Последното възмущение на столичния кмет от поредния опропастен ремонт вече не е дори комичен. Тези дни г-жа Фандъкова обиколи разкопките при „Кристал“ и Софийския университет и несръчно се опита да звучи и изглежда ядосана, решена най-накрая да сложи ред и да вкара в линия разпасаните и нахални строителни фирми. Ясно е, че подобна сценография е задължителна за ситуацията, в която се намира. В крайна сметка, тя сама се е съгласила да продължава да бъде лице на тези очевидно приличащи на грандиозни кражби проекти. Известно време тя дори и това не правеше, защото сигурно има някакво остатъчно чувство на благоприличие. Но наближават избори и, иска или не, ще трябва да продължи да си изпълнява ролята на буфер, която й е отредена от партията. Надали и тя самата вярва на собственото си възмущение и напоителните обяснения за лошите фирми. Но й предстоят няколко месеца, в които ще трябва да продължи да играе тази роля.
Теоретично, човек би могъл да си помисли поне две неща относно безумните софийски ремонти. Едното е, че ГЕРБ наистина са решили този път да загубят изборите, но е ясно, че партията-държава в столицата няма как да пожелае нещо такова. Второто, и далеч по-логично, е, че просто и тук лъсна целия порочен модел на този тип ремонти. И това че ще си направиш гавра с „умните и красивите“ е само допълнителен бонус към поредния рунд имитирани ремонти ала НДК. По-скоро става дума за елементарна безнаказана наглост, за която те не плащат никаква политическа цена, защото в София се гласува винаги срещу бившите комунисти. Няколкото объркани ремонта ще се забравят бързо като започне Борисов да разправя пак басните за филиите с мас и дядото анти-комунист. Надали някой се съмнява, че точно това е в техните глави. Може и да се спъвате в кривите плочки и да ви се свива сърцето от бруталните естетически решения, но поне няма да са ви причинени от БСП-то. Тук единствената въпросителна е дали самата Фандъкова няма да прояви някакво остатъчно достойнство и да се оттегли след целия този срам.
Ако човек иска да разбере наистина какво се случва с всички тези проекти дори не е необходимо да се разхожда по улиците, или да мери дебелината на асфалта, или пък да филмира вълничките по новите отсечки на магистралите. Достатъчно е да забележи един прост факт. И той е че западните фирми отдавна разбраха за какво иде реч и просто отказаха да си губят времето и да легитимират тръжните циркове. Затова и вече не можете да ги откриете по повечето търгове, с някои изключения, разбира се. Затова и ги няма и няма да ги има при строителството на магистрала „Хемус“. Там парите за заделени за приятелския капитал, пардон, национално-отговорния капитал. Между другото, точно така се наричаха партийните мафиоти от началото на прехода, Г-13 се бяха нарекли. Не че тези западни фирми са безотказна гаранция за почтеност, но тяхното отсъствие ми е достатъчен сигнал още преди да се спъна в поредната плочка на „Графа“. Ясно е, че нашето криминално въображение винаги ще изпреварва контролните механизми на различните външни институции. В това надали някой вече има съмнение.
Все повече около харченето на такива публични средства обаче ще чуваме и нова реторика. Тя вече кънти около строителството на „Хемус“. Събираме националния капитал под една шапка и разпределяме поръчките, ще има за всеки, е, за някои повече, отколкото за други. Но ще е нашенско, местно, няма да има обидени, поне не много. И без това не става дума за евро пари и дори претенцията за благоприличие не е толкова задължителна. Същото прави и добрия приятел на Борисов, Виктор Орбан. Под шумната реторика на национализма, подрежда под знамената своите отговорни капиталисти и им разпределя задачите и парите. Един дори построи стадион на любимия му отбор. С тази схема милионери станаха повечето стари приятели на унгарския премиер, дори неговия бодигард, шофьор и прочее. Е, той е „по-ербаб“ от нашия, защото сега има наглостта да прави анти-европейска кампания с европейски средства. Така че, поствайте, възмущавайте се. Не съм сигурен обаче колко патриотично е това…..
