Надали следите казуса, комбинацията от пародия и отсъствие на всякакъв залог е достатъчно отблъскваща. Но пък прекрасно илюстрира ускорената политическа профанизация, която отдавна е обзела страната ни. С две думи, няколко местни организации на СДС, или каквото е останало от тях, недоволстват от Божидар Лукарски и кроят някакви планове да го махат. Той пък им отговори, че не са си платили членския внос и се опита да ги изгони (това защото СДС и без това има излишък от членове). Конспираторите надлежно си плащат дължимото в рамките на два дни, на някои места от името на един човек. След което обявяват, че всъщност почти никой не си плаща вноските в партията, но това се използва селективно срещу непослушните. Надлежно цялото ръководство на партията си изключва телефоните в очакване на „съдбовния“ национален съвет, който е днес. Между много и различни фундаментални теми, щяла да се обсъжда и тази дали СДС да „стане по-скоро дясно-патриотична или либерална формация“. Защото, както се знае, либералите никога не могат да бъдат патриоти.
Струва ми се, че тези, които отдавна не са престанали въобще да се интересуват от случващото се там вече изпитват директна погнуса. Сривът на някогашния символ на демократичната промяна е тежка пародия и илюстрира разпада на цялата политическа система, а дори и на нашата колективна неспособност въобще да имаме елементарна политическа нормалност. Предходните опити на СДС да „изсмуче“ поне малко от остатъчната си историческа легитимност бяха по-скоро траги-комични, случващото се днес окончателно ги закрива. Иска се плътна историческа амнезия, за да можете да откриете и следа на подобие между сегашното ръководство на партията и нейния състав от най-силните й години. Превръщането на сегашната ръководна групировка в евтини търгаши на влияние и позиции бе особено видно в битието й на член на предходното коалиционно правителство. Лукарски ще остане в историята с канонадата от безсмислици и несвързани изказвания, които принуждаваха неговите пиари да го крият в едно голяма част от времето, през което бе министър.
Сега пък СДС бил в дълбока идеологическа дилема. Организацията изпаднала в размисъл дали да бъде либерална или патриотична формация, дано някой ден някой разкаже как е протекла тази дискусия. На мен ми се струва, че по-скоро партийката на Валери Симеонов им е обещала да не ги изгони от „Раковска“ и „патриотичните“ аргументи веднага са оказали своето влияние. Буквалното разкапване на някогашния мастодонт отдавна не е новина. Организацията е отдавна редуцирана до шепа хора в София, предимно дислоцирани из местната власт. В страната СДС няма отдавна, съществуват местни кланове, които крепят някакви групи от гласове за търгуване по местни и национални избори. Самото поставяне на човек като Лукарски начело на партията еднозначно илюстрира нейния характер и бъдеще. Разпадът на „Реформаторския блок“ оставя групировката в тежка безтегловност и спешно се търси „партия-майка“, която да осигури поне малък досег до властови ресурси. Идеологията може да бъде договорена в по-нататъшен подходящ момент.
Този фарс няма как вече да бъде в центъра на информационното ежедневие на страната ни. Дори в ден, в който на вратата на залата, където се провежда заседанието стоят мутри, пардон, охрана. Отбелязването на всичко това има смисъл единствено като подсещане на наглед необратимата профанизация на партийното и политическото. Духът отдавна си е отишъл от тези места. Всъщност, има още нещо, което чудесно илюстрира случващото се в „синята партия“. Можете да го забележите с просто око, когато минавате покрай „Раковска“ 134. Колкото повече се смалява политическото влияние на организацията, толкова по-големи стават плакатите върху сградата. Колкото повече абревиатурата се изчерпва от смисъл, толкова буквите стават по-големи, по-сини, по-импозантни. Аналогиите оставям на вашето въображение.
