Невидимата брюкселска заплаха отново ни сполетя. „От 1 септември спират вноса на мощни и шумни прахосмукачки“, алармират медиите. Тревожно ни уведомяват, че ЕС въвежда „нови правила за техниката вкъщи“. Е колко пък да са нови – става дума за регламент на Комисията от 2013-а година, с който се прилага Директива на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 2009 г. В този смисъл, не са верни и заглавия като „„Еврокомисията иска прахосмукачки с по-малко мощност и шум“ – очевидно същото искат и Парламентът, и Съветът (припомням, че в тези институции България има своите представители и участва в процеса на взимане на решенията). Така че, нито положението е „Брюксел каза“, нито има нещо ново в цялата работа. Още повече, че когато новината стигна до нас през 2014-а година беше достатъчно широко, макар и недотам коректно, отразена.
Тогава, както „Редута“ надлежно обърна внимание, новината стигна до българските медии от руската агенция ТАСС (тогава още ИТАР-ТАСС) през българската агенция БГНЕС. Повечето медии публикуваха дословно агенционния текст, в който се съдържаха спекулативни твърдения от сорта на „много хора са недоволни от новите норми” и „противниците на идеята смятат, че мярката е безсмислена, защото с по-слаба прахосмукачка ще чистите по-дълго, което значи, че енергоспестяване няма да има” – кои са недоволните и противниците и на какво основание мнението им заслужава доверие, не стана ясно. В повечето български версии на текста беше спестено уточнението на ЕК, че между високата мощност и добрата работа на прахосмукачката няма пряка връзка.
Разбира се, първенци и в тази област бяха британските таблоиди, които цяла година преди българските си колеги алармираха: „Сега Европа иска да направи по-трудно чистенето на вашите килими” (Дейли Мейл). Тогава ЕК публикува специално опровержение на медийните спекулации. Година по-късно, Комисията отново реагира на неверните твърдения с подробни разяснения на новите правила, които включват, освен ограничението на мощността, изисквания за качеството на прахосъбирането, за шума, за издръжливостта на компонентите.
И тъй като по някаква причина българските журналисти или не следят други медии освен собствената си, или страдат от някаква масова и трайна загуба на памет, сега отново дискутираме дали ще чистим по-дълго време с по-малко мощните прахосмукачки. А причината новината да заживее втори живот е, че според регламента от 2013 г., през 2014 г. влиза в сила забраната на прахосмукачки с мощност над 1600 вата, а през 2017 – на тези над 900 вата. Има намаление и в допустимия шум на прахосмукачките (което по една случайност съвпада с акциите против силния шум на Валери Симеонов). На общия фон „Канал 3“ определено изпъква с полет на фантазията: „Яхаме метлите от 1 септември! Забраняват прахосмукачките над 900 вата“, съобщава медията. Ако не бяхме така дипломатични и благовъзпитани бихме допуснали, че яхането на метлите и сега си е обичайна практика сред журналистическата гилдия, но нейсе.
Негодуванието срещу брюкселския диктат по отношение на домашното ни почистване обаче така и не успя да набере скорост, защото последва нов, много по-страшен удар – върху домашната ни ракия. А съгласете се, че без чистене си може, ама без ракия хич! За какво всъщност става въпрос: държавата обявила обществена поръчка за кетъринг по време на заседанията, които ще се провеждат у нас в рамките на българското председателство на ЕС през първата половина на 2018-а година. И в документите пишело, че за всеки от гостите на официалните вечери е предвидена по една малка ракия в размер на 25 грама. И оттам патосът „ЕС ни намалява малката ракия“. Вероятно спирт в огъня е налял и споменът за битката с ЕС заради акциза върху домашната ракия след приемането ни в Съюза. В случая, обаче, народният гняв, ако изобщо има почва за него, по-скоро следва да се насочи към „Дондуков“ 1, отколкото към „Берлемон“. Убедени сме, че „еврократите“ ще бъдат не по-малко разочаровани от скромната разкладка.
Медийната съпротива срещу кощунственото посегателство обаче си струва да се разгледа подробно. Отпорът изригна с възмутени заглавия от рода на „Заради ЕС малката ракия става 25 грама“. Или още по-лошо: „СВАЛЯМЕ ЛЕТВАТА! Заради ЕС малката ракия 50 става 25 грама!“. Някои са саркастични: „100% европейци! Малката ракия става 25 грама и у нас“. Други, същи певци на народната душа, кротко въздишат: „Една “малка” ракия вече ще е една капачка… а не 50 грама“. Общото между всички тях е очевидната алюзия, че става дума за решение на ЕС (или поне, заради ЕС), което не е вярно.
Дори когато е ясно, че става дума не за Съюза, а за българското председателство, отново се промъква неистина – че става дума за официално решение, за регулаторна промяна (какъвто не е случаят): „Променят грамажа на „малката“ ракия заради нашето председателство на Европейския съюз“. Едно от любимите ми заглавия по темата „25 грама ракия за отскок за председателството на СЕ“ пък буди други въпроси – какво е СЕ? Правилната формулировка е „председателството на Съвета на ЕС“ или за краткост, „председателство на ЕС“. Но „СЕ“ води по-скоро към Съвета на Европа, което е съвсем различна организация и положението вече по-скоро напомня онова с компютрите и компотите.
И като казахме компоти, натъкнахме се на една информация, с неустановен жанр и източник, която само показва, че не се е родил ни роден, ни брюкселски чиновник, който ще срази българския престъпен ум, еле пък ако става дума за домашнярката: „Изобретателни българи са открили как да заобиколят международните забрани и да снабдяват неограничено родните гурбетчии извън граница с ракия. „Контрабандата“ в ЕС върви гладко, затворена в буркани най-често с кисели краставички или домати, които се изпращат чрез куриерски фирми.“
Та, нека е спокойна г-жа Нинова – киселите краставички продължават да служат на националния интерес като проникват подмолно на тихия европейски фронт и инфилтрират там съмнителни течности. При това, без никакви формални ограничения в мярката.
Заглавието е вдъхновено от едноименната песен на група „Черно фередже“
