Печално слаби резултати показали българските ученици в изследването PISA за 2015 година. Точно 37.9% не покривали нивото за грамотност по природни науки, докато 41.5 процента криво-ляво можели да четат, но се затруднявали да разбират смисъла на прочетеното. Едва 2.9 на сто от учениците се справили с най-трудните задачи в теста и така страната ни се наредила на срамното 45-о място по функционална грамотност сред 72 държави. Изводът бил, че младежите ни имат все по-ниска мотивация да се занимават с наука, тъй като смятат, че тя не може да бъде полезна за образованието и кариерата им.
Огласяването на резултатите предизвика страшно тюхкане, та затова ще припомня, че само преди седмица 10-те милиона лева, които трябваше да бъдат отпуснати на Българската академия на науките, мистериозно изпаднаха от бюджета. Ужким сигурното увеличение беше подложено на прегласуване, тъй щото да се даде възможност на голяма част от депутатите да изчезнат от пленарна зала и по този начин то да се провали. За капак последва обидното изявление на Менда Стоянова от ГЕРБ, че БАН трябва да си търси финансиране по европейски програми, вместо „да моли и да проси Народното събрание за десетте милиона.”
При такова отношение към науката няма как да се очаква, че децата ще покажат по-добри резултати. Самата Менда, бидейки шеф на бюджетната комисия, през юли 2010 г. не можеше дори да прочете правилно сумите, записани в закона за актуализация на бюджета. Тъй като в проектозакона приходите бяха записани като 15 232 293,4 хиляди лева, така ги цитира и Стоянова, въпреки че ставаше дума за над 15 милиарда! С което, разбира се, лично доказа, че знанието и културата не са трамплин за правенето на кариера, още повече пък политическа…
Дали става дума за конспиративно социално инженерство, ще е пресилено да се обобщава. Но във всеки случай училището полага специални грижи да представи колкото се може повече научни дисциплини, колкото се може по-затормозяващо и отблъскващо. Запленена от природата като малко дете, дъщеря ми например завинаги намрази биологията още в седми клас, при едноклетъчните. И досега помня урока:
„Царство същинскоядрени едноклетъчни организми – Царство Протиста – обединява еукариотните едноклетъчни организми. Те си приличат по това, че тялото им е изградено от една клетка, която има ядро, ограничено от мембрана. Биват Кореноножки, Камшичести, Ресничести. Плоските червеи например са по-сложно устроени от двупластните мешести животни; имат си ектодерма, ендодерма и мезодерма; отделителната им система се състои от пламъчна клетка – ресничките трептят и събират непотребните вещества, след което ги насочват в системата от канали на протонефридите.”
По-нататък, в раздел „Кръгли червеи“, подробно беше описана храносмилателната и половата система на червеите от „тръбест тип“, като бяха приложени и неразбираеми рисунки на паренхимни клетки, кутикула на кожно-мускулната торба и слой от епителни клетки на телесната празнина…
Хайде, за един ден все някак го наизусти, но имаше да учи и определенията за стиличните фигури – „езикови средства за постигане на емоционално и експресивно въздействие, изграждащи се въз основа смисловото съдържание на думите, поради което в стилистиката се разглеждат в раздел „Стилистична семасиология“. А знаете ли колко много са те? Ами… много! „Метонимичните тропи са метонимия, синекдоха, перифраза, евфемизъм, хипербола, мейозис, литота и т.н., и т.н.“, като само „чрез мейозиса предмет или предназначението му преднамерено се смаляват/намаляват, което е точно обратното при климакса (градацията), произлизаща от гръцката дума стълба.“
Отделно от това детето трябваше да учи и за теста по физика, все задачи от типа:
През лампа за фенерче протича електричен ток I = 2 А. Колко е консумираната енергия за време t = 100 s, ако напрежението на батерията е U = 1,6 V?
8 J
32 J
320 J
80 J
С последните си сили, помня, се наложи да наизусти и какво е „третичният сектор“, описан в учебника по география:
„Производството и потреблението на услуги съвпадат по време, поради което третичният сектор е повсеместно разпространен, а структурата му се определя от броя и възрастта на населението. Отрасловата и териториалната му структура зависят също от състоянието на първичния и вторичния сектор, от финансовата политика на държавата, тъй като те осигуряват на третичния сектор необходимите средства.“ За улеснение все пак беше даден пример какво би трябвало да влиза в т.нар. третичен сектор и той бе….образованието. Следваха безумни формулировки и ужасни клишета, едно от които гласеше, че „независимо от тежката криза целта на нашето образование са привеждането му в съответствие с европейските и със световните образователни стандарти, интегрирането му с европейския образователен процес при запазване на традициите и постиженията му.“ Отвратителна скука, кошмар…
При това положение е даже учудващо, че цели 2.9 на сто от българските ученици са се справили с най-трудните задачи в теста на PISA, та страната ни е сколасала да не изпадне съвсем от класацията.
Някакви деца все пак са успели да покажат, че разбират връзката между онова, което са прочели в учебниците, и реалния живот. Това е равностойно на героизъм и показва устойчив, неподвластен на глупостите интелект, който се съпротивлява срещу затрупването му с тонове баласт.
В този ред на мисли коментарът на ресорната министърка, че резултатите не дават повод да се подиграваме на децата, е меко казано неадекватен. Никой не може, нито пък се подиграва на жертва, в случая – жертва на системно и организирано затъпяване. Подигравки заслужават по-скоро онези, които пробиха с кухи клишета и службогонство, с незнание и нахалство, но тъкмо те днес са еталонът за успех и децата го забелязват. За каква функционална грамотност говорим, когато те излизат от гимназиите неграмотни на базово езиково ниво, а неотдавна съвсем сериозно се водеха и дебати дали да не отпадне пълният член, понеже ги затруднявал?
Няма какво да изискваме от учениците, щом овластената Менда не може да чете числа и се плези на учените, напълно неразбирайки какво представлява фундаменталната наука. Както написа някой във Фейсбук, ако Айнщайн имаше нещастието да измисли Теорията на относителността, работейки за нашата БАН, простите кратуни вероятно щяха да го питат какъв е икономическият ефект от работата му и как ще си защити заплатата с нея. Понеже науката не е ненужната и сложно обяснена информация, с която бомбардират мозъците на децата, те не могат да я заобичат, като ли да се мотивират да градят научна кариера.
Е, някои по-будни ще го направят, но не тук, или тук само за кратко. А останалите ще търкат с пет стотинки билетчетата от „Националната лотария“. Там всичко, твърди се, е въпрос на късмет, но поне това ще е достатъчно да си живеят като едноклетъчните от Царство Протиста.
