедентна конституционна, социална и политическа криза. Друг мотив за изостряне на обстановката в южната съседка на Северна Корея е проблемът с Пекин и Пхенян и THAAD системата за противоракетна отбрана и подобряване отбраната на САЩ и Южна Корея срещу севернокорейски ракетни заплахи.
Защитният ракетен щит се възприема от Китай и Русия като риск за региона. Двете страни са напълно несъгласни с тези действия и според тях това би довело до задълбочаване на несигурността. Тази система, поставена в пределите на Южна Корея, определено е елемент, който нарушава сегашния баланс на силите в източно-азиатския регион. Мерките за сигурност, които американското и южно-корейското правителства смятат да предприемат може и да имат защитен характер, но могат да доведат до допълнителна ескалация на напрежението от страна на северна Корея. И двете държави на полуострова са в бойна готовност от няколко седмици насам, а Северна Корея провежда непрекъснати ракетни изпитания, с което поставя своята съседка в изключително несигурна позиция.
Разбира се, този важен въпрос не остана скрит. Хиляди жители на Сонджу и съседния окръг излезнаха на протести срещу про-американското настроение на правителството. Те прераснаха в сблъсъци между цивилното население и служителите на реда. Голяма част от хората смятат, че тази система е „масло в огъня“ в отношенията със съседските страни. Гражданите са настроени негативно към стъпките за подобряване на отбраната на страната. Засилването на мерките за сигурност се разбират от мнозина като ескалация на конфликта, който тлее в двете Кореи. Този казус би могъл да събуди и огромни съмнения в Китай. С тези си действия Южна Корея е напълно вероятно да накара Пекин да се настрои враждебно към нея и да предприеме действия. Противоракетната система лесно може да се възприеме като акт срещу Северна Корея и да ги направи приоритетна мишена, макар ракетната програма на Севера отдавна да е с такава ориентация. От страна на САЩ системата е единствено и само с отбранителна цел, но Китай със сигурно ще я възприеме като насочена и срещу него. Това ще ускори кризата в отношенията с другите заинтересовани страни в конфликта.
Новите избори в Южна Корея са насрочени за 9 май тази година. Основният фаворит на гласоподавателите е лидерът на опозицията – Мун Дже Ин. През 2012 г. той не успя да спечели поста, но днес набира сила. Предизборната му кампания дава големи надежди за възстановяване на баланса в корейските институции, бизнес и икономика на страната. Но разбира се, съществува носталгия обхванала по-възрастните граждани, привърженици на авторитарния лидер Чон Хи, която оказва своето влияние и заради което Пак победи убедително своя опонент през 2012 г. в надпреварата за властта. Как и колко от привършениците на „династия Пак“ ще дадат подкрепата си за опозицията ще е водещ въпрос, който може да определи победителя във вота.
Нетърпението да настъпи денят на изборите силно се усеща в цялата страна. Настоящите избори ще предоставят възможност на милионите разочаровани корейци да подкрепят дълбоки реформи, които трябва да възстановят доверието в обществените институции и бизнес елита. Дълго и с много усилия ще се наложи да работи новото правителство. Сред основните му задачи ще бъде да възстанови легитимността на властта, както и усещането за посока на развитие. Заедно с проблемите на сигурността, него го чака много и важна работа.
……………………..
Този текст е създаден по проект „Студентска политологична платформа. Формиране на журналистически умения в собствена медийна среда“, осъществен с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на студентски иновации на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София. Съдържанието на тоекста е отговорност единствено на авторите и при никакви обстоятелства не може да се приема, че отразява официалното становище на Институт „Отворено общество“ – София и Фондация „Микрофонд“ – София.
