Преди години това можеше да мине за виц, но вече е истина. Покрай вездесъщия Дядо Коледа, който всяка година през декември одухотворява телевизионните реклами, внася добродушно-шеговит елемент в романтично-сантименталните коледни филми и най-вече повдига продажбите, вече плахо пристъпва и Баба Коледа. Голяма верига магазини за детски играчки предлага кукла с образа на бабичката. Старата дама е с бяла коса, но с младежко лице. Носи очила като на Хари Потър и е облечена в скиорски пуловер. Наметната е с червено контошче с качулка, обточено с пухкава бяла кожа по реверите, почти като дрехата на Дядо Коледа, но с по-вталена кройка. И не държи чувал с подаръци, а кошница с курабийки. Струва между 20 и 40 лв според размера. Явно замисълът е да се запълни някаква празнота около добрия старец, която нито снежанка, нито джуджетата, а още по-малко еленът Рудолф могат да запълнят. Става дума за партньор от другия пол или по-точно казано – търсена е идентичност в другия пол.
Не е ясно дали новият артикул на коледно-новогодишния кич е находчиво хрумване на китайски производител или е поредна акция на джендър идеологията. Вероятно е по малко и от двете. А може би все пак джендър мотивацията е водеща, защото в интернет вече има ентусиасти, които са се заели да легитимират Баба Коледа като стар, но странно защо, позабравен коледен мит. Иначе казано, да й създадат идентичност, при това достоверна и заровена дълбоко в миналото, защото за да е достоверен един коледен мит, трябва да е стар. Зимата, както пише френският философ Гастон Башлар, е най-старият сезон и затова през зимата нещата (особено къщите) изглеждат по-стари.
Относно митологичната идентичност на Дядо Коледа отдавна няма никакви колебания.
Въпросът за произхода му има съвсем конкретен отговор. Той е американец от холандско потекло. При недоизяснени обстоятелства му е дадено и финландско гражданство в Лапландия за пролетно-летния сезон.
Англосаксонският Дядо Коледа всъщност е Санта Клаус, който е приемник на свети Николай, за когото децата вярвали, че носи подаръци и в рождественската нощ ги доставя в нарочно поставени за целта чорапи. Как обаче е станала метаморфозата и как древният, силно почитан християнски светец се е превърнал в модерно маркетингово божество?
През XVII и XVIII век в Ню Йорк живеела значителна колония от холандски заселници, които силно почитали Св. Николай и в дните около неговия празник му правели дървени статуи, край които пеели песни. Така започнало поамериканчването на Свети Николай, който станал Санта Клаус (или Sinterklaas, на холандски). През 1773 г. е регистрирана първата му поява в американската преса – весел и доволен, с брада и лула в устата като същински холандски моряк. С малки стъпки през XIX век образът бил развит, за да се преобрази в съвсем нов типаж. През 1809 г. Вашингтон Ървинг пише история на Ню Йорк, в която вече присъства и хуморизиран образ на холандския дядо Коледа. През 1822 г. нюйоркчанинът с холандско потекло Клемент Кларк Мур издал поредица от приказки за Санта Клаус, който пристига с шейна, теглена от осем северни елена и влиза в къщите през прозорците. Двадесет години по-късно някакъв търговец от Филаделфия облякъл първия жив Дядо Коледа и го качил на покрива на магазина си, за да привлича клиенти. Новият мит явно е бил полузавършен, щом вече е можел и да продава, но образът трябвало да има повече конкретност, биография и някакви атрибути, които да го правят разпознаваем и уникален. През 1863 г. английският карикатурист Томас Наст нарисувал Санта Клаус, облечен с кожи, с огромни бакембарди и брада в „Харпърс Уикли”. Три години по-късно Джон Уебстер му посветил стихове, в които обяснил къде живее извън празничния сезон – на Северния полюс. Това е важна подробност. Като всеки митологичен герой и този е трябвало хем да изглежда като връстник на вечността, хем да си има някаква родина, при това достоверна. Неизбежните въпроси: „Къде се е крил дядо Коледа?”, „Защо по-рано никой не е чувал за него?” и „Как така никое от другите митологични същества не го споменава?” трябвало да имат убедителни отговори и в пренаселения с митове модерен свят единственото подходящо място се е оказал Северният полюс. За да изглежда като дошъл от вечността, е заселен сред вечните ледове, сякаш винаги си е бил там, но не е имало кой да го види, защото никой още не бил стъпвал там.
Паралелно с развитието на мита ставало и преобличането на Санта Клаус. Каноничният дълъг хитон, с какъвто обичайно е изобразяван светцът в иконите, бил подменен първоначално с дълго зелено палто, обточено с кожи, а по-късно и с официален червен кафтан и червени ботуши. В този вид през 80-те години на XIX век той се появил и на коледни картички. Станало обичай също децата да му пишат писма с желания.
През 1931 година Хадон Сандблом, художник по рекламата на „Кока кола”, започва да разработва рекламна кампания с Дядо Коледа като рекламно лице. По-нататък историята е ясна – всяка година през декември новият героя, мултиплициран в стотици ТВ, филмови и други версии или на живо, тръгва с шейни, камиони и друг транспорт, промъква се във всички домове по света или поне в онези, за които Коледа и Нова година са големи празници. Така един християнски светец се е оказал изцяло реформиран според нуждите на новата световна религия – маркетингът, за да увеличи продажбите, да обогати с присъствието си коледно-новогодишния кич и някак между другото да засенчи Рождество Христово като същина на празника.
Фен групата на Баба Коледа изглежда се опитва да повтори магията. Нарочен сайт се е заел с моделиране на нейната модерна и едновременно с това отдавнашна идентичност. Името и било споменато още през 1851 г. на страниците на сп. „Йейл” от автор с инициали. А.Б. През 1854 г. се появила в някаква музикална сценка от коледно представление в Ню Йорк с бебе на ръце. През 1862 г. била спомената в сп. „Харпър”, но без подробности относно личността й, както и в един комичен роман от Робърт Клер. До края на века има още няколко спорадични споменавания в детски книжки и стихчета, но образът все пак си остава недоразвит. По подразбиране бабата е нещо средно между съпруга, колежка и помощница на Дядо Коледа. Тя раздава курабийки, помага при приготвянето на подаръците и контролира елфите да не вършат глупости.
Интересното е, че Баба Коледа през XX век изчезва за твърде продължителен период, за да се появи отново през 60-те години в детската книга “Как мисис Коледа спаси Коледа”, от Филис Макгънли. Никой не казва къде и защо се е губила повече от шестдесет години. Да не би с Дядо Коледа да са били разведени и това да се пази в тайна от децата? Ако е така, поне в жълтите вестници трябваше да има нещо. А може би просто никоя голяма компания не се е сетила да се повози на нейната шейна?
„За нас Баба Коледа е олицетворение на Коледния дух, на добротата, търпеливостта, топлотата и обичта”, пишат нейни адепти в сайта babakoleda.com. Към което бихме добавили: и на едно леко, но пък масово празнично затъпяване.
Да ни е честита Баба Коледа! Таз година баба, пък догодина ще чакаме Вуйчо Коледа, Вуйна Коледа, Лелинчо Коледа и всичките им роднини. Така делото на пазара ще върви напред и ще преуспява.
